Светът е на кръстопът или e разпънат на кръст – между „Войната в Газа” и „Войната за газа”...
В тази война първите жертви са международните принципи, а първите печеливши – двойните стандарти. Силата на правото е победена за сетен път от Правото на силата.
И ако „Войната в Газа” е далеч над нашите възможности и амбиции за въздействие и влияние, то „Войната за газа” даде осколки и шрапнели, които насолиха задните части на свàрената буквално по бели гащи българска политика за национална сигурност - в нейното суровинно и енергийно измерение.
От разкоординираните реакции и уплашените физиономии на оплелите са като пилета в кълчища и жестоко изненадани от падналата сякаш от небето газова криза, държавни институции и държавни лидери стана безпощадно ясно, че ние нямаме никаква енергийна стратегия, никакви работещи алтернативи, никаква система за ранно сигнализиране.
Докато НАТО осъзнава своята неадекватност (защото анализаторите отдавна отбелязаха, че подобни Алианси – реликти и реликви от отдавна отминало геополитическо време – се заместват от политико-икономически съюзи на потребители на стратегически суровини); докато Европейският съюз решава дали е интегриран и консолидиран Съюз или механичен сбор от национални интереси и егоистични политики; и докато се ритат двата ата Русия и Украйна, нашето българско дръгливо магаренце го отнася – така, както се случва винаги, когато нямаш нито национални лидери, нито национална визия, нито национална стратегия, нито национална политика по отношение на националната си енергийна сигурност, нито национална система за реагиране при кризи...
Защото ние играем с националните си интереси съвсем по детски – на „Не се сърди човече”, докато играта е на качествено различно геостратегическо, геополитическо и геоикономическо ниво.
И тази игра е много по-сложна от шаха, това е древната китайска игра „ГО” (Gas & Oil). А тя е качествено различна – и като нагласи, и като мислене, и като правила, и като цели.
Дойде време българското дръгливо магаренце да си плати за всичките свои магарии.
Дойде време да си платим данъка добавена стойност „Бакърджиев” и плоския данък „Овчаров”.
Дойде време да си платим и за наивната русофобия на най-високото държавно ниво, и за наивната русофилия на най-обикновеното човешко ниво...
Съвсем друг въпрос е това - Що за държава сме, щом нейните висши управляващи и нейните висши институции се оказват безжалостно, безмилостно и безнадеждно неподготвени за подобни кризисни ситуации? Няма ли структури и звена, които да им предоставят изпреварваща информация - не час, не ден и не седмица, а дори месец по-напред?
Има ли страната ни стратегически резерв? Има ли Министерство за извънредните ситуации? Има ли държава въобще?
И един външнополитически нюанс - нека си дадем сметка, че от няколко години в центъра на Европа (защото центърът на Европа минава през Украйна) една страна агонизира, превръща се във "failed state" - провалила се, пропаднала, разпаднала се държава - Украйна. Агонизира не толкова и не само заради Русия, Кремъл, Путин или Медведев, а заради нейните лидери Извинявам се, но това не са лидери, а клептомани и корупционери, алчни и похотливи, "воры в законе", хора без морал и принципи, без интелект и чувство за национална отговорност! Вижте ги само като физиономии, като поведение, като изкази и изрази - Юшченко, Тимошенко, Янукович - ами това са дегенериращи, разпадащи се като човешки ценности хора! Как е възможно демокрацията да издига на такива високи нива такива съмнителни личности? Отговорът е самонатрапващ се - това явно не е демокрация. И единствено Западът се прави, че това - напук на здравата логика - е демокрация! Жалко за страната, в която преминаха 8 от най-хубавите години на моята младост...
Още в края на 2005 год. в анализ до президента аз разглеждах перспективите за победа на Дмитрий Медведев на изборите през 2008 год.
В този свой анализ посочвах Дмитрий Медведев като изразител на Либералната стратегия за бъдещето на Русия – тази на умереното, “меко” западничество (в отличие от Силовата стратегия на умерения, “мек” национализъм, свързана със Сергей Иванов).
