Една сварена жаба

  Баналният пример за жабата, която може да бъде сварена без тя да се усети с постепенно нарастване на температурата, всъщност показва модел за развитие, типичен за сложните системи, който се изучава в Теорията на хаоса и в Теорията на катастрофите.
  Много накратко, до една повратна, критична точка развитието на системата следва (подчинява се на) един закон, след тази точка то следва (подчинява се на) друг закон.
  Вероятно затова и демокрацията е въвела мандатността.
  Този модел за развитие се отразява в определена степен и в диалектическия закон за преминаването на количествените натрупвания в качествени изменения (казвам 'в определена степен', защото и обратното е вярно - качествените натрупвания могат да доведат до количествени изменения).
  Сегашната власт навъртя в шеги и закачки десет години. И постепенно това, че тя няма никаква стратегия; вкарва на всички нива некомпетентни хора и просто (прости) калинки; толерира закононарушения; развихря корупция; работи като инстумент за консумация на икономическа мощ на олигапхията; ерозира ценностите и деградира самата същност на демократичността, постепенно достигна нашата, българска повратна, критична точка.
  Ние вече сме друго общество, функциониращо по друг закон. Ние вече не сме ние. Ние сме една сварена жаба. Ние сме сринала се купчина пясък. Уж от все същия пясък, но без форма, без устременост нагоре. Ние сме като препълнена чаша, като препълнен съсъд от който съдържанието изтича на случаен принцип и по случаен признак, т.е. може да изтече не само ненужната пяна, а и самата същност, носещите елементи на идентичността.
  Ние като общество сме блатото, в което има само една посока - надолу, засмукването към дъното, след което само отделни мехурчета подсказват, че допреди малко тук е имало нещо живо.
  Някой ще каже - само констатации! Но това е като да се сърдим на скенера, мамографа или магнитния резонанс, че дават ясната картина за поставянето на безкрайно тревожната диагноза.
  Но изводът ми е само един. Последните десет години са безкрайно вредни за оцеляването и развитието на обществото ни. Така повече не може да продължава.
  Не, че не може. Може. Но не бива...
  
  05.07.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
 __     __          _____    ___        
\ \ / / __ _ | ____| / _ \ ____
\ \ / / / _` | | _| | | | | |_ /
\ V / | (_| | | |___ | |_| | / /
\_/ \__, | |_____| \__\_\ /___|
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.