Българският нарцис и блатото на застоя

  1.
  Ще възкликна по радичковски за случващото се напоследък у нас:
  - Ега ти суматохата! Голяма суматоха и паника!
  Ти на нас ни дай суматохи да свършваме...
  Всъщност, България не е случила и на случващо се. Нищо добро не ѝ се случва. От скандал на скандал, кой от кой по-уродлив.
  Държавицата ни е заседнала в безвремието на непромяната, наричана лицемерно стабилност.
  Нищо не се прави, за да ни е по-добре тя, държавицата наша.
  Нищонеправенето, обаче, е по отношение на общото благо. Защото енергията е главно за личното благо.
  И аз веднъж се опарих заради него. Заради личното благо.
  Съгласих се да помагам на един държавен глава за националната сигурност. Защото той ми казваше, че иска да бъде добър баща на нацията. Всъщност искал той да бъде добър баща - но на децата си. Затова и от цялото си седене в позата на държавен глава им спастри като основен актив от седенето колкото да им стигне за хотели и луксозни коли.
  Но това минало – заминало. Остана само едно петно от него. Петното в моята биография.
  Така и си я караме в нищонеправене. В араламбене.
  Но и при нещонеправенето нещата си вървят. Към по-лошо.
  Нищонеправене, докато всичко кадърно и талантливо, знаещо и можещо се изнесе от страната.
  Нищонеправене, докато големите бизнесмени с дължими пари към държавата не си купят за лична полза каквато все още не е разпродадено докрай – власт, влияние, безнаказаност, телевизии.
  Нищонеправене, докато висшето ни образование се превърне най-сетне в печатница на дипломи, чиито притежатели пишат тОризъм, сигОрност, акЪдемия, риЗк...
  Нищонеправене, докато науката ни заживее завинаги в минало свършено време.
  Нищонеправене, докато пътищата ни хвърлят автобусите в деретата и вървим от ден на траур към ден за траур.
  Нищонеправене, докато бобимихайлов не затрие футбола окончателно и други държавици, пръкнали се вчера, не ни направят на пияни моркови - пияни, за да си личи кой и как управлява футбола ни.
  Нищонеправенето е араламбене.
  Държавицата ни се управлява на принципа:
  Араламбене му е майката!
  Започнах по радичковски, ще завърша също по радичковски:
  - А пък аз си араламбя, щото гледам да не ме фане ветъро.
  
  
  2.
  Нямам никаква информация отвътре, не знам изобщо какви са отношенията на първото лице, единствено число в държавата ни и неговото алтер его. Но ми се струва, че ситуацията праща много ясен сигнал за качествена промяна в съотношението на силите помежду им.
  Аз разчитам този сигнал така:
ББ ясно осъзнава, че спасението му като лидер и оцеляването на неговото правителство минават през твърдата и неотменима оставка на ЦЦ.
   (Дори с уговорката – нека има оставка, пък после, като минат изборите, като прокуратурата и прокорупционната комисия те оправдаят, ще те върна обратно...).
  Но ББ срещу твърд отпор от ЦЦ. ЦЦ според разтълкуването на сигнала, категорично отказва да подаде оставка. Вероятно и заради това, че се скри зад океана и не може да почувства градуса на напрежението тук, не вижда отвърнатите очи на верни негови протежета във властта.
  Ето защо ББ решително принуждава всички, замесени по някакъв начин в скандала да си подадат оставките. Всеки от тях има санитарно време на „опъване“, но накрая отстъпва.
  Така ББ изгаря всички мостове за ЦЦ, не му оставя шанс да не си подаде оставката!
  Защото какво излиза – всички си я подадоха, а човекът с най-фрапиращият случай – не си я подава!? Абсурд?!
  Проблемът, обаче е, че неспособността на ББ да принуди толкова дни ЦЦ да си подаде оставката и да му нареди незабавно да прекрати развлечението зад океана, работи и срещу двамата. Вече дори да има оставка (сигурен съм, че ще има), тя няма да се разглежда като своевременен ход на ББ.
  То е същото като ловеца, дето викал, че държал мечката. Всъщност, мечката държала него.
  Оптимистичното в цялата ситуация какво е?
  Ами това, че все още поне донякъде у нас има останало общество и съхранени ценности, щом се намери такава мощна енергия наглостта на корупцията, конфликтите на интереси и злоупотребата с влияние да бъде перната през ръчичките!
  Тези дни отборът на обществото ни вкара първия гол във вратата на отбора на самозабравилите се политици. И това не е никак малко, макар голът да е само почетен, а резултатът да е двуцифрен във вреда на обществото.
  Отсега нататък макар с мъничко, но самозабравилите се политици ще станат по-внимателни, ще имат някакви задръжки. Защото историята го е казала, разказала, показала и доказала, че ако някъде има все още общество и все някакви принципи, то първо перват по ръчичките, а сетне идва моментът, когато слагат белезничките.
  