● Тогава писах, че Либералната, т.е. Западническата стратегия означава:
„Продължаване и укрепване на пазарната икономика в Русия, но със запазване и засилване на държавния контрол над стратегическите суровини – нефта и газа (Дмитрий Медведев е човекът No. 1 в “Газпром”). Тези суровини ще бъдат политически и икономически инструменти за въздействие и извличане на огромни печалби; а особени сантименти няма да има - Панславянското братство и Православната ос се заменят с пан-“Лукойл”-ското братство и с “Газпром”-овата тръбопроводна ос. А тъй-като цените на тези ресурси за навън ще се с пъти (3-4-5) по-високи отколкото за вътрешния пазар, по този начин руските стоки ще бъдат силно субсидирани, което ще ги прави по-конкурентни, а жизненият стандарт на руснаците - по-висок”.
Не бива да има никакви илюзии – Русия може и да не (иска да) бъде повече империя, но тя ще използва стратегическите си суровини като стратегическо оръжие, те са част от нейната мощ, елемент от нейната сила.
Това впрочем беше един от мотивите ми да напиша за този сайт анализа „Ново отношение към нова Русия (Русофилство не, Българофилство)”.
Тук и сега обаче, тъй като съм в рубриката „Така съветвах президента”, искам да продължа да привеждам някои свои материали, подготвени от мен за президента Първанов в качеството ми на негов секретар по националната сигурност.
Реших обаче да не се спирам на това, което съм му писал за енергийната сигурност въобще, а да отделя място за текстове, посветени на АЕЦ „Козлодуй”.
Повод за това ми дава съобщението в днешните интернет-медии, че президентът Първанов е заявил, че страната ни трябва да започне незабавно подготовката за рестартирането на Трети реактор на АЕЦ „Козлодуй” в духа на чл. 36 от Договора за присъединяване към ЕС.
Според президента в кризисна ситуация като тази ние имаме правото да възобновим работата на двата реактора. Пускането на Трети реактор можело да започне веднага, докато за пускането на Четвърти блок е необходима повече подготовка и това би могло да стане в рамките на един месец.
Ако все още бяхме в Съвета за икономическа взаимопомощ (СИВ), от Москва щяха да ни кажат по този повод: „После драки кулаками не машут!”. Но понеже сме в Европейския съюз (ЕС), от Брюксел ни казаха нещо по-изискано, но в абсолютно същия дух.
За мен цялостното поведение на българския политически елит по отношение на първите четири реактора на АЕЦ „Козлодуй” беше перфидна форма на откровено национално предателство.
Знам, че думите ми в момента са силни, крайни и биха подразнили слуха дори на хора, които мислят по същия начин, но предпочитат по-умерения изказ.
Ала наблюдавайки процесите отблизо - като секретар по националната сигурност на президента – аз смятам, че имам правото да назова нещата с техните истински (според мен) имена.
В тази връзка е добре българският народ завинаги да запомни следните четири имена: Надежда Михайлова, Милко Ковачев, Соломон Паси и Меглена Кунева.
За мен те са главните виновници за затварянето на първите четири реактора на АЕЦ „Козлодуй”, с което цялата АЕЦ всъщност бе обречена на доизживяване.
Въпреки всички мои усилия, свързани с убеждението ми, че проблемите на енергийната сигурност са много важен приоритет на националната сигурност, президентът Първанов не ме допусна до тази сфера, а това се отрази на качеството и количеството на информацията, с която разполагах през всичките пет години на моето секретарство.
В президентската администрация с тези въпроси основно се занимаваше секретарят по външната политика Никола Карадимов. Това, което той правеше и което настояваше да се прави от президента, заслужава изключително висока оценка. Никола Карадимов фактически единствен водеше борба за спасяването на АЕЦ „Козлодуй”.
