Диктатура на корупцията

  Явно абсолютно реалната възможност да се загубят евро-изборите и изпитаният неистов, просто панически страх от това, доведе до своеобразен "катарзис", до коренна промяна в политическата и икономическата ситуация у нас - така смята мой познат, който успява да поддържа близки отношения с върхушките (върховете) и в ГЕРБ, и в БСП.
  Според него:
  Ако доскоро АД и ДП тъчеха на два стана - политическа подкрепа за БСП и икономическа подкрепа за ГЕРБ,
сега вече и политическата, и икономическата подкрепа ще бъдат за ГЕРБ.
  Когато говоря "за ГЕРБ", всъщност ясно за кого става дума. Единствено не стана дума за цената на компромиса от едната страна и капитулацията - от другата страна.
  Факт е, че 30 години след 10 ноември, моделът, по който функционира политическата ни система е напълно изчерпан.
  За тези 30 години моделът в някаква (макар и намаляваща) степен имаше 4 черти:
  1. Зависеше от резултатите на изборите.
  2. Съществуваше публичност на вземането на решенията.
  3. Допускаше смяна на управляващите.
  4. Даваше шансове на опозицията да влияе на политиката.
  Отсега нататък играта на демокрация постепенно ще спира. Съответно ще се налага нов политически модел, който също ще трябва да има в някаква (и все по-нарастваща) степен 4 черти:
  1. Няма да зависи от резултатите на изборите.
  2. Няма да има публичност на вземането на решенията.
  3. Няма да допуска смяна на управляващите.
  4. Няма да дава шансове на опозицията да влияе на политиката.
  По този начин демокрацията ни мина през еднопартийно, двупартийно, трипартийно, многопартийно управление, сега вече тя се изпразва от съдържание и преминава към непартийно, задкулисно управление, т.е. олигархично управление, в което главните фактори няма да бъдат "приватизаторските" олигарси, т.е. тези, които плячкосаха огромна собственост благодарение на връзките си с политическите партии (по-скоро с политическия елит), а "политическите" олигарси, които освен огромна собственост, натрупана чрез властта и контрола в нея и върху нея, имат и монопол върху властовите ресурси.
  
  
  
  Неистовият страх от загуба на изборите, премина първо в тотална еуфория, сияещо по детски лице, газ с джипа по магистралите, подскачане като след гол и плъзгане на колене по тревата на игрището като след най-сетне вкарана дузпа.
  След това се запретнаха ръкави никога повече да не се бере подобен неистов страх. И от свръхпопулисткото по 1 лев за глас, стана суперкористното по 1 милион от желаещ да си няма проблеми бизнес.
  
  
  
  От Затвореното общество с
  Рапорт даден, рапорт приет!
  До Отвореното финансиране с
  Рекет даден, рекет приет!
  
  
  
  Черен народен хумор...
  Разговор по скайпа:
  - У нас торнадото понесе джип!
  - А у нас торнадото се понесе в джип!
  
  
  
  По една телевизия, която е същинско "Работническо дело" на Партията, министър говори абсолютно безсърдечно, как не Системата била убила детенцето Мария. Брани той само и единствено Системата, защото знае, че в случая неговото хладнокръвно и лишено от чувство за състрадание лице е едно от главните лица на същата тази Система.
  Нямаше как да не си припомня следното:
  В администрацията на президента Първанов национална сигурност бе всичко онова, с което никой не искаше да се занимава. Останалото бе външна политика, отбрана, срещи на високо равнище и пътувания от Малдивските острови (как да не отидеш като мотото им заради повишаването на равнището на океаните е Елате да ни видите, докато все още ни има! - никое пернишко сърце не може да устои на тази молба) до пингвините на Антарктида (аз също съм перничанин и зная, че всеки от нашия град смята, че е живял напразно, ако не види пингвин в естествената му среда на обитаване)...
  Ето защо в тази администрация имаше трима секретари по външната политика, един по военната сигурност, един по националната отбрана и моя милост по националната сигурност, в чиито задължения влизаха и всички онези неща, с които никой не иска да се занимава.
  Нямаше секретари по образованието и здравеопазването, никой не искаше да се занимава с тях, затова се занимавах аз.
  В частност, в моя ресор, аз си го бях определил сам, влизаха и демографските проблеми, онкоболните и хората с увреждания.
  С тях никой друг в администрацията на социалния президент не искаше да се занимава.
  И ето, веднъж по онова време организирах среща на представители на хората с увреждания със заместник-министъра, който отговаряше за хората с увреждания! Той толкова присърце си бе взел задачата, че ... когато отидохме при него, хората с увреждания не можаха да влязат в кабинета му със своите колички - вратата на големия кабинет бе тясна! И срещата ни със заместник-министъра се проведе във ... фоайето...
  Този заместник-министър сега е вече министър. И не вижда никаква вина в това, че Системата уби едно детенце. То не е детенце, за което Системата да се грижи. Тя обича да се грижи само за своите деца. Децата на обикновените хора - кучета ги яли...
  Жестоко е, но е така. Не само политиката ни става все по-уродлива. Обществото ни - също. При такава политика - такова общество. При такова общество - такава политика.
  
