Заложници на едно Его

  Днес бе тежък ден за България.
  Видя се колко сериозни поражения са нанесени на политическата ни система. Унищожено е вземането на решения от институциите, не работят съветите - Консултативният съвет за национална сигурност към президента и Съветът по сигурността към премиера.
  Цялата държава е заложник на един човек и неговото Его.
  В България стана така, че не кучето върти опашката, а опашката върти кучето. Няма центрове за стратегически анализи, които да предлагат алтернативни сценарии на поведение. Никакви процедури не се спазват. Всичко зависи от това с кой крак е станало първото лице, единствено число в държавата.
  Така демокрацията не работи. Без отчетност, без контрол, без баланс на интереси, без ясни приоритети, основани на национална визия.
  
  Много тревоги лично аз брах днес. Тъжно ми бе за България, срам ме бе за това, докъде се докарахме. Вярно е, че Тодор Живков също си позволяваше някои волни пируети, но за него работеха институти и институции, пишеха му словата, имаше Политбюро, имаше ЦК на БКП, имаше "Работническо дело", имаше разни работи, които придаваха някаква колективност на вземаните решения, някаква солидарност на върховете по изработената линия.
  
  И като си правех печалната равносметка, в асансьора ме притиснаха двама съседи. Единият е млад човек, даже не му знам името, той като ме види казва - днес пак Ви четох! Другата е възрастна жена, аз като всички останали и викам лельо, а тя може би да е 7-8 години само по-възрастна от мен.
  
  Та тя ме емна - пак ли хвръкна парното, литна токът, полетя водата?! То не се издържа вече, вие сметки не плащате ли?! А вместо това ни баламосват с Кристалина Вашингтонката...
  Казвам на тази леля, че тъкмо днес съм си платил сметките и имам представа кое как и по колко.
  Тя упорства - вече не се издържа! Щом издръжлив народ като нашия не може да издържа, значи е станало по-лошо от всякога. Знаеш ме от кои съм, но ще ти кажа еднозначно - много е по-лошо отколкото при Тошо откъм жизнен стандарт, а хубавото не мога да го ползвам. как се ползва хубавото като не ти стигат пари за храна и сметки.
  Младежът подържа вратата на неговия етаж отворена, послуша я, после каза - това ни е грешката - сравняваме с "при Тошо". Друг трябва да ни е критерият - "в Европа"! Ние се превърнахме в някакъв мелез между Бай Ганьо и Остап Бендер. Такъв мелез, такъв хибрид е обречен - нито ще е българин в България, нито ще е европеец в Европа. Само ще шокира Европа и тя ще му се чуди на акъла. И ще се чуди не какъв му е акълът, а има ли го изобщо...
  - И аз това казвам, отговори му лелката и дръпна да затвори вратата на асасьора. После ме погледна и рече - чудя му се на това момче какво още прави в България. де да бях с 30 години по-млада, един ден на този нямаше да Му стоя на Тоя тук!
  
  А аз си мисля - как само го каза младежът - мелез между Бай Ганьо и Остап Бендер! Е не е ли така?
  
  
  
  1.
  Не знам защо, като гледам пазарлъците на върха в ЕС, та си припомних как някога (1992-1993) в парламентарната група на СДС обсъждаме Закона за земята, водят се остри спорове, които могат да имат фундаментални последици за България. Един мой "адаш" (само че той като оперативен псевдоним на доносник) ни подкокоросва за радикално, екстремистко решение. Само няколко души от нас разбират нещата в детайли, емоциите взимат връх. В мътната вода, чувам как до мен един мастит депутат постоянно говори по телефона и обещава на някого, че проблемът му ще бъде решен в допълнителните разпоредби. И после току подскача и вика - а моят проблем, а моят проблем!?
  Ние си бъхтаме главите над Закона, той си придава важност и си урежда свой личен, егоистичен проблем, без значение как това ще се отрази на Закона!
  Работата бе, обаче, че ние нямахме ясни принципи, около които да изковем консенсус по Закона. Твърде различни, противоречиви бяха нашите интереси в Парламентарната група. И накрая стана една, заради която досега ни бият по главите, макар главният виновник за разгрома на селското стопанство да бе в другата половина на залата в парламента.
  Вероятно си припомних горното, защото на върха в ЕС се водят много тежки спорове, които могат да имат фундаментални последици за Европа. Някои безотговорници подкокоросват колебаещите се за радикално, екстремистко решение. А нашият представител в мътната вода гледа да си уреди личния проблем - да се махне мониторингът, да се охлаби възелът около дебелия врат на българската корупция, да си изтъргува нещо лично и партийно.
Европейските лидери си бъхтат главите, а той си придава важност и все пита - а моят проблем, а моят проблем!?
  Работата е там, обаче, че европейските лидери нямат ясни принципи, около които да изковат консенсуса си. Твърде различни, противоречиви са техните интереси. Дано накрая не стане една, заради която дълго време после в Европа да се бият по главите, макар че вината не е в тези, които търсят консенсус, а в тези, които пречат той да се постигне.
  Жалко, че сред пречещите да се постигне консенсус сме и ние, българите. А по-скоро - този, който сами сме си избрали да ни представлява и да ни решава настоящето. И още повече - бъдещето ни.
  
  
  
  2.
  За 2 часа:
  - Вебер е нашият кандидат и няма да отстъпим от него!
  - Тимерманс е най-подходящият кандидат!
  Гручо Маркс:
  - Това са моите принципи. Ако не ви харесват, имам и други.
  
  
  
  3.
  На мен ми се струва (може и така да ми се иска), че консенсус на върха в ЕС ще има.
  Там са притиснати до стената.
  Някой бе казал - страните стигат до консенсус тогава, когато по нито един въпрос не могат да постигнат съгласие.
  За мен е важно какво ще бъде след консенсуса.
ЕС е в ситуация или-или.
  Там (почти) няма визионери, а (основно) специалисти по оцеляване.
  Но този консенсус може да бъде само последният, свързан с оцеляването.
  Оттук нататък трябва да се изковава съгласие, за да има развитие. Позитивно развитие.
  
  
  
  4.
  Не знам кой ще спечели от сделката в ЕС.
  Но подозирам кой ще бъде главният губещ.
  Имам силни притеснения за това - кой ще стане нарицателно за неадекватност. Кой си повярва прекалено и надскочи с пъти и нивото си на компетентност и нивото си на интелигентност. Кой ще стане нарицателно за погрешно поведение и тотално неадекватен манталитет - нарицателно, което ще бъде изучавано като case study в международните отношения, за което ще се пишат курсови работи по международна сигурност и ще бъдат защитавани дипломни работи по международни спорове и конфликти.
  
  
  
  5.
  Да не говориш европейски езици днес не е повод за хвалба.
  Но да не говориш днес европейски език е причина за срам.
  
  
  
  6.
  Щастливец е Алеко! Защото не вижда какъв е станал днес неговият Бай Ганьо!
  
  01-02.07.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                        __     __  _     
___ __ _ __ _ \ \ / / | |__
/ __| / _` | / _` | \ \ / / | '_ \
| (__ | (_| | | (_| | \ V / | | | |
\___| \__,_| \__, | \_/ |_| |_|
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.