Благодарение на Никола Карадимов президентът маркира известна активност, особено в началото на мандата си. И точно тази му активност не ни дава днес правото той да бъде поставен в първата редица на главните виновници за измяната към националните ни интереси, свързани с АЕЦ „Козлодуй”.
Макар че понякога поведението на президента бе за мен твърде странно – напр. непонятната и дълга съпротива да се срещне с пряко ангажирания с каузата за спасяването на АЕЦ „Козлодуй” проф. Андре Майсьо, президент на Световния съвет на ядрените работници.
Тъй като бях напълно изолиран от тази проблематика, а не можех да си позволя да не се интересувам от нея; и тъй като исках да бъда полезен на президента, аз проведох по своя инициатива през 2002 година множество срещи с видни наши експерти и професионалисти в областта на енергийната сигурност и в частност – на ядрената енергетика.
В резултат на тези срещи и след запознаването с достъпната ми информация, изготвих тогава няколко материала за президента, от които привеждам тук най-съществените моменти.
Струва ми се, че по този начин спомагам да се разбере поне частица от истината за начина, по който България си направи буквално харакири, предавайки и продавайки каузата „Спасяването на АЕЦ „Козлодуй”.
Николай Слатински
07.01.2009 год.
P.S.
Националната сигурност е застрашена. Президентът свиква Консултативния съвет за национална сигурност (макар че на няколко пъти в периода 2002-2006 година го бях съветвал да направи това - по проблемите на енергийната сигурност, но той игнорираше този мой съвет). Пита се: Къде е и какво прави в момента ДАНС, което - да напомня - се разшифрова като Държавна агенция "Национална сигурност"?
Следват извадки от мои материали до президента, свързани с АЕЦ „Козлодуй”:
► 11.06.2002 год.
До Президента на Република България
Г-н Георги Първанов
Относно: Необходимост за среща на 18 или 19 юли с проф. Андре Майсьо, президент на Световния съвет на ядрените работници.
Уважаеми г-н Президент,
Чувството ми на лична ангажираност и отговорност за съдбата на АЕЦ “Козлодуй”, свързана с разбирането, че това е изключително важен въпрос на националната сигурност, както и моите персонални контакти с представителите на Гражданския комитет за защита на АЕЦ и подробното запознаване с техните документи, ме карат да ценя много високо дейността на проф. Андре Майсьо, президент на Световния съвет на ядрените работници.
Проф. Майсьо е един от най-сериозните защитници на нашата АЕЦ. За него можете да прочетете в книгата на проф. Марко Семов “Изповедта на една атомна централа”.
Проф. Майсьо ще бъде в България от 17 до 23 юли. Смятам, че е безкрайно важно Вие да се срещнете с него на 18 или 19 юли. Това е огромната молба на проф. Семов, проф. Стефан Воденичаров и други техни съподвижници, които вече започват да се отчайват, че битката за 3 и 4 блок на АЕЦ (а да не забравяме Вашата идея за 1 и 2 блок) започва да изглежда загубена.
Искрено и настоятелно Ви моля да приемете проф. Майсьо.
С уважение:
Николай Слатински, секретар по национална сигурност
► 07.07.2002 год.
Колкото и пасивно да е общественото мнение у нас, за АЕЦ “Козлодуй” народът ни ще даде отпор на политиците - ако те не защитят националните интереси. Клокочи ожесточение, което може да прелее в омраза към управляващия елит. Атаките срещу АЕЦ “Козлодуй” се възприемат като посягане върху националната ни идентичност.
Планът на президента за блокове 1 и 2 е единственият различен от крайните опции - пълна капитулация и пълно неподчинение. Но:
-- Тази идея се лансира отдавна от експертите и президентът само пръв я изказа на глас.
-- Разликата между “спиране” и “затваряне” може да се размие.
-- Идеята не бе добре пропагандно защитена.
-- Няма стратегия за нейното отстояване и идеята избледня, затлачи се.
