Олигарсите от властта и олигарсите от задкулисието: Кой кого?

  Дори мои най-близки хора ми казват, че няма абсолютно никаква полза от това да споделям на глас тревогите си за България.
  Мой приятел вчера ме критикува напълно доброжелателно – има смисъл човек да говори и пише за случващото се в страната, ако е налице поне критична маса хора, които реално са загрижени за това, което става у нас. А такова нещо не се забелязва, обществото ни е парализирано, онемяло, обезверено и напълно безразлично към реалността.
  И тогава всеки, който казва какво мисли, започва да се възприема или като говорещ не принципно, а по принцип, или като вечно недоволен, на когото вечно не му се угажда, или като платен от някого, или като малко изместил центъра, а оттук до загубата на каквато и да било чуваемост за думите му, до маргинализирането му е една ръка разстояние.
  Ала всъщност абсурдите и проблемите в страната ни се трупат ли, трупат. Превръщат се в грамада...
  В реалността си текат естествени процеси, които се подчиняват на определена икономическа и социална логика - като например навлизането на новите информационни и комуникационни технологии; все повече хора, да кажем, си „цъкат“ телефоните, сърфират из нета. Тези процеси са обективни, като глобалното затопляне и не зависят почти никак от това как се управлява нашата държава. Би било смешно и нелепо ако комсомолците на управляващата партия благодарят своя лидер-слънце за бързия интернет в България, нали?
  И едновременно с обективните процеси у нас се развиват и други, извадени извън времето и пространството, тенденции и явления.
  Ще посоча в частност само и единствено следното:
  Когато огромното национално богатство чрез и след приватизацията премина в множество частни ръце и после бе консолидирано главно в един тесен кръг от хора, спечелили от Прехода, които по инерция или по аналогия ние назовахме олигарси,
  тези така наречени олигарси бяха предоволни от новото статукво и решиха, че вече не е нужно да държат България на ръчно управление, а трябва да си назначат като власт охранители и пазители на статуквото, което работеше за тях и всъщност народът, обществото работеше за тях, главно за тях. А за да бъдат мотивирани охранителите и пазителите на статуквото да поддържат и възпроизвеждат това статукво, на тях им се даваше съответен процент от благата, които статуквото носеше на назначилите ги олигарси.
  Но междувременно се отвори пещта и пастта на държавните поръчки, ескалира контрабандата, набъбнаха трафиците, заваляха и златните дъждове на еврофондовете. И изведнъж се оказа, че за десетина години част от охранителите и пазителите на статуквото с реалната власт, която им бе поверена, докато олигарсите от задкулисието се наслаждаваха на ползите и привилегиите на статуквото, сами натрупаха икономическа и финансова мощ - заедно, обаче, с мощта на силовите, контролните, съдебните, данъчните и др. п. служби на държавата и така те също станаха олигарси.
  Но за една държавица като България толкова много олигарси нямаше как да не натежат на клона. И внезапно олигарсите от задкулисието видяха срещу себе си олигарсите от властта. А олигарсите от властта вече не желаеха да бъдат момчетата за всякакви поръчки на олигарсите от задкулисието. И докато се усетят, олигарсите от задкулисието се изправиха пред печалната реалност – те са по-слабите олигарси, те са олигарсите-кредитори, а най-добрият кредитор в никакъв случай не е живият кредитор.
  Ето какво тече в страната ни в момента – олигарсите от властта започват да преследват, задушават, арестуват, притискат олигарсите от задкулисието.
  Кажете ми – какво общо с обективните процеси, които текат в страната, има това явление, тази тенденция? Дали спомага за повишаване на жизнения стандарт, дали допринася за европеизацията на България, за нейната демократизация и нормализация? Дали на редовият гражданин му става по-добре с нея, дали тя спира емиграцията на младите хора, дали стопля последните години на старите хора, дали подобрява здравеопазването и образованието?
  Това явление, тази тенденция – ами то си е чиста проба дестабилизиращ и деструктивен фактор по най-висшата степен на каквато вземете скАла.
  В Русия на това му викат „разборки“. Направо да му се прииска на човек да им го каже на руски – забейте стрелку и повыясняйте кто есть кто (ами срещнете се някъде на тъмно място и решете кой кой е)...
  Да не говорим, че при олигарсите в държавица като нашата не просто олигарсите станаха повече, отколкото клонът на държавата може да издържи, но освен това за тях важи Железният закон на акулите:
  Акулите са винаги с една повече, отколкото трябва да бъдат.
  С други думи, като видят акулите, че са с една повече от необходимото, те изяждат една от тях, за да станат точно толкова, колкото е нужно да бъдат. Но в този момент сработва Железният закон и те отново се оказват с една повече, отколкото трябва да бъдат. И се устремяват към изяждане на още една от тях...
  Какво искам да кажа тук, като мога да продължа и с други поне още 3-4 подобни печални явления и тенденции у нас, които нямат нищо общо с обективните процеси и проблеми, присъщи на едно нормално и произвеждащо оцеляване и просперитет развитие на страната ни?
  Искам да кажа, че моделът за съществуване и управление на държавата ни, който бе наложен през последните десетина години е изчерпан и повече не може да продължава. Това е обективен факт, като природно явление. Но войната между олигарсите от властта и олигарсите от задкулисието е всъщност борба кой кого в рамките на този модел и за продължаването му.
  България само губи от сегашната ситуация, при която тя не може да продължи да бъде управлявана така, а главното и основното, което се случва в нея да е как да продължи и от кого да продължи да бъде управлявана по същия начин, както досега.
  Това, което се случва у нас не е класическата революционна ситуация. При нея тези отгоре не могат да управляват повече както досега, а тези отдолу не искат да бъдат управлявани повече както досега.
  А ситуацията у нас не е революционна И защото тези отдолу нямат никакво желание да си помръднат д...тата за да се промени нещо.
  Ситуацията в България е някаква абсурдност, алогичност, ирационалност, шизофреничност – тези, които управляват не могат да управляват както досега, но те не искат да променят начина, по който упрявляват досега.
  Такава ситуация може да се определи от науката или като критична точка, или като сингулярна точка, или като катастрофичен дисбаланс, или като ръб на хаоса (edge of haos). Както и да се назове, това носи много тревожно послание за системността на обществото и държавата ни – ние сме на прага или на Голям взрив (експлозия навън), или Голям срив (имплозия навътре).
  Ето защо съм толкова разтревожен. Аз не знам какво ще се случи, не искам да натрапвам никому своето мнение, че нещо лошо може да се случи. Но не мога да си позволя да не дам публичност на това си мнение. Нищо, че дори най-близки хора ми казват, че няма абсолютно никаква полза от това да споделям на глас тревогите си за България.
  
  14.03.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____             ____           ____  
| _ \ __ __ / ___| _ _ | _ \
| |_) | \ \ / / | | | | | | | |_) |
| __/ \ V / | |___ | |_| | | __/
|_| \_/ \____| \__, | |_|
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.