Драги пасивни зрители!

  Имаше в нашия клас в VI-то основно училище в Перник един съученик Божичко. Не му вървеше ученето хич. По пионерска линия аз му помагах по математика, Евтимия - по български език, Румяна - по история, не помня кой друг по какво още. И той минаваше някак от клас в клас. Тогава системата смяташе, че и Божичко е дете, което трябва да получи основно образование!
  Доскоро аз си казвах: Добре, че Божичко не случи да е ученик днес, защото отдавна щеше да хулиганства на улицата и да диша лепило.
  Сега си казвам: Какъв малшанс за Божичко, че не е на полусредна възраст днес, защото като минимум щеше да е шеф на някоя държавна агенция, а ако е човек на ДП, може като нищо и министър да е!
  
  
  
  Мой ФБ-приятел ми пише по повод на споделен от мен статус на друг ФБ- приятел за това как ще ги стигнем румънците, които бележат успех след успех от тенис корта до най-високи назначени по света:
  "Прочетох споделеният от Вас пост за румънските назначения. Сега чета за поредното назначение от Генералният Секретар на НАТО - посочил е за заместник Генерален Секретар румънеца Mircea Geoană."
  
  Така е, някога аз критикувах нашето правителство, че говори лоши работи за румънците и иска да "откачи" България от тях в перспективите за членство в НАТО и ЕС, защото ни бяха давани сигнали, че ще бъдем приети заедно или няма да бъдем приети въобще.
  Питах - защо се държим като алпинист, който е свързан с въже с друг алпинист, а се мъчи да го бутне в пропастта, за да стигне до върха по-бързо?
  А след десетина загубени години за България от едно безпросветно живуркане под Егото, ние даже праха на румънците не дишаме, защото докато стигнем утре там, където те са били вчера, прахът ще се е слегнал отдавна...
  
  
  
  Това е идея!!!!
  Как не се досетиха дипломантите, които написаха чудесни разработки за престъпността като стратегически риск за националната и международната сигурност!!!!
  
  При престъпление или някакво друго прегрешение:
  Първо, разпускаш като ненужна глезотия, която освен това струва скъпо, следствие, съд и прокуратура.
  Второ, хващаш някого, може и първия попаднал или гледащия малко накриво.
  Трето, казваш му - ти си виновен, това за нас е несъмнено, така че ако обичаш, докажи, че си невинен, покажи ни всичко, което имаш и всичко, което нямаш!
  Четвърто, ако той откаже да го направи, произнасяш му присъдата. И никакви там обжалвания и тем подобни капризи.
  
  Такива глезотии, че той може да не свидетелства срещу себе си; такива дребни подробности като адвокати; такива излишни детайли като закони и процедури; такива измишльотини като презумпция за невиновност; такива глупотевини като демократични права и свободи - те само пречат!
  
  И как ще се ускорят нещата - става сутринта властта и в зависимост с кой крак е станало това, определя виновника, после в зависимост от това как е завършило мачлето на малки вратички, постановява присъдата.
  
  Просто и ясно. Бързо и ефективно.
  
  А нашите дипломанти преравят огромна литература, разсъждават, пишат, защитават се, говорят едни такива сложни работи, като че ли са дипломанти не в Страната на чудесата или в Огледалния свят, а в нормална и демократична държава, в която се съблюдават европейските норми и стандарти...
  
  Каква драма, драги зрители! Драги пасивни зрители! Драга публика на евтино и пошло шоу! Драги съ-народ-ници на нещо което не само общество не може да бъде, но и народ да остане май не иска особено.
  
  
  
  Неотдавна гледах руски крими-филм за днешната действителност. Там хванаха един човек, изредиха се да дават интервюта, да свикват пресконференции, че това е извършителят на голямо престъпление, превъзбудило обществеността, приключиха преписките, чакаше го съд, а той бе в следствения изолатор.
  И докато седеше там (ние лежим в затвора, а руснаците седят там, докато поляците стоят), изведнъж бе извършено абсолютно същото голямо престъпление. И всички интервюта, всички пресконференции, всички приключени преписки отидоха на вятъра.
  Затова се моля докато момчето мисли дали да признае вината си, да не се случи аналогично хакерство, да речем в НОИ. Че тогава държавността ни вече няма да е за срам, а за смях...
  
