Грабителски нагон

  Човек на моята възраст може да смята, че всичко е видял и едва ли каквото и да било е в състояние да го изненада.
  И все пак две тенденции ме карат да изпитвам нещо като шок и да ме обзема тревога - какво още може да се случи в България, какво още ни очаква като общество и държава!?
  -- Първото е алчността на част от управляващия елит - непомерни материални и финансови желания, присвоителски страсти, хипертрофирана жажда да имат, да притежават, да си уреждат на ниски цени, да трупат, дори понякога правят това като че плячкосват, обзети сякаш от грабителски нагон.
  Не, подобно користно поведение, подобен корупционен апетит за недвижимо и движимо имущество, за влогове в банки - това е болестно състояние, патология; то е описано в литературата като нашествие на потенциални аутсайдери, като агресия на парвенюта, като отсъствие на ценностна система, като стремеж да се удари кьоравото.
  Това трябва да бъде пресечено, не може да се позволява то да зачерква настоящето и да съсипва бъдещето на страната ни. Можем само да си представим докъде можем да стигнем, ако продължим да вървим по този гибелен път, когато властови ресурси се използват от късогледи хора, посягащи и усвояващи буквално като невидели, като живеещи сега и само сега, защото им е паднало и докато им е паднало - да осребрят, да присвоят, да го вземат, да го прилапат...
  -- Второто е нивото, на което се обсъждат и обясняват проблемите, идеите, решенията, поведенията, плановете и намеренията на управлението - на всички нива и във всички дейности в държавата ни. Не може, не трябва, не бива така да пада равнището, така да се опростява и изпростява езикът, да се представят нещата като елементарни и с никаква сложност! Та управлението на държавата, на процесите в нея е много фина настройка върху функционирането на обществото, то е висша дейност, по-сложна и от висшата математика, и от висшия пилотаж!   Управлението на държавата е визионерство, стратегиране, уникален мениджмънт, базиран на най-съвременни властови технологии. То не може да се опакова в наивност и гротескност, да се битовизира и чалгизира, да се изговорва с банални фрази и бабаитлък, пехливанство и бигбрадърска словесност! Какво да правят учените, университетските преподаватели, ако щете учителите в училищата дори, ако на повърхността на най-съкровените и сакрални дейности на държавното управление има пяна от простословие и дефицит на качествено образование!?
  
  30 години от началото на Прехода са достатъчно продължителен период, който ни дава право и ни вменява в дълг да си направим равносметка, да теглим една междинна черта, да се замислим какво става в страната ни и накъде върви държавата ни. Все още не е късно да променим хода на деградацията, на уродливостта - във вкусовете, нравите, поведенията и щенията. Но моите притеснения са, че от един момент нататък може да стане много късно, фатално късно. А България не заслужава това да ѝ се случи. Тя за нищо не ни е виновна, че я докарахме дотук и я направихме такава, каквато е днес и каквато никога не е била. Дано и никога повече не бъде точно такава. Че да ни е толкова жал за нея.
  
  15.04.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   ___                _   _  _    __   __
/ _ \ _ __ ___ / | | || | \ \ / /
| | | | | '_ ` _ \ | | | || |_ \ V /
| |_| | | | | | | | | | |__ _| | |
\__\_\ |_| |_| |_| |_| |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.