  
  3.
  „Принципът на Хитлер: „Не държавата командва партията, а партията командва държавата!“ създаде съвсем ново положение. По такъв начин държавната власт премина в ръцете на хора, назначавани на високи държавни постове не защото притежаваха способности на държавни ръководители, а защото успешно се справяха с работата в партийните органи. При това като правило беше на другите качества да не се обръща особено внимание.
  Понеже много от партийните функционери усвоиха бързо безпринципността на Хитлер за постигането на личните си цели, политическите нрави станаха съвсем диви.
  Неведнъж се е твърдяло, че Хитлер изпитвал силно доверие към своите „стари бойци“. Ако става дума за райхсмаршала Гьоринг, то за съжаление, това предположение е вярно.
  Наистина Хитлер често го порицаваше, но никога не правеше важни и ясни изводи от грешките на Гьоринг.“
  Хайнц Гудериан, „Внимание, танкове. Спомени на войника“, Книга втора.
  
  
  4.
  Напоследък, в свободното време от лекции, от работа над книгата си и от хиляди разни губивремета, съм се заровил в 30-те на миналия век в Германия и Съветския съюз. Много от случвалото се тогава трябва да се чете и между редовете, защото съдържа лоши предсказания за България, Европа (груби грешки на западните лидери) и света. Повечето събития и личности не бива да се пренасят от аналите в анализите буквално, времената днес са други, но това не прави предсказанията по-малко важни и тласкащи ни към размисъл, докато още не е станало късно. Неотдавна цитирах произведения на Стефан Цвайг за годините преди Първата световна война – как бързо и катастрофично е рухнал един свят на сигурността, който е бил смятан сякаш за вечен. През 30-те години е рухнал още един такъв свят, който е бил смятан сякаш за вечен. Трябва винаги да помним, че най-бързо и катастрофично от всичко на света може да рухне свят, мислен от живеещите в него европейци за свят на сигурността и смятан от тях сякаш за вечен.
  
  
  5.
  Обръщах тук внимание, че за първи път през тези 30 години ние имаме властници, които като извършат далавера и ги спипат, не се покриват, не се скатават да мине и замине, защото разбират, че са се опозорили, ами брутално и агресивно доказват, че всичко според тях е абсолютно нормално!
  Това означава, че ние сме минали в нова фаза на морална деградация - когато е изчезнало чувството за срам! Нещо повече - пълната безнаказаност заради демонстриращата безпардонен отказ от правосъдие съдебна система е заличил у тях дори чувството за страх от наказание. Ето защо има толкова много наглост и цинизъм в обясненията на спипаните в далавера!
  А представяте ли си измеренията на тази морална деградация?
  Животните нямат като нравствен регулатор срама. Те изобщо нямат нравствен регулатор.
  В началото на излизането си от животинството, единственият нравствен регулатор на човека е бил страхът.
  Не правя нещо, защото ме е страх, че ще бъда наказан от боговете!
  След това човекът е изработил по-висш нравствен регулатор - срамът.
  Не правя нещо, защото ме е срам да го направя!
  И на третия етап на еволюцията си човекът е изградил още един, по-висш нравствен регулатор - свянът.
  Не си и помислям да правя нещо, камо ли да го направя!
  Е, представете си докъде сме стигнали с доста наши властници - те са деградирали като нравствени регулатори стремително: от свяна към срама, от срама към страха, от страха, към пълната липса на каквито и да било нравствени регулатори!
  Потрес, абсурд, ужас!
  Такова сриване до подсоциалното равнище, такова ребиологизиране, такава загуба на елементарен човешки облик!
  Оттук накъде и колко надолу можем да пропаднем - не зная!
  Ето защо от няколко години пиша за острата необходимост от нравствено освестяване! Защото уродливото ерозиране на ценностите ни много трудно може да бъде излекувано, ако може да бъде излекувано въобще.
  
