Ледът на Статуквото се пука

  Гледам "по телевизията" - в Хонконг 1000 души протестирали. И това е световна новина.
  А тук, като чета какво пише под моя статус от снощи за Перник - униние. Там от 7 милиона цели 1000, тук от 70 000 само 500. Перник не било Париж, Перник това, Перник онова, толкова малко хора, можело ли това да е протест.
  
  Мисля, че много добре знам, какво става в Перник, макар да живея в София.
  В Перник имам близки, роднини, приятели, познати.
  Въпросът не е, че протестират малко.
  Важното е, че протестират.
  Това е протест не за високи демократични материи - конституция, главен прокурор, шеф на ДАНС и от сорта.
  Това е протест в окото на вулкан от беди - реална водна криза, наближаваща епидемиологична извънредна ситуация, връхлитаща екологичена катастрофа. Т.е. това е протест не срещу устройството на държавата, а срещу ненормалността на обикновения живот на обикновените хора.
  Това е протест срещу некадърността, безхаберието, корупцията и арогантността на властта, довели до нетърпими щети в начина, по който един град живее, по-скоро не може да живее, а преживява някак и агонизира.
  
  Големите битки за големите ценности у нас не успяват - властта разполага с всевъзможни институционални и репресивни средства да оскверни и заглуши всеки един подобен протест. Тя се къпе в дъждове от еврофондове, скубе безжалостно с данъци, взема колосални кредити, ипотекирайки бъдещето на България, владее медиите, купува на килограм живо месо лидери на протестиращите и на опозиционните партии, за да заглуши протестите срещу Статуквото - срещу порочния начин, по който е устроена днес държавата и против формалната, фасадна демокрация.
  Но тук и сега перничани протестират не за тези големи ценности, а защото са превърнати в първата голяма изкупителна жертва на бездарното и лишено от перспективи Статукво. Т.е. те протестират не политически - срещу Статуквото, а срещу вредите, които то нанася. сега на Перник, но скоро и на други градове.
  А това е коренно различен протест.
  Той се прави въпреки чернобилските методи на скриване на истината за реалното положение на нещата.
  Той се прави въпреки задкулисните сделки между власт и опозиция - властта, която е на власт в държавата и опозицията, която е на власт в Перник.
  Той се прави въпреки съвсем не-протестното празнично време.
  Той се прави въпреки безпрецедентното облъчване от казионните медии, които създават паралелна реалност на принципа - вие на очите си ли ще вярвате, или на премиера?
  
  Перничани протестират дори въпреки себе си - въпреки своите три десетилетия пасивност, покорство, апатия и безразличие - проявявани толкова често и толкова пъти след онзи техен спонтанен взрив, когато пернишките миньори викнаха под прозорците на премиера Ос-тав-ка! и раковото образувание на Прeхода - Луканов панически подаде оставка.
  
  Главното е не колко души протестират. Главното е, че те протестират. И в Русе в края на 80-те години на миналия век не бяха много протестиращите. Но отправиха послание, че соц-статуквото е променимо. И сега посланието на перничани е, че пост-преходното статукво е променимо.
  Свежият ветрец не озонира веднага застоялия въздух в обществото, но дава глътка кислород, дава глътка свобода.
  
  Важното е процесът да тръгне.
  Да, могат да го заглушат, могат да го купят, могат да го измамят, могат да го дискредитират. Но не могат да скрият, че е имало протест, че има протест.
  Ледът на Статуквото се пука.
  Значи има надежда.
  Не бройте количеството на протестиращите. Гледайте качеството на процеса. Перинк не може сам да промени България. Но показва как България може да се промени. И това ще стане и не - явно не - чрез битка за Голямото, изглеждащо абстрактно за обикновените хора - Демокрация, Държава, Политическа система, Стратегия.
  То ще стане за - на пръв поглед - малките неща: правото да живееш нормално, правото да искаш да няма такава въпиюща некадърност в управлението, да няма такава безжалостна корупция в управлението, да няма такова абсурдно безхаберие в управлението, да няма такива уродливости в управлението, че заради тях животът на обикновените хора да става непоносим.
  Едва по-късно обикновените хора ще разберат, че тези обикновени неща, заради които страдат, не са причина за тяхното страдание, а следствие - следствие от онези големи, изглеждащи абстрактни неща, които задушават държавата.
  Но докато осъзнаят това, нека обикновените хора протестират - колкото са - толкова, как протестират - така. Защото в България никой не живее толкова зле и така непоносимо, колкото обикновените хора.
  Останалите се оправяме някак. А за чиста съвест написваме по някой статус.
  
  30.12.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
      _   _                  _ 
__| | (_) _ __ __ __ | |
/ _` | | | | '__| \ \ / / | |
| (_| | | | | | \ V / | |
\__,_| |_| |_| \_/ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.