Щастливец е Алеко! Защото не вижда какъв е станал днес неговият Бай Ганьо!

  Свръхпроизводството на дилетантство изпълни Отечеството ни любезно на длъж, на шир и на вис.
  Започнахме да го изнасяме в Европа.
  И стана страшно и смешно!
  Кой, кой ще Му каже, че излага се даже...
  
  
  
  За мен бе почти несъмнено, че ще се споразумеят. Трудното мина, остана по-трудното.
  Това е последният консенсус на оцеляването. Няма ли консенсус за развитието, днешният консенсус може да е последният.
  Някога, 2003-а г. мисля че беше, участвах в знаменитата конференция по сигурността в Мюнхен. Обмених няколко думи с френската министърка на отбраната! Много бях респектиран. Помислих си - защо ние нямаме такава личност на този пост!?!?
  Днес съм доволен, че друга жена, министър на отбраната е изборът на върха.
  Има два пола - слаб и по-слаб.
  Само дето ние от слабия пол все слаби личности предлагаме напоследък!
  То ние, че се изложихме в европейските преговори като за световно, изложихме се. Но сами сме си виновни. Дето някога един умен мъж бе казал - аз себе си не мога да представлявам, те ме избрали народа да представлявам!!
  Вярно е, че Европа страда сега от дефицит на силни личности. Но все пак говорим за личности, които не са достатъчно силни. А ние - какво? Дотам ли я докарахме, че да не намерим да ни представлява като народ някоя личност - може да не е силна личност, но поне да е личност!!
  
  
  
  Европа си блъска главите за своето оцеляване. Ние обсъждаме намордници на кучета. Всеки с проблемите си.
  Като говорим така и така за намордници, дали пък не се нуждаем от профилактичен политически номордник.... Такъв, дето ще ни дисциплинира говоренето? И по този начин да свържем европейските проблеми с нашенските???
  Впрочем, намордник е много грозно звучащ русизъм. Не се сещам какъв е българският му еквивалент...
  
  
  
  Внушават ни, че трябва да изпитваме патриотичен делириум само като обсъждат за някой пост някакъв българин.
  Но аз не мога да изпадна в такова състояние за който и да е българин, важно ми е и кой е той..
  Признавам си този грях, а признат грях е половин грях все пак.
  Не ми предизвиква позитивни емоции онази, която заряза България и зам.-председателското място в ЕК , заради няколко хиляди долара повече като заплата. И не направи нищо за перничани, станали жертва на най-голямото природно бедствие у нас за 100 години, докато бе еврокомисар по бедствията.
  Не ми трепва сърцето за тази, на чието лице е изписана непоправима посредственост.
  Не ми тупка сърцето и за момчето, което е гледало България през перденцата на Чайката, Волгата, Беемвето и Мерцедеса, лансира нагло ДП за ДАНС, загуби всички избори, в които участва и дори вчера тези, в които не участва.
  Не ми пробутвайте случайния факт на държаворождението! Ресто, не струва! Искам да видя закономерността на ползата от човека за България.
  Иначе ще имаме това, което имаме - хубава работа, ама българска!
  
  
  
  Някъде през 2011 г. казах "по радиото", че за мен много сериозен проблем за България е, че тримата първи във властта са offline и не владеят езиците на ЕС.
  Хора провинциалисти, геополитически клаустрофоби водят страната!
  Сега се понаучиха с Фейсбук и съответни служители да се правят online. Но манталитетът не се замества с някоя оправна пиарка...
  Не съм очарован от развръзката на върха в ЕК. Палиативната терапия само отлага оперативнота лечение...
  Но от друга страна, така работи демокрацията - сложни баланси, тежки преговори. Само Путин и Ердоган уреждат нещата бързо и с тропане по масата...
  Видяхме колко болни сме ние от провинциализъм, от не-владеене на европейски езици и не-знаене на европейския език.
  Не се схващаха нюансите, не се разбираше подтекстът, не се вдяваше контекстът.
  Държахме се сякаш играем бриЧ белот на масата, където се играеше бридж.
  Затова и станахме валат. И капо. И надцакани. И прецакани.
  Тук става дума за цивилизационна пропаст. За културен шок. И ще продължава да бъде същото. И то не само все така, а и още по...
  
  
  
  Когато вдигнат пенсиите символично, това е връх на социалната Му политика.
  Когато токът скочи шоково, това е пазарът.
  Както казва мой приятел, като дойдат новите сметки за ток, тогава ще се види кой какъв е и защо такъв е.
  Нещо не ми се вярва. Няма цена, която да не сме готови да платим. Няма цена, чието хвръкване да не понесем...
  