  
  6.
  Те не разбраха какво е посланието на обществото. Затова и отиграват ситуацията, вместо да си извадят поуки от нея.
  Дирижабълът им изпуска въздух и се снижава в свободно падане. Но воденичният камък остава като непосилен баласт в коша му.
  
  
  7.
  "Царството на легалиста-мръсник
е демократично варварство
  В деня, когато нашите съграждани решат, че всичко легално е и морално, или другояче казано, в деня, когато законността ще замести морала, а демокрацията - съвестта, когато правата (в юридически смисъл) заместят задълженията, няма повече да има нито морал, нито съвест, нито задължения. И това ще е спокойното, комфортното и демократичното царство на легалиста мръсник.
  Законното не е еквивалентно на доброто. Незаконното не значи зло. Когато се забрави тази разлика и се задоволим само със спазването на законността, когато съобразяването с демокрацията замести моралното съзнание, изпадаме в ситуацията на демократично варварство."
  Френският философ Андре Конт-Спонвил (1952)
  
  
  8.
  В метрото сутрин се засичам често с малка група работници, единият от тях е афробългарин. На слизане се разиграва постоянно сценката, при която те го дърпат да пие с тях по едно, работата няма да избяга, с тоя тен чорбаджията няма да го повиши, а и чорбаджията е лош човек, майната му!
  Афробългаринът винаги им отказва:
  - Аз съм на работа от 7.30 и съм трябва бъда навреме! Аз така възпитан!
  
  
  9.
  Понеже съм се заровил из дебрите на 30-те години на миналия век в Германия (и СССР), мога да кажа, че един от гениите-злодеи около Хитлер е бил Гьобелс. Гений, но злодей. Злодей, ала гений.
  Гьобелс постига изключителни висоти на промиването на мозъците на германците, внушава им как да мислят и какво да мислят. И прави това не само възхвалявайки идеите и постиженията на нацизма, но и създавайки медиен образ на Хитлер.
  Хитлер е не само това, което е. Хитлер е и това, което Гьобелс иска да мислят и знаят за него германците.
  Но в едно съм сигурен - Гьобелс не е само причината, той е и следствието. У германците тогава е имало остра потребност да мислят и знаят за Хитлер това, което им е говорил и писал Гьобелс.
  Страшно е, когато се получи такова съвпадение - на потребност от гьобелсщина и предлагане на гьобелсщина.
  Казвам го това, защото макар и на доста примитивно, в сравнение с гьобелс ниво, днес прочетох един текст, който "ухаеше" на гьобелство. А от гьобелството до гьобелсщината пътят не винаги е дълъг и непроходим.
  Затова да сме бдителни и да не си играем с огъня! Има ли предлагане на гьобелство, ще се формира и вкус за него. А формира ли се вкус за него, дозата, която се предлага, ще се утрои. И може да тръгне една спирала, която макар и да се нарича спирала, всъщност няма спиране.
  
  
  10.
  Вчерашната мелодрама с оставката и оставането ми заприлича на това, което във филма „Отнесени от вихъра“ капитан Бътлър каза на Скарлет:
  - Ти си като крадецът, който не съжалява, че е откраднал, но страшно съжалява, че отива в затвора.
  
  
  11.
  В подлеза в центъра на града, през който минавам напът за лекции всяка сутрин, от 3 месеца лежи общо-взето млад клошар. Намерил си е един ъгъл и живее там. В чинийката до дюшека му рядко има повече от жълти стотинки. Предполагам, че го хранят магазинчетата и кафетата наоколо. Миризмата не е никак приятна, картината е дори отблъскваща.
  Пак в този подлез един мъж на средна възраст редовно мете. Не ми прилича да е на заплата.
  Слушах ги днес какво си говорят, докато си купувах наблизо минерална вода. Ето прииблизително какво си казаха.
  Мъжът с метлата:
  - Млад човек си, какво си се излегнал тук? Хвани се да работиш нещо.
  - Не лежа тук от много хубаво! Като работих – полза каква, ето докъде се докарах.
  - Толкова и си работил! Аз не мога да стоя без работа, чувствам, че направо ще пукна ако не правя нещо. Но никъде не ме взимат. Явно днес не се нуждаят от такива, дето искат да работят. Но няма да седя със скръстени ръце. И да не ме вземат на работа, пак ще работя.
  - Работи, тука глупаците работят. Останалите живеят. Аз няма да им работя. Няма и да им живея. Тука ще лежа.
  - Леж, за твойто лежане много акъл не се иска - ей това куче там и то лежи. Аз не искам така! Щом е мръсно и няма какво да правя, ще го почистя!
  - И като само чистиш, да не би да е станало по-чисто? Не може един да чисти, много да цапат.
  Мъжът с метлата внимателно събра боклука около клошаря и продължи да мете нататък.
  