Очевидното:
-- Правителството, начело с “ястребите” ... е предало/продало реактори 1-4.
-- С показен и покòрен консенсус по интеграционните въпроси, парламентът стеснява възможността на страната ни за маневриране.
-- По проблема АЕЦ “Козлодуй” и СДС, и ДПС са безнадежден случай.
-- Срещу АЕЦ “Козлодуй” са мощни (и арогантни) вътрешни интереси, особено “въглищното” лоби.
-- Икономически, а не политически са интересите и на основните врагове на нашата АЕЦ в Европа.
-- С Литва сравнение не може да се прави - тя е в първата вълна за членство в Европейския съюз, а компенсацията, която очаква засега е 15-20-25 пъти по-голяма от нашата.
АЕЦ “Козлодуй” е инспектирана многократно и от кого ли не. Извършени са всички възможни обезопасителни действия. Нищо не може да се каже вече за дефекти, за които я виняха най-много - като липсата на защитна черупка на реакторите и несъвършената система за локализация на аварии. При 3 и 4 блок имаме ниво на сигурност на реактори, сходни с тези в Унгария, Чехия, Словакия, Финландия.
Съгласно анализа на международните ни актове за АЕЦ “Козлодуй”, изготвен от Института по международно право, основният проблем е Гаранционното споразумение, ратифицирано със закон от 38-то НС на 29.11.2000 год. Изводът за този “неравноправен международен договор” обаче е: Ако средствата “не бъдат усвоени или бъдат върнати, всички уредени ангажименти ще отпаднат ipso facto”. Другото, вкл. капитулантският Understanding (Меморандум) “Надежда Михайлова (Иван Костов)-Гюнтер Ферхойген” от 29.11.1999 год. фактически няма юридическа стойност.
Силна опора за страната и президента са:
-- Казаното от говорител на датското правителство: “Никоя страна няма право да се налага на друга страна за ядрените й реактори, стига те да отговарят на сигурността, изисквана от Международната агенция за атомна енергия (МААЕ)”.
-- Тезата на финландския премиер Пааво Липонен: “Изключително нечестно е да се принуждават страните от Източна Европа, стремящи се към Европейския съюз да затварят атомните електроцентрали, строени по съветска технология. Това е един вид енергиен империализъм”.
-- Думите на ръководителя на мисията на МААЕ Айдбар Гюрпинар [Турция]: “МААЕ е против практиката да се закриват ядрени централи с политически цели”.
-- Общоизвестният факт, че няма решение на Европейския съюз, на което да са основава решението на Европейската комисия за затваряне на четирите блока.
Изводите:
-- За 3 и 4 блок - и дума не може да става да се затварят.
-- За 1 и 2 блок - Да бъдат спрени, модернизирани както е направено в Нововоронежката АЕЦ (за един блок това са 70, нека да са и 100 млн. дол.) и отново пуснати в експлоатация.
Мои препоръки към президента:
-- АЕЦ “Козлодуй” да стане основен приоритет на неговите секретари - това не е само външна политика, а въпрос (въпросът) на националната сигурност.
-- Втвърдяване на тона за АЕЦ “Козлодуй” - от загриженост да се премине към решимост, да се бранят националните интереси и да стане ясно кой е истинският защитник на АЕЦ “Козлодуй”.
-- Срещи с чуждестранни личности, които работят за каузата на АЕЦ “Козлодуй”.
-- Активност на най-високо равнище в Европа - телефонни разговори, писма, послания, срещи с държавни глави за спасяване на “отписаните” четири (или поне два – 3-ти и 4-ти) реактора.
-- Отказ от нови срещи с Гюнтер Ферхойген.
-- Виждания, съзвучни с идеите (например на Гражданския комитет за защита на АЕЦ “Козлодуй”) за връщане на взетите досега за АЕЦ “Козлодуй” близо 60 млн. евро.
-- Дипломация, разумно отчитаща различията в ядрената енергетика между Европа и САЩ.
