Когато глухите побеждават слепите

  Животът ми минава с млади хора. Знам, че сред тях има чудесни личности, с открити сетива за света, с критично мислене, с развито чувство за справедливост и остра чувствителност към истината.
  Ето защо снощи, когато, отивайки на лекции, видях една предизборна шатра с млади хора, раздаващи агитационни политически материали, неволно си помислих - какво може да ги мотивира да правят това, което правят? Те не следят ли случващото се у нас - жестоката корупция, апартаментите, терасите, провалите в сигурността, източването от държавни поръчки, изсмукването на еврофондове?
  Нямам обяснение. Защото ако се опитам да си го обясня, то тогава ще си кажа, че тези млади хора
  или въобще не се смущават от случващото се, смятат го за нормално, може би не го приемат за нещо абсурдно нередно;
  или - това даже не желая да си го помисля - раздават агитационни материали само защото искат също да са сред тези, които вършат горните безобразия.
  Да, аз бих разбрал малко по-възрастни хора, които срещу пари могат да раздават листовки дори за екстрасенси, за шарлатани, за парични пирамиди или специални заведения с червени фенери.Не ги оправдавам, но бих си обяснил това с децата им, които трябва да изучат, с родителите им, които трябва да се лекуват.
  Но младите хора - това за мен е абсолютно неразбираемо и необяснимо. Именно затова ми е обидно. Защото държавата ни вече нищо си няма като надежда, освен младите хора. И ако младите хора не виждат какво се случва с държавата и раздават агитационни политически материали това да продължи да се случва - и то да продължи да се случва все така и даже още по, то тогава вече и надежда няма...
  
  
  
  Не ми се коментират изборите, нека видим какво ще стане.
  В България всичко е възможно, дори това, което на мен ми се струва абсурдно.
  Ние сме наистина в абсурдна ситуация.
  Подобна на моята вчера.
  Аз - работейки си над едни нАуки, написах:
  Всяка истина е относителна.
  И се замислих. Ако всяка истина е относителна, то е относителна и тази истина, че всяка истина е относителна. А ако истината, че всяка истина е относителна е относителна, значи има (поне една) истина, която не е относителна. Следователно, има (поне една) истина, която е абсолютна. И така, тръгнах от тезата, че всяка истина е относителна, а стигнах до идеята, че има абсолютна истина!
  Днес пък си рекох - ами да, има една абсолютна истина, само че когато съм говорил за нея, не са ми вярвали.
  Ето каква е тази (поне една) моя абсолютна истина.
  Преди време казваха, че Сергей Станишев не е загубил само онези избори, в които не е участвал. И че сам да се състезава на избори със себе си, пак ще ги загуби.
  Сега виждаме, че Корнелия Нинова прави същото.
  Аз винаги съм твърдял, че проблемът не е в Станишев, не е в Нинова.   Проблемът е в БСП. Тя не е алтернатива на нищо. Тя е като наш футболен гранд - с прокоба вечно да отива на бараж. Има си БСП един пакет акции, едни свои избиратели, но народът не я припознава като партия, на която повече да доверява управлението на страната. По четири причини:
  1. Колкото пъти БСП е управлявала за тези 30 години, толкова пъти нищо, което някой друг да не може да постигне, не е постигала. Пък и ако е за провал, ние си го имаме и днес, а по-голям не ни е нужен.
  2. БСП е партията на взирането в огледалото за обратно виждане - тя се бори за светлото минало. А значи няма как и защо да ѝ се дава управленски картбланш. На нашия народ светлото минало му трябва само за да си поскимтява и поскумичква - като онова куче, дето скимтяло и скумичкало, понеже лежало върху пирон и го убивало, но като го питали защо не се премести на друго място, то отговаряло - ееее, не ме убива чак толкова пък много!
  3. Навсякъде в страната по места БСП играе заедно с ГЕРБ и дели баницата 1:2 (в своя вреда), като се бори само за това баницата да се дели 2:1 (в нейна полза). Така че ние си имаме партия на корупцията, друга на народа явно не му трябва.
  4. БСП не предлага никакви работещи идеи, нищо ново, нищо различно, нищо, което да е съзвучно със стратегическите потребности на страната, най-вече на младите хора. А ако става дума за ретроградност, ние си имаме такива партийки и партийки-идиотки достатъчно.
  Ето такава е моята абсолютна истина. Но в нашата държава всяка истина е относителна, така че и тази моя абсолютна истина може и да е само и най-много относителна...
  