  
  
  Единственият Съвет в Република България в сферата на националната сигурност, който е изрично записан в Конституцията, е КСНС - Консултативният съвет за национална сигурност.
  Тези дни ние имаме жесток пробив в националната сигурност, нарушаващ драстично правата и интересите на българските граждани, пряко дестабилизиращ вътрешната политика на страната.
  Аз не разбирам защо при тази безпрецедентна ситуация (а тя е по-сериозна, отколкото ни я представя властта и по-вредна, отколкото си мисли обществото), не се провежда заседание на КСНС!?
  
  Ето, вижте кои са членове на КСНС и с какво той трябва да се занимава - следват извадки от Закона за КСНС:
  
  Чл. 2. (1) Консултативният съвет за национална сигурност се възглавява от президента на Република България.
   (2) Членове на Консултативния съвет за национална сигурност са:
  1. председателят на Народното събрание;
  2. министър-председателят;
  3. министърът на отбраната;
  4. министърът на вътрешните работи;
  5. министърът на външните работи;
  6. министърът на финансите;
  7. председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" [В ДАНС е и финансовото разузнаване];
  8. началникът на отбраната;
  9. председателят на Държавна агенция "Разузнаване";
  10. секретарят на Съвета по сигурността;
  11. по един представител от всяка парламентарна група.
   (3) В зависимост от обсъжданите въпроси по решение на Консултативния съвет за национална сигурност за участие в заседанията му могат да бъдат привличани и други държавни и политически лица.
  
  Чл. 3. Консултативният съвет за национална сигурност обсъжда въпроси, свързани със:
  1. външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната сигурност;
  2. гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани;
  3. действията по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност.

  
  
  
  Та Той (отново Той и само Той) си го каза най-точно и безпощадно ясно:
  Всичко у нас е Пунта мара!
  
  Надничам в учебниците и речниците. Имам над 30 определения за Управление, още толкова за Мениджмънт.
  Сравнявам ги с дейността Му. Нищо общо! Нищо общо. Няма Визия, няма Цели, няма Приоритети, няма Стратегия.
  В дебелите книги пише, че така се руши Системата.
  И тя наистина се руши.
  Модна тема е напоследък Чернобил.
  В някакъв горестен смисъл Пунта мара е също Чернобил. Защото последиците са дългосрочни. А преодоляването им - ако е възможно - е само частично.
  И защото бягството от местопоражението е като евакуация, а пострадали са цели поколения. Включително и на още неродените...
  
  
  
  Така мисля и аз, но това е написано по-добре, отколкото мога да го напиша.
  От няколко дни си мисля, че няма как да не продължат да ни управляват толкова безотговорно, без стратегия, без компетентност, без мисъл какво ще остане след тях, ако ние, обществото, народът, гражданите, ние - главните виновни, че ни управляват така, не разберем, че сме главните виновни да ни управляват така.
  Може ли обществото да настръхне от срам, да пламне от гняв, че е допуснало така да бъде управлявано?
  Не знам, вече не знам дали то може сега. Но знам, че ако не може да го направи сега, после няма да може да го направи никога!
  