  
  
  Когато гледам кадри с проснали се безжизнено наши плажове със стотици неразтворени чадъри, та ми се прииска да цитирам по този повод един приятел:
  - Бетономорието е като инсталация по Кристо. С тази разлика, че при гениалния българин видимостта скрива истинското съдържание и трябва да надникнеш отвъд нея, за да го осмислиш и осъзнаеш. А при тъпата ни политика и безмерната ни алчност видимостта нищо не скрива, а разкрива голата истина...
  Бих добавил - голата истина за сриването на всичките ни жизнено важни системи, на нашата системност. Така се превръщаме в механичен сбор от неработещи или зле работещи структури, лишени от общ замисъл и останали без обща идея в името на какво съществуват...
  
  
  
  Последната победа на гражданското общество бе с изхвърлянето на ДП от ДАНС.
  Но това бе пирова победа. Защото моделът не бе променен. ДП и сиамският му близнак са все така двамата господари, на които обществото ни е (все по-)жалък слуга.   Единият чрез политическата си мощ придобива икономическа мощ. Другият чрез икономическата си мощ придобива политическа мощ.
  А ние ставаме все по-немощни. И все по-нефелни.
  Но още малко търпение. Скоро пак ще се изокаме 45 години стигат! А дотогава ще се надяваме някой друг да ни свърши работата - я международното положение, я някой Голям брат, я Съдбата, я Господ, който, казват, бил българин.   Впрочем, като гледам Господ какви ги върши, започвам да вярвам, че наистина е българин. Само ако Господ е българин, може да я свърши като кучето на нивата и да ни зареже под кривата круша...
  
  
  
  Когато някъде из галактиката, света, Европа и региона се каже нещо похвално за Него, Той еднолично излиза и дава отчет пред партията, народа, работническата класа, трудовото селячество и творческата интелигенция какъв щрих е добавен към и така светлата Му личност.
  Но когато някой от международното положение Го спомене в не съвсем ласкав контекст с не съвсем похвален подтекст, Той праща близкото си обкръжение да даде отговор и да попита - а вие защо биете негрите?  
  
  
  
  Много странно как този, който не може да постигне строг контрол, минимизирана корупция, отказ от двойни стандарти и премахване на конфликтите на интереси в собствената си партия и в своето правителство, само с една среща с босовете на трите гранда, ще гарантира същото във футбола?
  Шумим, братец, шумим.
  Събираш лисицата и кокошките... Мишеловката и мишките... Вредителят и търпящите вреди. Крадецът и обраните от него...
  А можеше и без такава среща...
  Просто държавата да си влезе в правомощията и да изиска като за начало от един от тези трима босове 58 милиона, които той ѝ дължи.
  Да накара правоприлагащите и правосъдните органи да си вършат своята работа.
  Да започне реална борба с прането на пари.
  Да воюва срещу потресаващия конфликт на интереси, когато един бос на гранд (онзи, дето дължи 58 милиона) притежава клуб, телевизионни права за мачове, собственик е на телевизия и е член на ръководството на футболния съюз.
  Ах, да, добре е и държавата, а по-скоро първите лица в нея, да декларират и докажат, че не стоят в сенчестата страна на притежаването на който и да било гранд и да не водят на нито един гранд спонсори в единен строй, със пари във кеш и в брой!
  Държавата може да помогне на футбола като гарантира спазването на законността в държавата.
  Футболът е отражение на реалността. Каквато ни реалността - такъв и футболът ни.
  И футболът, и държавата са на дъното на Европа. А както писа един спортен сайт - даже не са на дъното, а гледат дъното отдолу.
  
  
  
  В източните краища на Европа и все по на изток от нея, всичко като правило започва доста невинно. Харизма плюс простонароден говор. Казване на хората това, което те искат да чуят. Посочване на лошите, заради които на отделни места има някакви нередности. Предлагане на лесни решения за трудни проблеми. Говорене наизуст и без значение дали днешното не е отрицание на вчерашното. Без него не върви науката, не прогресира културата, не се развива футболът, не бележи успехи здравеопазването, не дава плодове образованието, няма напредък в строителството, не процъфтява производството на чугун и полупроводници.
  Накрая се получава нещо, от което лесно отърване няма. Я някой Ердоган, я някой Алиев, я някой Назърбаев. Че дори и Туркменбаши-Сапармурад-Ниязов, при когото национален празник бе рожденият ден на майка му, а насред столицата все така се възвишава негов паметник, целият в злато.
  Всеки народ си заслужава спирката, където влакът на слепотата и наивността в отношението към повелителя му ще направи своята спирка. И няма значение дали и доколко в отечеството му се играе на демокрация.
  Но ние сме безгрижни към бъдещето, смятаме, че на нас такова нещо не може да ни се случи, защото, виждате ли, сме в Европа.
  Цели сме изгорени от парене и пак не знаем да духаме...
  
  
  
  Ще кажа нещо, без да пояснявам някакъв конкретен случай.

  Има болезнена реакция по повод случващото се в една наша структура от сигурността. И подобна болезнена реакция е свързана с убеждението, че тази структура е много важна и претърпя немалко през годините, затова някой умишлено иска да я доунищожи.
  Но нека отделим нещата - едно е структурата по принцип, друго е конкретната структура. И не може веднага да смятаме, че структурата е винаги права, а са задължително лоши тези, които "ровят" в нея.
  
