Стратегия Синергия Сигурност

Няма да крия, че много ме изненадахте с този коментар и го прочетох с приятно чувство и дори с вълнение.
В много отношения сте прав. Разбира се, че реалната или по-скоро актуалната ни политика за сигурност, а и въобще - политика за всичко и във всяко направление, е ежедневна, повърхностна, обикновена, елементарна. В нея няма място за стратегическо мислене. И може би поради това - в нея няма мято и за такива като мен, които поне се опитват да мислят стратегически или поне не ден за ден...
Според един мой колега България по принцип е лишена от способността и традицията (или може би именно поради традицията) да мисли стратегически. Така че нямам илюзии, че мога с моите анализи да предизвикам радикална революция или поне качествено различно правене на политика.
Още повече, че аз познавам отблизо 80-85% от хората, които в моента в различните институции правят политиката. Трудно ще Ви е да си представите дори колко много от тях са елементарни хора, водени от грижа за всичко, което е по-ниско в тялото им от сърцето. Те нямат и амбицията да направят нещо сериозно, гледат да са там, защото да си там е изгодно, полезно и престижно.
Съвсем по човешки, без капка високомерие, Ви казвам, че в нашия политически елит е надхвърлен здравословният минимум от дребни хора и дори нищожества.
Аз изобщо не се изживявам като някакъв древен атински мъдрец. Единственото, което се опитвам да правя е да посочвам, че има алтернативи.
И го правя, защото се се надявам, че може младото поколение на България да си поиска България от тази сбирщина от обикновени, алчни, хитри, елементарни хора, сред които има и толкова много нищожества. Тайно се надявам млади(те) хора в България да си кажат, че им е писнало от това - тази сбирщина да превръща България в отходно място (а за самата сбирщина - доходно място).
Знам, че в момента пиша малко грубо, но то е защото искам да има контраст, да има гняв, да има болка сред младите за България.
И ако този гняв се появи, а после се трансфомира в желание нещата да започнат да се променят, тогава - колкото са ми силите - бих могъл да помагам, да подсказвам, ако разбира се от това има нужда.
България е донякъде в сходна ситуация на Франция от средата на 18 век. Един режим или по-скоро един начин на правене на политика е фалирал, агонизира и не може да роди нищо креативно. Само че защо да тръгваме по път, който макар и да ражда велики личности, накрая се изражда в непрекъснато работеща гилотина?
За жалост, не се виждат нито Русо, нито Мирабо. Всичко може да се превъне в пародия, във фарс.
Гнилостта на държавата България и на псевдообществото България ме кара да пиша и да се надявам на младите хора.
Не знам дали бях ясен.
Накрая и едно несъгласие с Вас. При това остро. По-скоро - остро несъгласие с това, което някой би разтълкувал в написаното от Вас.
Аз се боря в момента не главно и не само за заплатата си. Парите не са водещият мотив. Не искам да излезе, че вдигам толкова шум само заради заплата с 500 лева повече!
Мотивиран съм да отстоявам правата си, защото се натъкнах на гнили хора, на гнили нрави, на гнили порядки, на атмосфера и манталитет, които са сдухани и издухани от историята, а у нас те са още живи и здрави! Трудно ми беше да повярвам, че с динозавърна архаичност могат да се ширят нагласи и стереотипи на най-високо ниво - при това - днес, в началото на 21 век! Потресен съм как в управлението има хора, които са толкова далеч от елементарната човешка порядъчност, които не зачитат и дори мразят човека, щом той формално е техен подчинен! Именно срещу тези сенки и призраци от миналото, които са увиснали с управленската си немощ като воденични камъни на шията на България, аз воювам.
И бих се радвал ако те бяха само въображаеми вятърни мелници, та и аз да съм само един заблуден рицар на печалния образ.
Но не, това са кратуни, през които вятърът на модерността минава и произвежда в кухата им вътрешност само едни отчаяни стонове - толкова пусто и празно му е в тях...