  Силвия Недкова:
  Преди 10 хиляди години държави не съществували. Повече от един милион години човечеството е живяло неорганизирано.
  Държавата е пресничко изобретение на хомо сапиенс. Измислили я хората, за да се защитават – от други хора, от природни бедствия, от разпиляване на съграденото. Най-вече заради последното.
  Всъщност извън човека държавата не съществува. Тя е само фикция, изкуствен мисловен конструкт, с който всички са съгласни, нещо като масова илюзия, която се поддържа съзнателно. Ако внезапно всички решим, че държавата, която ни обединява, не съществува, няма нищо, което да я задържи като реалност. Държавата съществува само в съзнанието ни. Тя не е купчина камъни, които да градим или съборим с усилия и тежък труд. Невидима е от космоса. Децата се раждат без съзнание за граници, възпитаваме ги в това.
  С две думи, когато държавата не функционира правилно, проблемът не е външен. Не се е развалила някаква машина, за ремонт са съзнанията ни, в които я държим жива и функционираща.
  Изтичането на данните от НАП е обща отговорност, на всички българи.   Правителството сме си го избрали ние, хакерите сме си ги отгледали ние, данъчната агенция е пълна с българи, същите като нас, останалите. В крайна сметка данните на хората от НАП и на държавните служители също са в онези изтекли масиви.
  Проблемът не е външен. Не е и нов. Някак неусетно, някак тихо за около десетина години в нашата държава мисленето се изкриви. Вместо усърдно и прецизно отношение към задълженията, се отдадохме на „презкупзагрошовщина“. Основният ни девиз стана „може и така“. Може и без особено старание. Може и без влагане на особени усилия.
  Прилагаме го към всичко. Строим пътища през куп за грош, лекуваме хора през куп за грош, образоваме децата си през куп за грош.
  Ако се вслушате внимателно, ще чуете една жужаща в много, ама наистина много глави, мисъл: „Таковал съм го, може и така“. Вулгарно е, но това се чува.
  Всъщност това е симптом на оня ефект, за който говорех в началото – пълен и общ отказ от представата за държава в главите ни. Подсъзнателно разбираме, че е така, затова и толкова силно се опитваме да задържим представата за общност с външни белези – свръхпатриотарство, носии и фолклор където трябва и не трябва, в огромни количества, фиксация в историчността, вместо в бъдещето. Колективното съзнание разбира – бъдещето може и да не се случи, ако тази наша обща болест продължи. Затова се е вкопчило в миналото като в упойваща доза морфин на прага на финалната агония. Ние, хората, които поддържаме илюзията за държава, ставаме все по-концентрирани в себе си, все по-рядко изпитваме емпатия, все по-трудно фокусираме обща визия за утре. Дори това, че за маса хора врагове се оказаха неправителствените организации, които се опитват да работят за някаква цялост, е симптом за разрухата на общия ни дом.
  Държавата България, тази красива илюзия, все повече се изпарява. Няма място в прегрелите ни и уморени мозъци за нея.
  Затова и няма да тръгнем да я спасяваме, да я преподредим, да изгоним провалилите се и да изберем нови и умни хора на тяхно място. Няма да открием такива, защото не знаем какво искаме от общото ни утре. Вече не можем да си представим как изглежда добрата държава. Вече ни звучи нормално всичко да се разпада, немислимите неща – като изтичане на данните на всички българи, например – звучат естествено, в реда на нещата. Шегуваме се с края си или просто не обръщаме внимание. Защото не изглежда лично. А общо няма.
  Онзи общ рефрен за спасение през терминала на летището всъщност има много по-дълбок смисъл. Терминален стадий е последният стадий на заболяването, времето преди окончателната смърт.
  Ако имахме в главите си друга, жива държава, сега щяхме да сме на площада. Да се съберем заедно, за да променим нещата, да поставим началото на нова обща идея за съвместно бъдеще.
  Но „заедно“ вече не съществува и трябва да си дадем сметка за това веднага, още днес, на рождения ден на Левски, чиято мечта за чиста и свята република споделяхме...някога. Да си дадем сметка, че неговият героизъм не е в друго, а в удивителната му способност да събере много хора в една обща кауза.
  Всъщност ние, днешните българи, го обесихме повторно.
  
  22-23.07.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   ___    _____                  _  __
/ _ \ |_ _| _ _ ___ | |/ /
| | | | | | | | | | / __| | ' /
| |_| | | | | |_| | | (__ | . \
\__\_\ |_| \__,_| \___| |_|\_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.