  
  
  С очите си съм виждал в един и същи ден различни резултати от проучване на една и съща агенция - едното за властта, другото за простолюдието!
  Мой колега в науката и опонент в политиката обичаше да казва, че обществените нагласи стават такива, за каквито е казано на социолозите да ги внушат.
  Положението бе напечено. И ето, "независимите агенции" (оксиморон) в единен строй изстреляха като по заповед единен залп за това какви ще бъдат обществените нагласи. И те ще бъдат точно такива, каквито трябва. Мимоходом се решават и съпътстващи проблеми - едни лоши хора от 6% внезапно падат на 3%, а едни добри хора внезапно скачат от 3% на 6%. А българите не обичат да гласуват за такива, които са под 4%.
  Някога в Русия журналистка пита хората в едно село за кого ще гласуват за президент - за президента Елцин или за опозиционния кандидат. Хората дружно отговорят За Елцин! А защо, питат ги, не за опозиционера? Те още по-дружно отговарят Като стане президент, тогава ще гласуваме за него!
  България се превръща в колективен аналог на това руско село - тя ще гласува за опозицията като опозицията дойде на власт. А дотогава ще гласува за властта...
  
  
  
  Направо да си помечтае човек какви щяха да бъдат България и Европа, ако моят Фейсбук ги определяше чрез гласуване!
  Ама не ги определя... Видях го с очите си.

  
  
  
  Като пресмятам към този момент, 15.00, излиза, че само Партията на властта е преминала 4% от ... гласовете на всички български граждани!
  30% за нея от 16% от всички граждани е равно 30х16:100 = 4.8%.
  Безспорно забележителен резултат, няма що....
  Още повече, че накрая процентите се смятат не от всички, имащи право на глас, а от гласувалите.
  
  
  
  Като обсъждах с един приятел пред 2-3 дни изборите, той ми каза, че има два ирационални вота.
  При първия ирационален вот телевизорът побеждава хладилника.
  В този случай хората знаят, че в тяхната реалност нищо не може да им напълни хладилника, затова предпочитат измислената реалност, показвана "по телевизора".
  За българите, смята моят приятел, този вот не важи. Те по принцип на никого не вярват, защото са си казали, че всички са маскари, шмекери, лъжци и мошеници, водени от мисълта за кокала.
  При втория ирационален вот глухите побеждават слепите.
  Ето това, според моя приятел, е българският случай.
  Глухите са тези, които първо не искаха нищо да чуят, а сега вече не могат нищо да чуят - нито за корупцията, нито за беззаконието, нито за липсата на правосъдие, нито за некомпетентността на властта. До тях никакви аргументи не достигат, никаква истина не им променя мнението.
  Слепите са тези, които първо не искаха нищо да видят, а сега вече не могат нищо да видят - нито, че народът ни не е мъдър, нито че народът ни не е прав, нито че народът ни не свързва управлението с емиграцията на младите, нито че народът нехае за бъдещето на България. Те си живеят в своя измислен свят, където е точно обратното и гласът народен е глас Божи. Макар че още в началото на Прехода един наш син симпатизант в Перник, чичо Гришата, ми казваше: Глас народен - бич Божи!
  Ето защо, моят приятел бе абсолютно уверен, че и този път глухите ще победят слепите.
  Доколкото разбирам, той ще се окаже прав. И на мен ми криво, че е така.
  
  
  
  Когато не можеш да бъдеш алтернатива, не може да бъдеш алтернатива....
  
  
  
  Реакция на приятел:
  - Видяхте ли, че корупцията е непобедима!?!?
  
  
  
  И така, победителите имат 9% от гласовете на всички български граждани. Една убедителна, безпрекословна, категорична, не подлежаща на съмнение победа!
За тези 9% от българските граждани аз мога да кажа, че ние с тях живеем в различни Българии.
Не, живеем в една и съща България, но имаме коренно различни визии за нея. И абсолютно различни морални оценки за случващото се в нея. Това, от което мен ме е срам, за тях е напълно нормално. За това, което според мен е нормално, на тях не им пука изобщо.
Разликата е само една. Аз нямам намерение да ги уча как да живеят. А те с гласа си определят аз в какво да живея. В нещо, в което корупцията е норма, а емиграцията на младите - евакуация.

  
  
  
  Апартаментгейт изобщо не повлия на изборите в България - такава е констатацията на "Монд".
  Само не разбирам защо пише "констатацията", вместо "диагнозата"...
  
  
  
  Такава широкомащабна, високо проникнала във властта и дълбоко поразила политическата система далавера да не се отрази на изборите у нас - това не може да бъде проста констатация, това е сложна диагноза за тежко заболяване на самия ни обществен организъм.
  
