Чергата на България е пламнала

  Написах това тук съвсем наскоро.
  Когато чергата на държавата гори, тя се нуждае от пожарникар. Но не от пишман-пожарникар, а от държавник-пожарникар, от лидер, който разбира от управление на риска, ранно сигнализиране, превенция, диагностика на уязвимостите, стратегиране, кризисен мениджмънт, критично приоритизиране.
  А това са висши умения, не пунта мара.
  Какво да се прави, човекът смята, че нещата се решават с чук. А който мисли, че нещата се решават с чук, всички проблеми му се виждат като гвоздеи.
  Ето това е гвоздеят на обяснението - начело на България няма никой. Тя се лута като замаяна, клатушка се като дрогирана, спъва се като че страда от кокоша слепота и си играе с огъня като малко дете.
  На държава, чието общество си играе с огъня, а политиците ѝ огън да ги гори, чергата няма как да не пламне.
  Това е толкоз просто и логично!
  
  
  
  "Иде ми да взема един чук и тераси, покриви, където има, да ги счупя!"
  Не, не е проблем в терасите и покривите, а в тези, които са ги плячкосали!
  
  
  
  Не, че съм бил влиятелен в политиката, но заради позициите, които заемах, винаги внимавах какъв език използвам. Смятах, че ако някой ден историците се ровят в аналите на нашето време, те не трябва да се шокират от езика, който сме използвали.
  Един заместник-министър пращаше в комисията по национална сигурност неграмотно написани становища за закони. Вендъж му казах - моля те, не пращай неща с толкова правописни грешки, някой ден хората, като четат документите ни, ще се хванат за главата - Господи, какви прости хора са били на власт тогава!
  Мисля си, какво ще прочетат след години из пожълтелите страници на сегашното ни време?
  Пунта мара, простаци, шестаци, кюфтаци, ще ги спукам от бой на изборите, пипни ме за мускула, хвани ме за шлифера, българите са като моите кучета, разфасовали момчето (за убития ученик в Перник), вие сте прости и аз съм прост, младите да копат картофи, да не стават студенти, а овчари...
  Разбира се, че е важно какво ще се случи с България заради уродливостта на сегашното политическо време, но не е маловажно и какво ще си помислят бъдещите поколения за езика на днешната ни политика и за възпитанието и образованието, манталитета и менталността на днешните наши политици.
  Знам какво ще си помислят. Но знам също и как ще си обяснят защо бяхме такива и защо я докарахме до това положение.
  
  18-19.04.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          _        __   __       
__ __ | | ____ \ \ / / ___
\ \ / / | | |_ / \ V / / _ \
\ V / | | / / | | | __/
\_/ |_| /___| |_| \___|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.