Участие в предаването на Иван Бедров „Булевард „България” по телевизия „Re: TV”, 8 януари 2009 година, 19.00 ч.

  В предаването участваше и бившият министър на енергетиката Мирослав Севлиевски.
  Тук привеждам казаното от мен в това предаване.
  Иван Бедров: Европейският съюз ще изпрати набюдатели в Украйна. Това върши ли някаква работа в дългосрочен план?
  Николай Слатински: Това вероятно е принос в международните отношения, в международните икономически отношения... По-важното е, че има демонстрация на воля от страна на Европейския съюз. И той сега трябва да покаже всъщност дали е интегриран и консолидиран съюз или е сбор от егоистични политики и тесни национални интереси на отделните държави. Както винаги ЕС е последната надежда някой да дисциплинира и постави на място и нашата държава.

  Иван Бедров: Бъдете по-кокретен...
  Николай Слатински: Вижда се, че веднага след настъпването на поредната криза – и при финансовата, и сега, при газовата, възниква въпросът: Има ли държава, има ли дори държавност в България?
  Имам предвид това, че реакциите са болезнено неадекватни, с тотална липса на информираност. Възникват редица други въпроси:
  -- Има ли България система за ранно сигнализиране?
  -- Има ли България система за управление при кризи?
  -- Има ли България Министерство за извънредните ситуации, ако това е извънредна ситуация?
  -- Има ли България Държавна агенция „Национална сигурност”, ако това е заплаха за националната сигурност?
  -- Има ли България държавен резерв със стратегически запаси?
  -- Има ли България дори еврокомисар, който в частност защитава потребителите, ако сега са нарушени правата на българските потребители?
  -- И най-накрая – има ли България Съвет по сигурността към Министерския съвет, който трябва да управлява тази ситуация?
  Защото Консултативният съвет за национална сигурност (КСНС) отново тича след събитията, отново се събира пост фактум, когато нещо вече се е случило... КСНС не е корпус за бързо реагиране. Президентът не е говорител на „Овъргаз” и „Главболгарстрой” едновременно. Той трябва да бъде стратегически лидер.
  Актуалната политика се провежда от Министерския съвет, подпомаган от Съвета по сигурността. А КСНС чертае стратегиите, в частност енегийната стратегия. Въпросът е – имаме ли ние такава стратегия, защо непрекъснато сме сварвани неподготвени, грубо казано – по бели гащи?

  Иван Бедров (в продължение на разсъждение на Мирослав Севлиевски): След като тръбата е само една, след като газът ще идва оттам, има ли значение каква е репутацията на Русия или Украйна?
  Николай Слатински: Винаги може да се говори за геополитическите аспекти. Кризата е безпрецедентна, но само сляпата държава със слепите органи за ранно сигнализиране могат да бъдат заварени в такова положение. Преди 2-3 години си спомням, горе-долу по това време и на тази тема, и аз правих анализ за президента.
  Никой не може да каже, че е научил вчера, че Украйна се управлява от хора с крадлив манталитет, че там има клептокрация, личности, които са позор за държава в Европа – винаги напомням, че центърът на Европа минава през Украйна.
  Всички знаят, че стратегическите суровини са мощно оръжие в арсенала на Русия. Няма какво да си правим илюзия...
  В един анализ за президента, използвах следния пример, обясняващ кой е Медведев, каква е политиката на Русия.
  Хората около Медведев заявяват, че вече няма Пан-славянско братство, забравете го, вече има Пан-„Лукойл”-ско братство. Не това, което тече в жилите, а това, което тече в тръбите, то определя вече нашето братство. И няма вече Православна ос, има „Газпром”-ова тръбопроводна ос. Това е новата религия, това е новата вяра – газът. И в този смисъл за мен е важно в тази геополитика държавата ни да има своя стратегия. Не може вечно да ни е виновно международното положение, кишата и кризата.

