Цели, Цена, Ценности

  За здравето на едно общество може да се съди по формулата 4 "С" - Сигурност (ниво на защитеност), Свобода (ниво на независимост на индивида), Стандарт (ниво на благосъстоянието), Справедливост (ниво на разпределение на националното богатство).
  Всички тези четири "С" могат да бъдат измерени количествено и качествено. Аз също съм готов да участвам в споровете как сме за всяко едно "С" сега в сравнение с преди 30 години. Но днес думата ми не е затова. А за трите "Ц", които също могат да бъдат привлечени като оценка за здравето на обществото - Цели, Цена, Ценности.
  Целите показват дали обществото се стреми към нещо като общество и може ли да се мобилизира за постигането му.
  Нашето общество е без цели, съществува безцелно, няма лидери, които да го водят към някаква смислена задача, то живее ден за ден, то не цели нищо с живуркането си, а само мисли за оцеляване. Но оцеляват животинските видове, социумите се развиват. Развитието е приближаване към някаква поставена и осмислена цел.
  Цената показва какво струва на индивидите принадлежността към общото тяло. Цената за българина да живее в България е непосилно висока, тя е убийствено жестока. Над две трети от усилията на човека у нас отива в полза на олигархията и за поддържането на изключително неефективно функциониращата ни държава, управлявана ужасно некомпетнтно и късогледо. Това е такава норма на обир и експлоатация, която не може да бъде понасяна и съзнателно или интуитивно хората се спасяват от нея с емиграция (евакуация) или чрез отказ да са социално активни индивиди (колкото по-малко създават, толкова по-малко ще им отнемат).
  Ценностите у нас са подложени на безмилостна деградация. За първи път за моите 63 години аз виждам власт, на която ценностите са сякаш оперативно отстранени. Затова тази власт не само реди и редува безнравственост след безнравственост, но и е безсилна да разбере собствените си прояви на безнравственост и затова не се срамува от тях. Това презиране на ценностите у властта се изражда в метастази надолу в обществото и ние затъваме в цинизъм, агресия, безхаберие и зла апатия.
  Ето защо катастрофата, която обществото ни преживява при всяко едно от тези три "Ц", прави ситуацията в страната ни все по-уродлива. Ние с всеки изминат ден живеем сред все по-голяма уродливост.
  И първото, което трябва да се направи е да се опитаме да се засрамим от тази ескалираща уродливост. Успеем ли да се засрамим, значи има надежда да обърнем посоката на живота си като общество.
  А не успеем ли, значи уродливостта е преминала окончателно и безвъзвратно в израждане...
  
  06.07.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _               _   _  __     __      _ 
| |__ _ __ | | | | \ \ / / | |
| '_ \ | '_ \ | |_| | \ \ / / _ | |
| | | | | |_) | | _ | \ V / | |_| |
|_| |_| | .__/ |_| |_| \_/ \___/
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.