По-обречена и по-малко демократична

  Вчера тук написах един статус с коментар на възрастна моя съседка, че ако Тодор Живков бе прибягвал до същите хватки, както това се прави днес - популизъм, пропаганда, недемократични решения, манипулация, търчи-лъжи, говорене на взаимно изключващи се неща, заиграване с простите хора и мислене на хората за прости, сигурно неговите съпартийци и до днес щяха да бъдат на власт.
  Това бе малко в шеговит тон и не претендираше да се смята за политически анализ...
  
  Но честно ще си призная, аз също постоянно сравнявам първите няколко години на демокрацията с последните няколко години в България.
  
  -- Вярно е, че докато някога аз обикалях избирателите и говорех на срещите с тях и на митингите, че ни предстоят трудни времена на преминаване към пазарна икономика, ръст на цените, необходимост от повече лична инициатива и безусловно по-малък ангажимент на държавата към обикновените граждани (в-к "Димитровско знаме" дори написа - Слатински обещава драстичен ръст на цените и унищожаване на социалната държава!),
  нашите червени опоненти на разни места раздаваха капачки, а дори др. Станко Тодоров, народният любимец в окръга, ходеше и говореше лоши работи за мен, без дори да ме познава, окепазяваше ме, с други думи.
  -- Вярно е, че докато млади наши симпатизанти в деня на изборите 10 юни си пиеха кафето по площада, опонентите ни носеха на ръце немощни баби и дядовци към избирателните секции.
  -- Вярно е, че тогавашният шеф на МВР привикваше наши лидери (и мен дори) с конско и зле прикрити заплахи.
  -- Вярно е, че опонентите ни имаха преимущество в медиите, ние не можехме да се преборим напълно равностойно само с нашия в-к "Съвест".
  -- Вярно е, че Партията си имаше някакви функционери, които там, където нас ни нямаше или нямахме достатъчно проверени хора, подмениха изборните резултати - в Перник и Радомир, където имахме силни организации, ние спечелихме с 4:0, а в малките градчета и селата загубихме с 0:4 (по брой депутати).
  
  И все пак, може би с времето някои неща съм забравил, но ми се струва следното:
  1. Днес Партията на властта създава системно и системна организация чрез властта да спечели изборите служебно. Въпреки неразградената тоталитарна система, поне в Пернишко не видях тогавашната Партия на властта да се стреми към служебна победа на изборите. Стремеше се яростно към победа, но допускаше като възможна и загуба.
  2. Днес Партията на властта ограничава демократичните свободи и права, докато тогава Партията на властта и под уличен натиск и в духа на онова европейско демократично време, постепенно разширяваше, макар и със стиснати зъби, демократичните свободи и права. Един пример само е, че ние пробихме легално издаване на в-к "Съвест", вероятно първият "официоз" на КС на СДС някъде из страната. И преди в-к "Демокрация"!!
  3. Днес Партията на властта не допуска сериозни политически дискусии, няма дебатиране на програми, никой не знае какви са нейните политически виждания. Тогава се знаеше кой за какво е - дали за бавна промяна или за шокова промяна, дали за държавна или за частна собственост, дали за социално-социалистическо или за либерално отношение към процесите в обществото.
  4. Днес Партията на властта има тотално превъзходство в медиите, докато тогава имаше не плурализъм на скандалите и нещастията като сега, а плурализъм на дебатите.
  
  Не, не идеализирам онова време. То беше с друг контекст, вятърът духаше в нашите платна. Но смятам, че тогавашните политици, които се противопоставяха на Партията на властта бяха с много по-силно чувство на независимост и свобода, живееха с убеждението, че Промяната е възможна, че от обществото зависи твърде много, че Партията на властта е победима.
  
  Политическият мач тогава бе равностоен и - метафорично казано - няколко отсъждания в края на мача и дузпа след изтичане на редовното време ни отнеха победата.
  Днес по време на целия мач, абсолютно през целия мач, Партията на властта има пълен комфорт - съдии, медии, терен, наклонен към противниковата врата, различни правила за нея и за опозицията, тогава препълнен стадион, днес пустеещи трибуни.
  
  В този смисъл Промяната днес е много по-трудна като възможност. Да, много по-трудна като хипотеза от тогава! Това е абсолютен парадокс. От гледна точка на възможността на Промяната днес България е по-схоластична, по-скована, по-обречена, по-малко демократична от тогава!!
  И главната задача на всички опоненти на Партията на властта е да се обединят с една цел - играта да бъде справедлива и да се попречи на Партията на властта да спечели служебна победа с целия арсенал от нечестни средства.
  Защото ако Партията на властта спечели по такъв начин тези избори, победата ѝ няма да бъде поредната, а окончателната.
  И едва след поне 15 години ще имаме нов шанс да пеем 45 години стигат!
  
  12.07.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                              ____         
___ _ __ ___ __ _ / ___| __ _
/ _ \ | '_ ` _ \ / _` | | | / _` |
| __/ | | | | | | | (_| | | |___ | (_| |
\___| |_| |_| |_| \__,_| \____| \__, |
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.