-- Търсене по този проблем на подкрепа от Турция (отказала се от строеж на АЕЦ, заради земетръсността си) и Русия.
-- Постепенна еволюция към референдум за съдбата на АЕЦ “Козлодуй”.
► 16.07.2002 год.
Относно: Моята среща с г-н Йордан Костадинов, изп. директор на АЕЦ
Днес се срещнах с г-н Йордан Костадинов, изпълнителен директор на АЕЦ “Козлодуй”. Той ме запозна дисретно с актуалното развитие на процесите около централата. Становището му доста съвпада с моето – силна необходимост да се втвърди нашата позиция, защото иначе ситуацията може да стане критична.
Погрешна е позицията на Соломон Паси, да следваме политиката на Литва – “Отпишете блоковете, искайте пари!” По негови сведения от ЕС са отрязали твърдо и окончателно исканията на Литва и ще й отпуснат максимум 200-300 млн. дол. А наши експерти правят изчисления за щети, които ще би претърпяла страната ни при спиране на четирите блока, в размер на 3-5 млрд. дол. Очевидно има разминаване на цял порядък между неизбежните загуби и възможните ефимерни и символични компенсации.
Според г-н Костадинов трябва задължително да се подкрепя позицията на министър Ковачев: За експлоатация на 3 и 4 блок без срокове – т.е. на базата на експертната оценка те да работят докато имат необходимите технически ресурси. Но той е песимист и смята, че максималното, което България може да постигне е 3 и 4 блок да работят съответно до 2010 и 2012 г. Убеден е, че 1 и 2 блок са “почти изпуснати”, макар че планът на президента за тях е напълно осъществим. Както върви, блокове 1 и 2 ще трябва да бъдат спрени, а после вече политиците да работят здраво и единно за тяхната съдба, като крайната дума да бъде на нашия независим регулаторен орган.
Що се отнася до проф. Андре Майсьо, г-н Костадинов ми се видя значително “поомекнал” (доколкото от него е тръгнал негативният съвет). Той не смята, че срещата ще попречи на България, просто професорът е със скандална слава в експертните среди, защото произнасял неща, които политиците никога не биха казали. Краен е в позициите си и говори неприятни неща за евро-бюрократите.
Убеден съм, че България трябва да активизира своята политика в духа на това, което Ви писах преди седмица за АЕЦ. Президентът има ресурси за по-твърда позиция и по-активна работа с държавни глави от ЕС (като се търсят ако не пукнатини и раздори, то поне различия в техните позиции), с Турция (спирането на четирите блока на нашата АЕЦ може да се отрази негативно и на турската икономика), със САЩ (те държат преди всичко на стабилността на региона, а тя ще бъде поставена на сериозно изпитание ако се посегне на АЕЦ) и с Русия (в края на краищата може ли малка държава като България да продължи сама да защитава всъщност интересите на тази т.нар. велика сила?). Продължавам да разглеждам като изключително целесъобразно да бъде приет от Вас проф. Андре Майсьо. Това в никакъв случай няма да влоши българската позиция, а може само да ни помогне – дори за укрепване на самочувствието на нашето обществено мнение, което е доста обезверено и разтревожено.
След като е гарантирана безопасността на блоковете, на преден план излиза въпросът за сигурността. А спирането блокове 1-4 сериозно ще наруши нашата икономическа и социална сигурност, ще разруши психологическата атмосфера в страната ни, като породи доста силни антиевропейски настроения. Не малко са българите, които смятат, че Европа иска да ни направи коридорна държава с обслужващи функции. И на тази вълна може да се “играе”, защото е реална.
Иначе в досегашната Ваша позиция има доста смислени елементи – както за 1 и 2 блок (макар че Европа казва (?) забравете за тях), така и за категоричното искане думата да имат преди всичко и главно експертите, защото останалото са интереси – икономически и политически, а изобщо не обективни оценки.