Народ, който слави делата му - нине и присно и во веки веков

  Ще кажа нещо, без да пояснявам някакъв конкретен случай.
  Има болезнена реакция по повод случващото се в една наша структура от сигурността. И подобна болезнена реакция е свързана с убеждението, че тази структура е много важна и претърпя немалко през годините, затова някой умишлено иска да я доунищожи.
  Но нека отделим нещата - едно е структурата по принцип, друго е конкретната структура. И не може веднага да смятаме, че структурата е винаги права, а са задължително лоши тези, които "ровят" в нея.
  През последните години в структурите от сигурността протичат много тревожни процеси.
  Първо, откровена и неприкрита политическа намеса, даже не политическа, а "отгоре", властова намеса.
  Второ, тези структури са все по-склонни да "слушкат и папкат", да правят не това, което трябва, а онова, което им кажат все от това "отгоре". Но от дебелите книги за управлението се знае, че когато правиш не това, което трябва, а това, което ти заповядат, по този начин най-бързо се депрофесионализираш.
  Трето, службите все по-малко служат на Отечеството и все повече обслужват властващите в държавата.
  Четвърто, всеобщата тенденция у нас на засилване на дилетантството, любителството, аматьорството обхваща и структурите на сигурността.
  Пето, ръководителите на структурите в страната, в т.ч. и на тези от сигурността, се самовъзприемат не като хора с мисия и кауза, с дълг и отговорности, а като механично продължение на властта, която ги е инсталирала там, Затова в подчинените им структури те започват да се държат по аналогичен начин, както онези, които са ги назначили се държат в държавата - започват да действат еднолично, авторитарно, с чувство за безнаказаност, с убеждение, че всичко им е ясно, че могат да правят каквото си искат, че могат да мачкат хората под тях точно както те самите се гънат пред онези над тях.
  Ето защо вече не остана структура, още повече в сигурността, която е чиста като момина сълза и невинна като светица.
  Последните години нанесоха много поражения на държавността и качеството на управлението и процесите в обществото, но най-големите поражения за мен са в две посоки:
  -- в ценностите - заради което ситуацията в страната става все по-уродлива; и
  -- в системата за сигурност - поради което тя постепенно губи главното свое предназначение - да произвежда сигурност за държавата, обществото и гражданите.
  Оттук следват и двете неотложни задачи за освестяването ни като държава и социум:
  -- търпеливо реабилитиране на ценностите, които единствено правят механичния сбор от спасяващи се поединично индивиди Общество;
  -- мъчително възстановяване на капацитета на системата за сигурност да бъде наистина система, а не механичен сбор от взаимно парализиращи се и противопоставящи се структури, забравили главното свое предназначение - да са интегрирани и консолидирани единици от произвеждаща сигурност Система.
  
  
  
  Практически всички важни книги на Кисинджър са публикувани и на български език. Така че който иска да се ориентира в световната политика, международните отношения, регионалните кризи и националната сигурност и е прочел повече от една книга, може да прочете още една - някоя от тези на Кисинджър. Например "Дипломацията". Тя е шедьовър!
  А на тези, които не четат - принципно или по принцип, ще кажа, че главното съдържание на част от книгите на Кисинджър може да се предаде с едно самооценящо се изречение:
  Светът е бил щастлив, че се е въртял около оста Кисинджър!
  Кисинджър е великан на дипломацията. Прилагал е нейните основни подходи. Сам е изобретил нейни методи.
  Но при цялата му мегавеличина на разговарящ, преговарящ и договарящ, той не се е досетил за най-простото средство в дипломацията за замазване на гафовете.
  Първо казваш за болката на някого рядка глупост. А после отиваш и му казваш още нещо:
  Сори, братО, нали знаЙш, че много те обичам!
  И всичко се оправя като с магическа пръчка.
  Ако Кисинджър се бе родил 35 години по-късно (той неотдавна стана на 96 - да е жив и здрав!), отдавна вече да е разрешил и израелско-палестинския конфликт, и украинско-руския конфликт, и конфликта за Нагорни Карабах, да не говорим за сръбско-косовския конфликт.
  И ние щяхме да живеем в един много по-различен свят!
  Ето защо не винаги е хубаво човек да изпреварва с раждането си времето. Важното е да се роди точно когато трябва и точно където трябва. А по-по-най-важното е да случи на народ, който да слави делата му - нине и присно и во веки веков!
  
  
  
  "Посланика ми...".
"Нито (президентът Александър) Вучич, нито (министър-председателката) Анна (Бърнабич) какво ще кажат не ме интересува."
  Ние не сме ли парламентарна република? Посланикът не е ли изпращан с указ на държавния глава? Не бяха ли наш водещ приоритет Западните Балкани? Не бяхме ли пример за европейско поведение в региона? Не се ли интересуваме повече от добросъседските отношения?
  Направо ми се завъртя главата и ми се объркаха всички понятия...
  
  
  
  :)
  Връщам се от работа. На вратата на входа ме пресреща възрастната съседка, която живо се интересува от политика. Усмихва ми се. Питам я как така е в толкова добро настроение.
  А тя:
  - ЗамислИх се и знаеш ли какво си рекох? Бай Тошо сега гледа към България от Чистилището и само си скубе косите, говорейки си ядно през ден - главо дървена, как не се сетих това, главо куха, как не се сетих онова!? Ако се бех сетил за такива хватки (подобни на отмяната на машинното гласуване); ако се бех сетил така да лъжа и да мажа през куп за грош; ако се бех сетил днеска да казвам едно, а утре точно обратното; ако се бех сетил да се отнасям с народа като с прости хора - и досега да си бехме на власт! Надцених го аз тоя народ и това ми изеде кратуната правешка!
  
  
  
  Говорим си с колеги след първата вълна успешни (като цяло) защити на дипломни работи.
  Има тенденция, която набира сили с всяка изминала година.
  Все по-малко стават дипломантите, които след защитата ти пращат минимум кратичък мейл, ако не с някаква благодарност, то най-много за да те информират за своето мнение за защитата си и как тя е минала.
  Моята лична статистика засега е от 10 души в 2 университета, 1 след защитата ми благодари лично, 1 ми написа с благодарност. 1 ме уведоми как е минало всичко. 3 от 10. 7 човека нищо. Нищо!
  Така е и с други колеги, което ме кара да мисля, че изобщо не става дума за лично отношение.
  Не сравнявам времена, не искам да прозвучи като жалба за младост, но явно родители, учители и университетски преподаватели не са обяснили на тези млади хора, че след като някой е работил с тях, помагал е със съвети и те са му писали преди защитата много пъти с различни въпроси, то е редно след защитата да му драснат 2 реда или поне 2 думи...
  
  09.07.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _____       _   _   ____  
(_) |___ / __| | (_) |___ \
| | |_ \ / _` | | | __) |
| | ___) | | (_| | | | / __/
|_| |____/ \__,_| |_| |_____|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.