  Иван Бедров: Защо България се оказва сред еретиците в тази нова вяра?
  Николай Слатински: Тук е основният въпрос, който ме тревожи. Трябва да си подредим държавата. Не може 20 години с много малки изключения на върха на държавата да има една, мога да го кажа просто, безотговорност, едно неразбиране на глобалните процеси, едно пъчене, едни тези: Това на нас не може да ни се случи! Това на нас ще ни се размине!
  Геополитиката по отношение на стратегическите суровини е много сложна игра. А България в тази геополитика непрекъснато играе простичката игричка „Не се сърди човече”. И винаги ние сме тези, които накрая се сърдят и винаги ние го отнасяме накрая. А тази геополитическа игра е по-сложна и от шаха, аз я оприличавам на древната китайска игра „ГО” (Gas & Oil). Това е много трудна, многопланова и многопластова игра, в която ти не можеш да действаш елементарно, като Вълшебния стрелец, нито да пееш в Хора на ловците, да имитираш международни посещения, да имитираш институционални реакции. Това, повтарям е прекалено сложна стратегическа игра.
  Българският народ се е превърнал в заложник на елементарната ни политика. Лицата по върховете се менят, но остава едно нещо неизменно – това, че нашият народ плаща за всичко. Той плаща сега, в тази криза и Данък добавена стойност „Бакърджиев”, и Плосък данък „Овчаров”. Ние плащаме за удоволствието да имаме стратегически слепци на кормилото на държавата.

  Иван Бедров: Няма ли политически парадокс в това, че голяма част от управляващите в момента са обвинявани често, че са прекалено близки, сервилни към „Газпром”, към руските интереси и тъкмо сега, когато те са на власт, България да бъде наказана от „Газпом” и Русия? И още – сега се заговори за построяване на отклонение от тръбата, която свързва Турция и Гърция. В момента, ние знаем, че Турция помага на Гърция. Става дума за едно отклонение от 70 км – Комотини-Димитровград. Вчера чухме отново президентът да говори за това. Изход ли е подобен строеж?
  Николай Слатински: Две неща само...
  -- Първо, президентът непрекъснато говори, че ние имаме най-добрите отношения с всички наши съседи от 100 години насам. Тези отношения имат смисъл да бъдат токова добри, ако ти печелиш нещо от това. След като ти имаш ценно геостратегическо положение, ценно геополитическо положение, ценно геоикономическо положение и за тези 20 години не е прокаран и 1 линеен метър тръба, то за какво ни е тази хвалба с добросъседските отношения? България се преръща не в транспортен и енергиен център, а в транспортен и енергиен остров на Балканите.
  -- Второ, няма никаква дилема във Вашия парадокс – отговорът е лесен.
   Управляващите са толкова сервилни, а ефектът е нулев, защото те се стремят да намерят своето място в схемите – политически, икономически, тръбопроводни, а не мястото на България в тези схеми.
  Точно за това говоря тук – за дефицита на стратегическо лидерство, за дефицита на дългосрочно мислене, за дефицита на органи за ранно сигнализиране, които да предупреждават не вчера, не на 18 декември, а преди 2-3 години; да могат да очертаят сценарии и държавата да има готовност да реагира своевременно при развитието на тези сценарии. Няма по-малко стратегически, по-малко повърхностно управлявана държава в Европа от България. Затова ние винаги сме заварвани неподготвени...

  Иван Бедров: Казахте, че се търси лично място в схемата. Да не би да очаквате, както Герхард Шрьодер, някой след края на мандата да започне работа някъде там?
  Николай Слатински: Чак такъв авторитет, според мен, те нямат, доколкото на тях се гледа, малко или много, като на политици с обслужващи функции, а на Бъгария се гледа като на коридорна държава.
  Ето, това е моята болка. Много и най-различни кризи ще има и в бъдеще. Ние навлязохме в 21 век – непрекъснато ще има екстремални ситуации – земетресения, наводнения, суши, дай Боже астероиди да не ни ударят...
  Въпросът е има ли на кормилото на държавата отговорни политици, които, в момент подобен на сегашния, след като са направили максималното, могат да излязат пред обществото и да кажат: „Видяхте ли, през годините направихме всичко, което можахме, като змии от кожите се измъкнахме, на гърлата си настъпихме, но какво да направим още, след като тръбата е една!”
  Именно това усещане, че управляващите не са си мръднали ръцете, краката и с извинение – и задните части, поражда това недоверие и това недоволство, този страх и тази паника сред хората. Обществото вижда, че на кормилото на държавата няма надеждна ръка...

  Николай Слатински
  10.01.2009 год.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                       _            
__ __ ___ ___ | |__ ___
\ \/ / / _ \ / _ \ | '_ \ / _ \
> < | __/ | __/ | |_) | | __/
/_/\_\ \___| \___| |_.__/ \___|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.