Еманация на лошото в нас и у нас

  С приятели, познати, колеги, просто случайно срещнати в (гр)адския транспорт хора напоследък си блъскаме главите над феномена – да живеем в много зле управлявана държава, която се влачи на опашката в Европа, да са ни яхнали некомпетентност и корупция в небивали мащаби, младите да емигрират на талази, тези, които си идват за малко да изпитват културен шок от това, в което се превръщаме, но в същото време никой да не протестира! Никой! Само ние в цяла Европа не протестираме, само ние мълчим, задъхваме се от апатия и се задавяме от безразличие.
  Периодично и аз във ФБ и на сайта си се опитвам да дам обяснения за този абсурден и нелеп феномен, за тази ненормалност в поведението на обществото ни. Докато една изпусната фраза на колега не ми отвори очите за още едно обяснение на случващото се у нас.
  Колегата каза – кой протестира срещу лошото в себе си, ако го е срам от него, той се взима в ръце и се освобождава от това лошо!
  
  Наистина! Може и така да се каже.
  Да помислим.
  Вярно е, че тази власт се крепи на една неподвластна на рационални обяснения харизма. Вярно е, че тази власт няма свян и срам да се извинява за грешките си, а като я спипат, че греши, просто се отказва от направеното, сякаш нищо не е било. Вярно е, че тази власт не прави нищо стратегически ценно, визионерски важно, за да бъде оценена по него – тя е като ветропоказател, тича след общественото мнение и го обслужва, мазни му се. Вярно е, че тази власт няма силна алтернатива в опозицията, защото опозицията се мъчи да прави същото като нея, само че го прави по-зле, или издига някакви крайни тези и идеи, от които може само да ти се повдига и гади.
  Но всичкото това не е достатъчно за обяснението на апатията и безразличието в страната. То е само необходима част от обяснението, даже не от обяснението, а от оправданието.
  
  Всъщност, тази власт няма забележими положителни черти. Но пък има множество лоши черти, които са нашите, на обществото, на народа, на хората, на населението - лоши черти!
  Нима мнозина от нас не са склонни към корупция? Дето викат в Перник – морееее, да ми падне само корупцията, да видиш какво ще нАправа с нея!
  Нима мнозина от нас не са спрели да се развиват, да четат, да мислят, да разсъждават и да са загубили компетентност до степен да станат некомпетентни и дори некадърни?
  Нима мнозина от нас не искат да постигнат личните си, егоистични интереси на всяка цена и с цената на всичко?
  Нима мнозина от нас не слушат чалга, не гледат тъпи шоута, не псуват и не се отрязват алкохолно, не изпростяват и не се опростачват, така че да изглеждат нелепо и опулено?
  Нима мнозина от нас не се страхуват да поемат съдбата си в своите ръце и чакат държавата да се грижи за тях, петимни са някой да им предложи лесни решения за трудни проблеми, надяват се някой да ги оправи?
  Нима мнозина от нас не се борят със сантименти за славното минало, не възклицават по адрес на демократичния автократ или автократичния демократ Путин, макар Русия по никакъв начин да не е алтернатива за посоката и развитието на страната ни?
  Нима мнозина от нас не са отпуснали ръце, не са се примирили, не са легнали на социалното дъно от неверие във възможното по-добро бъдеще на България?
  Нима мнозина от нас не са готови в автобуса да се скарат до агресия и озлобеност за свободно място, за случайно докосване от някой, за тъпо заставане до вратата?
  Нима мнозина от нас не живеят като в обсадена крепост, търсейки кой им е виновен – САЩ, НАТО, ЕС, Сорос, Путин, Ал Кайда, само и само за да не признаят, че главният отговор на въпроса за българските беди е в нас, в образа от огледалото. И ако образът в огледалото е крив, виновен не е някой външен злодей, виновно не е и огледалото, а този, чийто образ огледалото отразява...
  
  Е, властта има всичките наши дефекти – тя ги е натрупала, само че в много по-остра форма, умножена и от публичността, която съпровожда всяка власт, а в днешното време на социалните медии и мрежи, това съпровождане е още по-зримо и по-непосредствено.
  Властта е сума от нашите лошотии, от нашите недостатъци, от нашите комплекси, от нашите слабости, от нашите неприятни черти, само че поради своята властност ги е превърнала в гротеска.
  Кой, кажете ми – кой протестира срещу своите лоши черти? Кой излиза на двора или на улицата с лозунг Долу моя мързел! Или с плакат Стига с тази моя некадърност! Или с транспарант Никога повече да не съм егоист! Или с картон с криво написани букви Баста на боклука в дома ми!
  Когато вкъщи всичко е прашасало, цари анархия, пълно е с немити чинии, навсякъде се въргалят празни бутилки и смачкани кенове, парите се профукват бездарно, децата се възпитават зле или изобщо не се възпитават, бащата само играе карти с приятели и за нищо не му пука, майката рядко се прибира, ако въобще се прибира, то в мига, в който всичко това омръзва, когато всичкото това писва, нима някой започва да протестира, да прави флаш моб да организира хепънинг, да обявява стачка?
  Не, категорично не. Той се замисля, той преосмисля себе си и начина, по който живее. Той си дава сметка, че повече така не бива. Той си поставя по-високи изисквания към своя живот. Той се взема в ръце. Той се променя!
  
  Ето в това изглежда е проблемът.
  Ние имаме власт, която е еманация на лошото в нас и у нас. Тя е образът ни в огледалото на българското настояще. Тя е всичкото това, което ние знаем за себе си и не харесваме в себе си. Тя е нагледното свидетелство в какво сме се превърнали и какво сме допуснали да стане в България и с България, щом сме поверили съдбините ѝ на тази власт, на такава власт.
  Срещу този печален факт не се протестира. Той не се решава с протести. Властта е такава, защото ние сме такива. И все повече е в сила обратното – тъй като властта е все по-такава, ние сме все по-такива.
  За да не е такава и все по-такава властта, трябва първо ние да се променим. Трябва да се замислим, трябва да преосмислим себе си и начина, по който живеем. Трябва да си дадем сметка, че повече така не бива. Трябва да си поставим по-високи изисквания към своя живот. Трябва да се вземем ръце. Трябва да се променим!
  Само ако променим себе си и собственото си съществуване, може да се промени и властта. Властта е това, което сме ние. Само че в по-добър вид ако искаме да се променим, или в по-лош вид, ако не искаме да се променяме.
  
  Иначе ще сме като онова куче, което лежало и охкало, стенело. Попитал го – защо охкаш, защо стенеш? А то отговорило – защото съм легнало върху един пирон и той ми убива. Ами стани, премести се! – посъветвали го. Кучето обаче рекло – ееее, не ми убива чак пък толкова много! И продължило да си лежи и да охка, да стене.
  
  И ние така, като общество лежим и охкаме, стенем. Питаме се – защо охкаме, защо стенем? И си отговаряме – защото ни е налегнала една власт и тя ни убива. Помисляме си – ами да станем, да се надигнем, да я махнем! Но после сами се уговаряме нищо да не правим – ееее, не ни убива чак пък толкова много! И продължаваме да не правим нищо, а само да охкаме и стенем.
  
  24.06.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
         __   _____   ____          
____ / _| |___ | | _ \ __ _
|_ / | |_ / / | | | | / _` |
/ / | _| / / | |_| | | (_| |
/___| |_| /_/ |____/ \__, |
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.