Ако не се замислим...

  1.
  От години твърдя, че България се нуждае от одит, анализ, претрансформиране или оптимизиране на действащите институции. В тях, в институциите на днешната наша държава са закодирани огромна част от проблемите ни, които ни държат в опашката на Европа и ни дърпат в блатото на посредствеността и некадърността.
  Имаме слаби, неефективни, разядени от корозията на безполезността, корумпирани, антидемократични, ужасно поддаващи се на политически натиск и просто ненужни институции.
  Видяхме една такава – СЕМ, който безсрамно, цинично, грозно и излишно консумира публичен ресурс.
  Но извън конкуренцията несъмнено е институцията Главен прокурор. При така конструирана и така разположена в системата на държавното управление институция Главен прокурор, тя несъмнено – за мен – е нанесла, нанася и ще продължи да нанася колосални вреди на демократичния процес и развитието на България, на законността и справедливостта в страната.   Факт е, че се изредиха какви ли не личности като главни прокурори, а ползата от институцията е минус безкрайност и вредата е огромна, трябва да ни говори нещо.
  Ако не се замислим и не променим сегашната бездарна и опасна за националната сигурност ситуация с институцията Главен прокурор, нас ни чакат много беди. И катастрофи.
  
  Впрочем, днес видяхме каква одиозна персона ни е била главен прокурор. Това ме извади от релси и ме накара да напиша тези редове. Но одиозната персона не е виновна. Виновни сме тези, които не можахме да конструираме държавата, така че да е нормална, развита, законова, модерна, европейска държава…
  Някой ще каже – нямаше да ви разрешат да го направите. Това може да е обяснение за случилото се, но не е оправдание за нас. Такива дребни сме били, щом е можело да не ни позволят.
  Такива слаби сме били, щом не можахме да си наложим визията.
  
  Вече дори не знам имали ли сме визия. Или е било само наивна илюзия.
  Така или иначе – резултатът е онова, което имаме. И това, което нямаме.
  
  
  
  2.
  Днес влизам в една институция. Докато служителката ме пита кого търся, към мен се приближава човек от охраната, може би съвсем малко по-възрастен от мен.   Протяга ми радушно ръка - Вие сте ми чел лекции в Стратегическия курс!! Оттогава с интерес Ви следя!
  Вършейки си работата в един кабинет, споменавам на експерта, че охранител при тях е човек, завършил Стратегическия курс. Експертът се оживява - да, той е доцент, доктор!
  На излизане казвам на човека от охраната с още по-голямо уважение - Вие сте не само мой слушател, но и мой колега по наука!
  А той скромно и с очевидна тъга ми отговаря - Е, моята наука не е чак толкова научна като Вашата, но и такава можеше да е полезна на държавата... Ако държавата ценеше науката...
  02-05.10.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                ____                      
__ _ ____ | _ \ __ _ _ __ ___
/ _` | |_ / | | | | / _` | | '_ ` _ \
| (_| | / / | |_| | | (_| | | | | | | |
\__, | /___| |____/ \__, | |_| |_| |_|
|___/ |___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.