Все повече завиждам на Сизиф

  Така се получи и миналата (поредна) седмица, че в работното си време се измъчвах практически без интернет и се занимавах с неща, които по никакъв начин не ми помагат да работя над книгата и лекциите си, а ми изпиват силите и изпилват нервите. Живея с усещането, че в България 85% от времето на един университетски преподавател като мен е загубено за творчество и е изядено от формалности, бюрократщини, бумаги, пилеене и профукване.
  Затова помолих четирима мои приятели, университетски преподаватели в България и четирима познати, университетски преподаватели в чужбина (подбрах ги да са по един от Русия, Балканите, Западна Европа и САЩ) да ми отговорят само с числа на нелепия въпрос – колко време от своята работа като университетски преподаватели те смятат за загубено за творчество и работа над лекции, статии и книги, поради занимания, нямащи пряка връзка с интелектуалния труд?
  Това изобщо не може да бъде представителна извадка - така е, но все пак, но все пак... Като по Закона на Парето 80:20, моите български колеги споделиха средно, че пилеят по принуда към 80% от времето си, а чуждестранните колеги – 20%.
  Тук може да потърсим един от отговорите защо нашата наука тъпче на едно място, толерира плагиатството, агонизира от административен тормоз, не дава път на младите и можещите и не ражда нищо друго, освен несметни количества доктори, доценти и професори, вече не остана някой, дето да не е станал професор…
  
  Един друг колега ми бе казал, че в резултат не негови проучвания, в България протича процес на все по-рядко появяване на таланти и на удивително кадърни хора. Атмосферата у нас е гибелна за таланта и кадърността, те се задушават, колабират, повяхват преди да са се разгърнали. Жестоко време е днешното за наука и творчество в науката. Расте броят на младите хора, които идват в университетите зле подготвени, пишат например тОризъм, сигОрност, а университетите са в състояние да доубият и умното и разумното останало в тях.
  В същото време всяка година имам златни студенти, които ме радват с мисленето си, със способностите си – в тези младежи има хляб. Има! Стискам зъби да не извикам към тях – бързо заминавайте оттук, докато прогнилата, антиинтелектуална атмосфера, атмосферата, замърсявана от почти неуки, зле образовани и лошо възпитани персони, налазили България, не ви е задушила съвсем!
  Стискам зъби и се старая да им дам максималното от себе си, само че в тези усилия все повече завиждам на Сизиф. Той поне бута тежък камък към върха, а аз имам чувството, че правя това с огромен балон, изпълнен с въздух и почти с нищо друго. Но с тежък, лепкав, задушлив и направо отровен въздух.
  Така го чувствам, пък нищо, че някой ще нарече това ми чувство песимизъм и ще го определи като твърде крайно…
  
  22.03.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ___   _       ____    _       _   _ 
|_ _| | |__ | ___| | |__ | | | |
| | | '_ \ |___ \ | '_ \ | |_| |
| | | | | | ___) | | | | | | _ |
|___| |_| |_| |____/ |_| |_| |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.