SOS!

  Като слушам едни наши националисти как ще се борят за обединена и свободна Европа, та си спомних как и Дучето бе надписал през юни 1944 г. снимка на един немски разбойник от специалните части така:
  "Заедно ще се борим за общото дело - делото на обединена и свободна Европа!"
  
  
  
  Днес: Уволниха журналистка, задала въпроси за Пеевски.
  Утре: Уволниха журналистка, задала въпроси.
  Вдругиден: Уволниха журналистка...
  По-вдругиден: Арестуваха опозиционер, задал въпроси на властта.
  Още по-вдругиден: Арестуваха опозиционер, задал въпроси.
  По-по-най-вдругиден: Арестуваха опозиционер...
  
  
  
  Като гледам мащабите на облажването чрез властта си мисля, че очакванията от демокрацията в широките народни маси стремително са нараснали за 30 години!
  Някога, в началото на Прехода, ние с приятели и съмишленици денонощно създавахме СДС в Перник, издавахме вестник "Съвест", правихме митинги, аз препусках от паланка към паланка на срещи с хората, не знаех ни отдих, ни покой, нямах време за децата и семейството си.
  Среща ме тогава един човечец на площада и ми казва:
  - Слатински, ти явно много високи очаквания имаш от демокрацията, много искаш да получиш от нея, та затова толкова се хвърляш, работиш, трепеш се и мориш! А ние, обикновените хора, нямаме чак такива очаквания от демокрацията, ние сме скромни в желанията. Аз, например, не искам много от демокрацията - стига ми само едно ведомствено кафене да получа, да си правя оборота и да си оправя живота! Та те моля - пОмогни ми някъде де се уредя с такова кафене, нищо друго не ми трябва!
  
  
  
  В своята книга "Свидетелства за Прехода" Иван Костов изрично говори за важността на приетия в началото на 1994 г. Закон за Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), дори пише "на първо място".
  Това е повод да кажа, че аз съм вносителят на този закон. Стенограмите на парламента помнят жестоката съпротива срещу Закона за КСНС и от БСП, и от СДС. С много маневри, диалог, натиск, молби успях еднолично да го прокарам! В последния момент, в пленарна зала, все пак законът бе осакатен доста. И за наказание извадиха от състава на КСНС председателя на комисията по национална сигурност, т.е. мен.
  
  
  
  Прочетох едно Обръщение. Ако бях млад, несъмнено щях да се просълзя. От умиление. Така се обръщаха към нас в комсомолските ни години. Но в бързината е пропуснат последният ред на Обръщението. Затова ще го добавя.
  След:
  Винаги ваш, Ахмед Доган
  Да се чете:
  Винаги наш: Делян Пеевски
  
  
  
  Първото мое съмнение, че нещо не е така, както го пише в книгите по политика, бе когато ние в Перник имахме кмет, Общински съвет, народни представители, закони, норми, правила, заедно със съществуващите в България три власти - законодателна, изпълнителна и съдебна, граждански контрол, медии, общество, избори - национални и местни, на които хората гласуваха без принуда и страх.
  С други думи, имахме всичкото това, което го пишеше в книгите по политика и за което аз говорех на първите ни митинги. И не само аз, и не най-вече аз - а и идващите от София оратори, включително д-р Желю Желев, д-р Петър Дертлиев и кой ли още не.
  И както го имахме всичкото това, хоооп, демократично избраният кмет със синя политическа фланелка, заедно с близкото си обкръжение, започнаха чрез лоостовете на властта и почти законно да се облагодетелстват от властта неудържимо и ненаситно. После започна една приватизация като Велика криминална революция и в общи линии и тя се правеше в доста добро съгласие със законите, съществуващи тогава.
  Замислих се - значи ние имаме всичко, което го пише в книгите по политика и което трябва да го има при демокрацията, но...
  Едно голямо Но...
  Но това не пречеше да се вихри алчност, корупция, крадене и грабене, поставяне на националните и обществените интереси на заден план!
  Стана ми безпощадно ясно, че наистина е прав един мъдър съветски дисидент, като казваше, че качеството на демокрацията зависи от качеството на демократите.
  Нещо повече - при демокрацията могат да виреят преспокойно недемократите.
  Демокрацията (формалната, фасадната, повърхностната, имитационната, симулационната) е най-добрата политическа система за недемократите, популистите, мошениците, крадците, хитреците, наглеците, безпринципните, нерядко и за бандитите и престъпниците!
  Цялата тази организирана антидемократична група ще дава мило и драго за демокрацията (формалната, фасадната, повърхностната, имитационната, симулационната), защото всичко друго - от единия край на спектъра - пълноценната демокрация, до другия край на спектъра - авторитаризма и тоталитаризма, е нещо много по-лошо за нея, то удря с демократични или силови средства през ръцете, осъжда и вкарва в затвора. А така - граби народе изродени, към страшни бъднини върви!
  