  
  
  Не знам има ли някъде по-слаба активност от нашата... Като че ли вчера всъщност победиха у нас омерзените, спечелиха омерзилите, а загубихме всички ние...
  
  
  
  В деня на изборите коментирах, че който не може да бъде алтернатива, няма да бъде алтернатива. Не се съмнявах, че КН ще загуби отново вече спечелени избори. Тя изтегля позицията на БСП в посока, която нито един разумен човек извън ядрото вечни и верни избиратели на БСП няма да подкрепи. Не е възможно да получиш широко доверие, ако се правиш на Атака, ФНСБ, Воля (партия-идиотка за мен) и проч. проксита, едновременно, още повече с антиевропейско подкокоросване на избирателите.
  За себе си не познах разликата в резултата на изборите. Сега с функционерите на Партията на властта и корупцията няма да може да се говори! Сега ще е наше чудо, та ничие, както казват в Перник.
  Но тук думата ми не е за КН и БСП.
  А защото не съм съгласен с нещо и принципно, и по принцип.
  Не съм следил кампанията, ГЕРБ и БСП са две от партиите, за които никога не съм гласувал и никога няма да гласувам. обаче:
  Социологическите проучвания за ценностните нагласи на нашето общество отдавна са уловили, че то е позитивно настроено по отношение на корупцията, то толерира корупцията. И това всеки, който е чел книги и лекции за корупцията, отлично го знае.
  Ето и затова не приемам развихрилите се анализи как не е трябвало да има лични нападки - чуйте - свързани с корупцията!
  Значи не бива да се наричат нещата за корупцията с истинските им имена защото ... защото това не се приемало от обществото! Абсурд! Пълен абсурд! Това означава да се нагласяме към общесвените нагласи, които не се впечатляват от въпиющата и брутална корупция, смятат я, че е в реда на нещата и съжаляват само, че те не могат да се възползват от нея...
  В днешното опасно време, когато властта - съдебна, изпълнителна, полицейска и репресивна е съсредоточена в много малко ръце, е изключителна смелост да говориш за корупция по най-висшите етажи на властта.
  Аз не смятам това за грешка и се възхищавам на смелостта една "женица" да си сложи главата в торбата, страх ме е за нея дори!
  Това поведение за мен не е грешка, сгрешено е обществото, в което това поведение се възприема за грешка.
  Грешката бе на друго място - БСП няма идеи, няма визия, няма стратегия, няма чувство за мисия. Но това съм го казал и по-рано, когато в Позитания още потриваха ръце в предчувствие за успех.
  
  
  
  И по-по-най-последно от мен за изборните ни хроники като диагноза на хроническото наше обществено заболяване. След него – точка.
  По скромното ми лично мнение основният проблем у нас днес минава по линията нормална държава - ненормална държава.
  За последните десетина години ние се превърнахме в ненормална държава или поне в държава, в която има недопустимо много ненормалност и анормалност.
  Приемат се за нормалност, например, такива неща като:
  1. Властта да тъне в корупция и да бъде възнаграждавана от обществото с изборна победа.
  2. Хората да дават мило и драго за образованието на децата си (знам от мои студенти на какви лишения отиват техните родители само и само децата им да станат магистри, а някои и доктори), но не наказват властта, че изобщо изхвърли от критериите за започване на работа и за кариерно развитие знанието, моженето, професионализма, качественото образование.
  3. Народът ни страда, че децата му емигрират като с евакуация и ги гледа и подсмърча вечерно време по скайпа, но не свързва по никакъв начин качеството (в кавички) на управлението с тази евакуация.
  4. В страната ни вече почти всичко, ако не и всичко, се раздава под и над масата, пред и зад вратата - работа в администрациите, държавни поръчки, еврофондове, проекти с публични ресурси, ако щете шампионство в популярни спортове, но никой не се възмущава, никой не протестира, с малки изключения масовото желание е не да се спре с такива порочни практики, а да се стане част от тях.
  В това е и драмата на БСП. Тя не прави нищо, за да е алтернатива, затова няма как да стане алтернатива! Алтернативата е да застане на страната на нормалността в страната. Не да участва, например, навсякъде в съдружество с ГЕРБ при делене на баницата 2:1 за ГЕРБ, с цел ако може да обърне съотношението в своя полза, а да пресече това явление от корен!
  В частност, КН незабавно след изборното поражение трябваше да подаде оставка. Не защото отново е загубила вече спечелени избори, а защото така се прави в нормалната държава.
  Ние трябва да се върнем към нормалността. В нормалната държава нещата се решават по нормалния начин, т.е. със средствата на демокрацията в полза на целите на демокрацията.
  Разбира се, разбира се - проблемът на България не е в БСП. БСП такава, каквато е, е част от проблема на България. Проблемът на България е, че няма критично мнозинство български граждани, които искат да живеят в нормална държава. Едните като не искат, емигрират навътре в себе си, стават безразлични, изпадат в апатия, анемия, аномия. Другите като не искат, емигрират извън страната, борят се и част от тях успяват в някоя нормална държава.
  Но партиите, които искат да са алтернатива на блатото на статуквото, на загубеното десетилетие на България, трябва да работят за създаването на такова критично мнозинство, което да иска да живее в нормална държава. Тогава, когато има такова мнозинство, те ще станат управляващи. А ако ще продължим да живеем в ненормална, в анормална държава, то ние Партия на властта и корупцията си имаме. И тя се превръща в много последователен и смазано (и смазващо) работещ механизъм за ненормалност и анормалност, за разнормализиране на обществото и обществените нрави...
  