  
  12.
  Тази сутрин слушам вайкане как евроизборите щели били да струват 32 милиона лева! И си помислих, че ако храбрата ни държава си прибере своите 58 милиона лева от разградския "нова" олигарх, ще си реши този проблем и дори ще остане за доста отлагани детски животоспасяващи операции!!
  Странно как властта ни се прави на утрепана за тия 58 милиона лева, а гони до дупка за данъчни задължения от 58 лева обикновения човечец...
  
  
  13.
  Нека не се помисли единствено, че съм се заел с морализиране заради възрастта и свързания с нея мрънкащ консерватизъм.
  Да, поводът е целувката на Пулев. Но не заради нея искам да си кажа мнението.
  Тук става дума за нещо по-дълбоко и то е свързано
  -- с възпитанието;
  -- с уважаването на човека заради това, че е човек (еднозначно уважение, а не пречупвано през собствени оценки и пресмятания на око дали е съвсем достоен човек или може пък да не е чак толкова достоен за уважение човек);
  -- с нещо като лично пространство (дори всяко животно си има такова пространство и ако някой му посяга, то е готово да си го брани, само тотално опитоменото куче, например, има за стопанина си - обърнете внимание - за стопанина си, нулево лично пространство);
  -- с норми на поведение, които са безусловни;
  -- с чувство за засрамване - прави ми се нещо, но ме е срам да го правя и затова няма да го правя.
  -- с осъзнаването, че бабаитлъка не е черта, с която днешният интелигентен човек се гордее, камо ли да парадира с него.
  И в този смисъл Пулев е доста дребен повод да осмисляме тези случки и случвания. Той си вади хляба и печели славата с тупаници, крошета, аркади и силово шоу.
  Той, в края на краищата не е Камю, даже Коелю не е.
  Когато Първанов като държавен глава тичаше по бели гащи, миришеше на пот и се хвърляше голмайсторски в обятията на главния секретар, аз му бях казал - в голямата политика това, което е позволено на бика, не е позволено на Юпитер...
  И затова с този статус искам да обърна внимание на далеч по-същественото - да не сме прекалено яростни към Пулев - толкова си може, това му е нивото, все пак е боксьор преди всичко и най-вече, тях ги удрят по главата и може да им разбъркват мозъка.
  По-добре е да обърнем внимание на аналогичното поведение на премиера ни - на първото лице, единствено число в държавата.
  Защото той мери гърбове, опипва рамене, притиска бузи, дърпа за ръцете, потупва около кръста, прегръща емоционално, държи се фамилиарно не с една журналистка, търсеща 15 минути слава, а с най-видните политици, управници, държавници и аристократи по света, Европа и у нас. И когато се подсмиват зад гърба му, когато вдигат рамене - ами такъв си е, когато си сдържат от възпитание негативизма, когато му хвърлят снизходителен поглед, те правят това не само с него, но и с България.
  На мен не може да ми е обидно за поведението на Пулев, падам си по спортовете на Веско Топалов най-вече и Гришо (в достатъчна степен), а не по бокса. Но за България винаги ми е обидно, когато я излагат или поне я правят на нещо провинциално, недостатъчно възпитано, малко по балкански и доста не по протокол...
  
  
  14.
  А Маргарет Тачър подаде оставка при спечелено гласуване, защото прецени, че тази ѝ победа не е достатъчна за доброто на Обединеното кралство!
  Между нея и Тереза May Not е като между небето и земята. Наистина Господ като реши да наказва една нация, взема акъла на нейния премиер...
  
  
  15.
  - Бият Паниковски! - викна Балаганов, застанал като картина на вратата.
  - Вече? - попита деловито Бендер. - Нещо много бързо...
  Този знаменит цитат от "Златният телец" на Илф и Петров е първото, което ми хрумна в съзирането на руската атака в далаверата "Артекс".
  Другата убедително свидетелство за руска връзка в тази далавера бе открито от бдителен мой ФБ-приятел - "Артекс" подозрително много напомя на пионерския лагер "Артек".
  