  
  
  Той е изхарчил еднолично за две години 5.9 млрд лева. С над 190 решения, извън официално приетия бюджет на страната, с вашите пари, си купува личното политическо оцеляване."
  Така говори един политик, още повече опозиционен.
  А от гледна точка на обществото, още повече на гражданското общество, трябва да се отчете, че когато някой купува, то и някой продава и обратно.
  В сделката участват две страни.
  И ако едната прахосва 6 милиарда лева за две години, то другата също прахосва нещо.
  Българското общество прахосва своята политическа енергия, своята воля за промяна, своята загриженост за настоящето, своята заангажираност с бъдещето.
  Ние като общество позволяваме да ни купят с по 3 милиарда на година, което е по 1.20 лв на ден.
  За лев и двайсет на ден нас ни купуват, купуват ни не-съпротивата, купуват ни енергията, купуват ни съвестта, купуват ни достойнството. За да си траем, за да не правим нищо, за да сме пас, за да ни е все едно, за да си казваме Да правят, каквото щат! Аз ли ще оправя света! Да би мирно седяло, не би чудо видяло!   Преклонена главица сабя не я сече!
  За лев и двайсет, за кинта и двайсет!
  Това, явно, е цената на обществената ни чест, на общественото ни съгласие, на общественото ни примирение, на общественото ни безразличие.
  Кинта и двайсет!!
  
  
  
  Австрия:
  Така се подават оставки в нормална държава.
  Пита се каква е държавата, в която не се подават оставки така?
  
  
  
  България се загуби някъде между Костинброд и Костенец...
  
  
  
  Законът за лъжата в тоталитарното общество:
  Една лъжа, повторена 100 пъти, става истина.
  Законът за лъжата в демократичното общество:
  Всяка нова лъжа, казана в оправдание на една лъжа, ни приближава до истината.
  Предстои ни да се убедим дали нашето общество е вече тоталитарно, или е все още демократично.
  
  
  
  Като отивах периодично на едни вечерни лекции, виждах как тревата води загубена битка с минаващите през нея за по-напряко, което в случая спестява само броени метри, а значи не е въпросът толкова в спестяването, колкото да не се спазва нормалното поведение. Първо имаше стъпкана леко трева, после трайно стъпкана трева, сетне островчета без трева, след това острови без трева, а накрая цяла голяма пътека утъпкана земя. И прах...
  Помислих си за лъжите на властта - чиято и която да е тя. Постепенно свикнахме властта да послъгва, да използва понякога лъжи, да лъже все по-често, така че стигнахме до положението лъжите на властта да се превърнат във властта на лъжите.
  Живеем в лъжи. Живеем в лъжа. И се лъжем, че живеем...
  
  
  
  Един премиер каза Всички сме братовчеди.
  Друг премиер бие братовчедите си.
  Започнах да се тревожа. След като всички сме братовчеди, дали, както е започнал, и на нас няма да ни дойде редът?
  
  
  
  Прочетох във ФБ съвети за правопис преди матурата - за едни много сложни думи...
  По-ниско билото, майстори! Вече има магистри, за които трябват по-простички пояснения, например, че не се пише:
  оДбрана, риЗк, сигОрност, безопасТност.
  
  
  
  Да си дойдем на думата, крайно време е вече, изборите откога минаха и заминаха - да вземат да се връщат на отговорни позиции ухапаните от бълха апартаментчици!
  
  
  
  Имаше стар соц виц, който разказан на политкоректен език звучи така:
  Евроамерикански полицай в Ел Ей гледа трупа на афроамериканец и въздиша: Какво тежко самоубийство, 17 прострелни рани!
  
  
  
  Минете по Графа от Канала до Алабин. Изолирайте се от всички други шумове. Това, което ще чуете е изпълнено със страдание SOS! Нашата столица плаче с горчиви сълзи, тя изнемогва от днешното столично управление, което няма вкус, няма усещане за естетика, няма професионализъм и няма чувство за отговорност пред София. Аз не знам колко още грозотия, некадърност, безобразия и пренебрежение към благословения от Историята и Културата град може да се допусне, без да е в състояние обществото да го защити и да защити себе си от новото варварство, което издира очите ни с неспособността да направи нещата ако не красиво, то поне прилично...
  
  25-30.05.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
 __  __     _                  _   _     
\ \/ / / \ _ _ __| | | |__
\ / / _ \ | | | | / _` | | '_ \
/ \ / ___ \ | |_| | | (_| | | | | |
/_/\_\ /_/ \_\ \__,_| \__,_| |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.