  
  
  Токът поскъпва с над 3%, парното с над 4.5 %...
  Времето на балоните, въздуха под налягане, големите приказки и так-так-так отмина.
  Ходом марш в реалността!
  
  
  
  Американският историк Robert Edwin Herzstein има една жестока книга "The war that Hitler won". Войната, която спечели Хитлер.
  Това е потресаващ разказ за злия гений на Йозеф Гьобелс - царят на пропагандата, на PRопагандата, на това, което сега му казват по инерция връзки с обществеността, а си е чиста проба изкуство за PRомиване на мозъците на послушното, апатичното, безразличното и PRимирилото се общество.
  Когато човек чете тази книга си казва, намерете някой Гьобелс, а Хитлер да се създаде няма да е чак толкова трудно!
  Нима не виждаме какво могат да направят медиите днес - да подменят дневния ред на обществото, да отнемат способността му да мисли, да определят кой да е на власт и да унищожат цялата обществена енергия.
  А представете си ако тези медии попаднат в ръцете на някой доморасъл Гьобелс с изцъклен поглед и карикатурна арогантност на нашенски Гьоринг?!
  Нека не си мислим, че онова в Германия е било аномалия, която е осъдено никога да не се повтори изключение!
  Затова би трябвало да ни притесни всяко посегателство върху свободата на Словото, независимо, че и без това Свободата е минимизирана, а Словото - опоскано.
  Когато "отрязват главите" на журналисти с талант и собствено мнение, това не е само редакционна политика, това е реакционна политика.
  Трябва да сме бдителни. Защото, както си помислих след прочитането на книгата на Robert Edwin Herzstein "The war that Hitler won" - ако се намери някой Гьобелс, то Хитлер да се създаде няма да е чак толкова трудно. Трудното ще започне след това. За всички нас. Но мандалото ще е хлопнало и ще бъде късно. Твърде късно, чада мои.
  
  
  
   :)
  Абсурдно изглежда, но според теорията на Рисковото общество в позорното детрониране на боксовия шампион тази нощ няма нищо неочаквано.
  Вярно е, че победилият го никак не прилича на пеперуда, ала в Рисковото общество, в Обществото на рисковете е напълно нормално пеперудта да помаха с крилца и да предизвика торнадо! :)
  Да, боксьорът от Мексико не прилича и на Черен лебед, но в Обществото на рисковете винаги може да се случи някой Черен лебед да обърка тотално нещата.   Черен лебед е нещо, което отникъде не следва, че ще се случи, а като се случи, последствията от него са шокиращи.
  Това момче, което действително изглежда като току-що изяло поредния дюнер, ни дава пример каква би могла да бъде развръзката и в нашия спекъл се и задръстил се от не-промяна политически живот.
  Наистина, при този медиен, финансов, институционален и силов монопол на Партията на властта, току виж
  един неочакван играч, появил се в последния момент (за да не може да се разработи стратегия срещу него и шампионът да не знае и даже да не подозира какво може да му се случи);
  един неприсъщ на обръгналата ни сивота смелчак;
един абсолютно не приличащ на представител на статуквото боец,
вземе, та детронира самоуверения, показно нагъл, демонстративно презиращ опонента си и притъпил инстинктите си шампион.
  Когато в Рисковото общество анормалността е новата нормалност, алогичните действия могат да определят новата логика. И тогава на съдията няма да му остане нищо друго, освен да вдигне ръката на неочаквания победител.
   :)
  
  28.05.-03.06.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
 __        __  _   _   _           _     
\ \ / / (_) | | | | __ _ | |
\ \ /\ / / | | | | | | / _` | | |
\ V V / | | | |_| | | (_| | | |___
\_/\_/ |_| \___/ \__, | |_____|
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.