  През последните години в структурите от сигурността протичат много тревожни процеси.
  Първо, откровена и неприкрита политическа намеса, даже не политическа, а "отгоре", властова намеса.
  Второ, тези структури са все по-склонни да "слушкат и папкат", да правят не това, което трябва, а онова, което им кажат все от това "отгоре". Но от дебелите книги за управлението се знае, че когато правиш не това, което трябва, а това, което ти заповядат, по този начин най-бързо се депрофесионализираш.
  Трето, службите все по-малко служат на Отечеството и все повече обслужват властващите в държавата.
  Четвърто, всеобщата тенденция у нас на засилване на дилетантството, любителството, аматьорството обхваща и структурите на сигурността.
  Пето, ръководителите на структурите в страната, в т.ч. и на тези от сигурността, се самовъзприемат не като хора с мисия и кауза, с дълг и отговорности, а като механично продължение на властта, която ги е инсталирала там, Затова в подчинените им структури те започват да се държат по аналогичен начин, както онези, които са ги назначили се държат в държавата - започват да действат еднолично, авторитарно, с чувство за безнаказаност, с убеждение, че всичко им е ясно, че могат да правят каквото си искат, че могат да мачкат хората под тях точно както те самите се гънат пред онези над тях.
  
  Ето защо вече не остана структура, още повече в сигурността, която е чиста като момина сълза и невинна като светица.
  Последните години нанесоха много поражения на държавността и качеството на управлението и процесите в обществото, но най-големите поражения за мен са в две посоки:
  -- в ценностите - заради което ситуацията в страната става все по-уродлива; и
  -- в системата за сигурност - поради което тя постепенно губи главното свое предназначение - да произвежда сигурност за държавата, обществото и гражданите.
  
  Оттук следват и двете неотложни задачи за осветяването ни като държава и социум:
  -- търпеливо реабилитиране на ценностите, които единствено правят механичния сбор от спасяващи се поединично индивиди Общество;
  -- мъчително възстановяване на капацитета на системата за сигурност да бъде наистина система, а не механичен сбор от взаимно парализиращи се и противопоставящи се структури, забравили главното свое предназначение - да са интегрирани и консолидирани единици от произвеждаща сигурност Система.
  
  
  
  Докато работи т.нар. "мека сила", сиреч манипулациите, PRопагандата, разказването на басни, търчи лъжите, посмалИ манго, prомиването на мозъците, "морковите", тя ще се използва на пълна мощ.
  Но не бива да има и грам съмнение, че ако "меката сила" стане неефективна и започне да не върши работа, ще се обърне плочата, на преден план ще излезе т.нар. "твърда сила" - наказанията, репресиите, принудата, притискането, мачкането, смачкването, "тоягите" (с кавички и без).
  Че това е "Законът на безогледната власт", решила да бъде власт на всяка цена и с цената на всичко, го разказва, показва и доказва Историята.
  Всяка илюзия, че днес у нас това е невъзможно, че - виждате ли - ние сме в Европа, означава утре да стане прекалено късно.
  
  
  
  Това с обяснението за подпалената кола на проф. Минеков ми прилича на онзи виц, дето едната съседка върнала на другата пукната взетата назаем стомна и казала по повод на обвинението, че я е пукнала:
  - Първо на първо, не съм я вземала, ти ми я даде; второ на второ, когато я взех беше вече счупена, трето на трето, като ти я върнах беше здрава и четвърто на четвърто, никой насила не те е карал да ми я даваш!
  
  
  
  Когато един-единствен човек в държавата се е превърнал във всьо и вся, когато се бърка навсякъде и във всичко, когато взема несъмнено мъдри и безспорно обмислени решения в културата и спорта, строителството и туризма, науката и добива на урожая, стоманодобива и производството на полупроводници, геополитиката и галактополитиката, то всяко негово скандално изказване или не-съвсем-възпитано поведение моментално вкарва в конфликт не само него, но и държавата.
  Ако висш политик в нормална страна направи нещо глупаво или обидно, никой няма да прехвърли фала или изпускането му върху цялата страна, ще ги запише на негова сметка и той ще си понесе политическите последствия.
  По това се отличават нормалните държави от не-достатъчно-нормалните и полунормалните; и - не дай Боже това да се случи някога - от достатъчно-не-нормалните и ненормалните държави...
  Виждате ли как всички ние допуснахме всички ние да сме заложници на едно излязло извън контрол Его. Това Его скоро може да стане най-големият риск за държавата, обществото и гражданите.
  
  Време е да се върнем в нормалността.
  Време е да си върнем нормалността.
  
  07-12.07.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____        _       _   _     _ 
|__ / ____ | |__ | | | | (_)
/ / |_ / | '_ \ | |_| | | |
/ /_ / / | | | | | _ | | |
/____| /___| |_| |_| |_| |_| _/ |
|__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.