  
  
  На едно гише съм. Опашката расте.
  Наблюдавам една и съща картина, за която и друг път съм говорил тук.
  Разслоението не е само материално. То е и интелектуално, вероятно по-точно е да се каже - по интелигенност.
  Хората, които разсъждават, работят над себе си, подготвят се за услугата, от която имат нужда, четат и следят нещата са наказвани с това равноправие на опашките от онези, които не мислят, не четат, затъпяват по свой избор, гледат нелепи шоОта, пилеят си времето с глупости.
  За да си свърша една работа на мен ми трябват 2 минути, на този чичка или онази лелка за същата работа отиват 22 минути. Не вдяват, не си напрягат акъла, функционално са неграмотни, оперативно са неподготвени, умствено са лениви, ценностно са безхаберни.
  Няколко души се нервираме като слушаме как момичето 5 пъти обяснява нещо, но отсреща упорито дават заето, а е толкова елементарно!
  Трябва да има бърза писта и бавна писта. И бавнопистовите да бъдат наказвани за задръстеността си от себеподобни, а бързопистовите да бъдат възнаграждавани чрез себеподобни.
  Едната писта да обслужва човек за кратко време, другата за колкото излезе.
  Ние се делим на грамотни и неграмотни, на отговорни и неотговорни, на мислещи и немислещи, на съвременни и извънвременни.
  Трябва някак да се отрази това в битието и съзнанието ни. Всекиму своето.
Така и едните ще знаят защо си напрягат мозъка, а и другите ще знаят, че неизползването на мозъка си има цена.
  
  
  
  Наводненията, рухването на покриви и тавани, противно некачествените ремонти, напукването и срутването на части от магистралите у нас са доказателство за четири неща - колосална корупция, смайваща некомпетентност, потресаващо неспазване на норми и стандарти, пълна липса на контрол.
  Това може да доведе до нови беди, за съжаление и до нови дни на национален траур.
  
  А още преди близо 3800 години, в Законника на Хамурапи (1758 г. пр. Хр.) е имало строги изисквания за строителство и ако построеното убие хора, следва смъртно наказание за строителя. А ако отговорният за поддържането на съоръжение, което днес може да се нарече критична инфраструктура, не изпълнява задълженията си, за него следват много строги наказания, включително продаването в робство.
  
  Така е било 2000 г. пр. Хр.: зъб за зъб, око за око, щета за щета, смърт за смърт.
  
  Насим Талеб, онзи с Черния лебед, написа книга, която очаквам и на български, "Skin in the Game", т.е. кожа в играта, залог в играта. Трябва да заложиш нещо в това, което правиш - чест, добро име, професионализъм, имущество, свобода, ако щете. Иначе си безотговорен, пет пари не даваш какво ще се получи от дейността ти.
  
  Не става дума некадърните, безотговорните, наглите, корупмираните у нас да бъдат осъждани на смърт или продавани в робство, но трябва да има наказуемост, трябва да си носят последствията. Защото тероризмът, за борба с който държавата харчи огромни средства, е убил досега за 18 години 18 българи (ако броим и бедните Лазов и Кепов).
  Но за същото време корупцията, некадърността, безотговорността и безнаказаността са убили 100 пъти повече хора - 1800.
  
  Корупцията вече убива. А тя е по-опасна от некадърността, безотговорността и безнаказаността, защото те са резултат от нея. Можеш чрез корупция, макар и да си некадърен, да прилапаш държавна поръчка или европроект. Можеш чрез корупция най-безотговорно да не спазваш никакви норми и стандарти. Можеш чрез корупция да се спасиш от всякакво наказание и да не ти бъде потърсена никаква сметка.
  
  Корупцията е валутата, с която у нас всичко се продава и купува. Корупцията е черната слуз, която тече по атрофиралите вени на българската държавност. Корупцията е зло, заради което на обикновените хора им става все по-зле. Корупцията е другото име на нашата политическа система.
  От тоталитаризма на социализма, ние се натресохме на диктатурата на корупцията.
  
  Пояснение:
  Законник на Хамурапи (Кодекс на Хамурапи) – сборник със закони на вавилонския цар Хамурапи (ок. 1793 – 1750 г. пр. Хр.), открит в Суза (Иран) през 1901 г. Представлява надпис върху стела от черен базалт, който съдържа един от най-древните текстове на антична Месопотамия.
  
  28-30.06.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _                   _  _            _____ 
| |__ _ __ ___ | || | ___ |___ /
| '_ \ | '_ ` _ \ | || |_ / _ \ |_ \
| | | | | | | | | | |__ _| | __/ ___) |
|_| |_| |_| |_| |_| |_| \___| |____/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.