Мислене от старокаменното време на филията с мас

  Гоце Делчев е като Че Гевара.
  
  Защо не ни спусне списък:
  Васил Левски е като ...
  Христо Ботев е като...
  Георги Бенковски е като...
  Даме Груев е като...
  И ако до всяко чуждо добро същество застане наше добро същество, тогава ще настане ... пълно мазало в историята ни!
  Моля ви - помолете го да спре да гази с ботуши из оголените нерви на нашето минало. Поне него да ни остави намира, след като ипотекира настоящето ни и капарира бъдещето ни!
  
  
  
  Едно време Тодор Живков казваше по някоя нелепица, която не само се запомняше, но се превръщаше във фолклор. Например за полупроводниците и целите проводници.
  Обаче около него имаше и умни хора, които му помагаха да скрие липсата на образование, недостига на възпитание, дефицита на култура, слабостите на интелекта.
  Затова и се случваше той да се "изпусне" доста рядко. Поради това "изпусканията" му, както казах, се превръщаха във фолклор.
  
  Сега обаче нещата стават направо драматични. Властта не просто се "изпуска" понякога. Тя така свали нивото на говоренето, че човек да се хване за главата. Не отделни фрази на властта стават фолклор, фолклор става целият й начин на говорене. Даже не фолклор, а попфолк. Дори не попфолк, а чалга.
  
  Не знам дали властта си дава сметка колко вреден е този начин на говорене, на който перничани викат Така си ма'а.
  Той се превръща в норма, в начин, по който българите осмислят своите насъщни проблеми, той допринася за изпростяването и опростачването. Той не оставя нищо свято, върху което да не лепне някоя дълбокомъдра мисъл.
  
  Аз продължавам с огромна тревога да смятам, че последните десетина години нанесоха непоправими вреди най-вече на ценностната система на обществото ни. И икономиката може някой ден да потръгне, но тези ценностни вреди и щети ще се преодоляват трудно, ако въобще се преодоляват, като за това ще са необходими три пъти по десетина, т.е. тридесетина години. Добавям с потрес 30 към моите 63 и ме обзема грандиозна печал, сякаш съм станал сирак на вселената.
  
  Ако можеше чувството за срам, което мислещият човек изпитва от манталитета на властта, да се преобразува, да кажем, в електрическа енергия, даже АЕЦ "Козлодуй" няма да ни трябва. Толкова много ме е срам.
  Но както ми каза онзиден един приятел-седесар от първите народни събрания - ние, ние сме за бой, защото помогнахме тази невъзпитаност и некадърност да стъпи на гърлото на България. И да я кара и с приказките, и с делата през просото.
  Отговорих му, че и ние сме виновни, но и по-виновни от нас има. Само дето на България от това не ѝ става по-леко и по-лесно.
  
  
  
  КПКОНПИ пере най-добре...
  Апартаментгейт? Те в какво са виновни - че не живеят на палатка в парка...
  
  Пиша за уродливост в политиката и обществения ни живот. В какво се състои и изразява тя ли?
  
  В четири думи: наглост, цинизъм, некадърност, простотия.
  
  -- Наглостта е институционализирана. Вземете КПКОНПИ.
  -- Цинизъмът е втора природа на водещи политици. Прочетете още веднъж горната фраза за палатката в парка.
  -- Некадърността превзема управленските структури на всички нива. Тя задушава намаляващите знаещи и можещи там и премахна компетентността въобще като критерий за започване на работа и кариерно раазвитие.
  -- Простотията стана начин на поведение и говорене на ключови фигури във властта. Те не само не се притесняват да я покажат, но дори я демонстрират, печелят дивиденти от нея и избори чрез нея - ние сме прости и затова се разбираме и подкрепяме.
  
  Ето това е уродливостта, зя която говоря и заради която се тревожа за България.   Уродливостта в конска доза е като отрова. Тя първо парализира крайниците, после прави невъзможно дишането, сетне удря в мозъка и накрая убива организма.
  