  
  16.
  Никога не съм вярвал в тезата за добрия цар и лошото обкръжение. Още повече в държави и партии, в които всичко се решава еднолично. А ето, че събитията напоследък изместиха фокуса към обкръжението, към онези, които са следствие от провежданата политика, които са функция на насаждания стил, към подобията на образа.
  Всъщност десетилие вече се провежда една и съща употреба на властта, един и същи начин на действие - ако мине, мине, ако не мине - извиняваме се, сгрешихме, но всъщност няма от какво да се срамуваме, ние сме почтени хора...
  Някога моята класна, другарката Михайлова, на която дължа много, казваше, че умните хора се взират не в злото, а в корена на злото. Защото дори да откъснеш цветята на злото, коренът ще остане и ще пусне други листа...
  
  
  17.
  Когато отделни индивиди живеят в измислена ситуация, това е симптом на започваща болест. Проблемът е в сферата на психологията.
  Когато обаче те отказват да излязат от това състояние, това вече е болест в напреднало състояние. Проблемът е в сферата на психиатрията.
  Не е възможно с критериите на нормалността да се разбере как при състояние на ценностна катастрофа група хора твърдят непрекъснато, че ще излязат от това състояние по-чисти и по-силни, оставайки си все същите и без етично извинение, принципно пречистване, морално осъзнаване и нравствен катарзис.
  
  
  18.
  Мой досегашен познат и довчерашен колега ми звънна по телефона силно огОрчен и страшно възмУтен.
  Не мога да му помогна, не искам да го утеша.
  Защо ли?
  Ами защото какво ли не писах, какво ли не говорих за безумията на разбирачите от властта в науката и висшето образование, за това, което един приятел нарече наци(д)зъм в действие. За издевателствата над учените и преподавателите, за бюрократщината и чиновничеството, за сляпото администриране на една дейност, в която не може да се ходи с ботуши по оголени нерви.
  Както пее Высоцкий - а в ответ тишина.
  Учените и преподавателите се стаиха и спотаиха, наведоха главици, защото като ги преклонят може и да не им ги отсекат. Попитаха само като ще ги бесят, въжетата те ли да си носят.
  Аз подчертавах, че не става дума за мен. Така се е получило, че мога да докажа двойно повече т.нар. точки, по които НАЦИД да се произнесе аз какъв съм и защо такъв съм.
  Е, преди десетина дни "покрих норматива". НАЦИД ме включи в "оня списък". Но моите текстове не бяха за мен. А за научната и преподавателската общност, която явно си заслужава участта. С нищо не е по-добра тя от обикновените, сиреч простите хора. Те също се спасяват поединично. И също смятат, че ако си мирно седяло, чудо не би видяло.
  Така де, ние ли ще оправим света? Я по-добре онези горе да правят каквото щат. И те правят каквото щат, демек - оправят се в прекия смисъл на думата. А нас ни оправят - в преносния смисъл на същата дума.
  
  
  19.
  На 9 април 1940 г. нацистка Германия нахлува вероломно в Норвегия и Дания.
  "Пожелаваме на Германия пълен успех в нейните отбранителни мерки!"
  Вячеслав Молотов, министър на външните работи на СССР
  
  Уилям Шайрър, "Възход и падение на Третия райх", том 2.
  
  
  20.
  Българският Нарцис се огледа в потока на политиката и се влюби в своя образ. Заобича се с непреодолима сила. После, когато потокът носеше вече мътни води и образът се скриваше под тях, българският Нарцис продължаваше да е безумно влюбен в себе си. Той даже не забелязваше как потокът се превърна постепенно в блато, в застояла вода, в застой, наричан стабилност. А накрая в това блато започнаха да си изхвърлят сметта - и свои ("Артекс"), и чужди (Ердоган). Докато някога бистрият - с надеждите на милиони, за пореден път излъгали се с илюзиите си българи - поток не започна да се превръща в бунище от провали и унижения. Но даже това не пречеше на българския Нарцис да обича безумно себе си. И само и единствено себе си.
  Това е много скъпа за нашия народ обич, може би най-скъпата. Но народът ни ще го разбере, когато дойде сметката за плащане. Защото всичко си има цена и за всичко се плаща. Историята ни го разказва, показва и доказва със страшна сила.
  
  
  26-31.03.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
         __        __  _   _          __   __
__ _ \ \ / / | | | | __ _ \ \ / /
/ _` | \ \ /\ / / | |_| | / _` | \ V /
| (_| | \ V V / | _ | | (_| | | |
\__,_| \_/\_/ |_| |_| \__, | |_|
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.