  
  
  Войната е мир.
  Свободата е робство.
  Невежеството е сила.
  КПКОНПИ е корупция.
  Съдът е безнаказаност.
  България е демокрация.
  
  
  
  "Сега в България комин до комин!"
  Господи, каква визия от ранния соц, какво заседнало мислене в онова старокаменно време на филията с мас!
  Защо не потъжи носталгично и за пушека от комините, които при нас в Мошино, на 15-та минута покриваха прането със сажди.
  А перничани като излизаха във Витоша на чист въздух, започваха да се задъхват, да кашлят и да викат - не може ли малко пушек, че не се издържа!
  И това е първото лице, единствено число в държавата!
  И това във време на съвременните комуникации, на високите информационни технологии, на изкуствения интелект, на биотехнологиите, които пипат в ДНК и променят гена, а защо не и чипа.
  Ако можеше, щях да посоча Човека, комуто това-онова може все пак да се "пипне".
  Нали през същия онзи ранен соц девизът бе:
  Всичко за Човека, всичко за благото на Човека!
  И всички знаехме, знаем и сега, кой е Човекът...
  
  
  
  Шизофренично ми е. А как иначе? Вижте с какво ме облъчват всеки Божи ден, между какви крайности ме разпъват като на кръст:
  От една страна, българският премиер постоянно ръси разни толкова недопустими работи - я за джипката, я за Че и Гоце, я за тадуф тадуф, я за так так так!
  Какво изящество на фразата, какви проблясъци на интелекта, каква удивителност на мисълта, какви върхове на слога и езика!
  От друга страна руският президент зачерква цели направления на философията, цели достижения на стремежа към освобождаване на индивида от корубата на ограниченията на мисълта и свободата, цели школи на европейското мислене и търсене, цели тревожни размисли и терзания накъде върви човечеството!
  Какъв размах на визията, какви висоти на аргументацията, каква широта на възгледите, какъв плурализъм на мисленето - плурализъм, по който две мнения няма и не може да има!
  Титани, Божества, Великани, Магьосници на Словото!
  Всуе се морите!
  Колкото единият да опростява и изпростява нещата, все ще се намери критична маса за отрезвяване и чувство за национално достойнство, за да не се позволи окончателно да живеем в тъпотата на чалга-реалността.
  И колкото другият да смята, че има монопол върху истината от последна инстанция, патент върху знанието и знаенето, собственост върху това, което може и не може да се говори и да се отстоява, право да решава накъде да вървят човечеството, Западът, Европа и Русия, слуховете за края на европейските ценности, на либералните принципи, на демократичните норми и на стремежите към лична и обществена свобода, са били, са и ще бъдат силно преувеличени.
  
  
  
  Мисля си за един министър, който е на висши позиции в държавата практически през всичките тези 30 години.
  С малки изключения срокът на годност на политиците ни в изпълнителната власт е 4-5-6 години. Запалват се, горят и изгасват. Но ето такива като този министър - ами те са през цялото време! С тях и чрез тях са се случили толкова неща, те са непотопяеми. Но някой да е свързал злото, което ни се е случило с тях?
  Такива са хем вечни, хем безлични, хем почти анонимни, хем направо сиви - можеш и името им да не запомниш.
  Неведоми са пътищата политически! Някой за 3 месеца време може да е обявен за напаст Божия, друг за три години може да бъде обявен за Сатана, а такива като този са 30 години вода ненапита! И никой не ги пита за нищо, никой не ги сочи с пръст, никой не знае какво правят и никой не им държи сметка за нищо...
  
  
  
  Чета, че в Турция вотът бил наказателен. То и у нас вотът е наказателен!.   Само че там гражданите наказват властващите и затова печелят. Тук гражданите наказват себе си и затова печелят властващите.
  Явно не става само с гледане на турски сериали, ами и с гледане на турски избори.
  
  29-30.06.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          _____   _          _ 
__ _ |___ / / | _ __ / |
/ _` | |_ \ | | | '__| | |
| (_| | ___) | | | | | | |
\__, | |____/ |_| |_| |_|
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.