Благодаря ви за тази идея, но ви моля (засега поне) да не го правите.
Първо, защото аз и моят случай не сме кауза, която може да мобилизира хората за подкрепя. Те си мълчат за къде-къде по важни неща. А кауза без подкрепа може само да олекне.
Второ, защото аз смятам, че това е битка, която трябва да водя на базата на моите права и добро име, на които в момента се нанася значителен ущърб с това брутално и издевателско отношение. А когато са боря за моите права и моето име, всяка такава подкрепа би могла, може би, да се сметне за натиск, който в някаква степен е нужен, защото се чувствам слаб.
Трето, това за мене е възможност да преодолявам себе си, да не си позволявам да се огъвам - въпреки финансовите проблеми, които ми се създават, въпреки перспективата да загубя и това работно място, така както под натиск от най-високо място бях безпардонно уволнен от ректора на Варненския свободен университет Анна Недялкова, въпреки пълната липса и на елементарни основания за това (както може да се види от съответните материали на моя сайт). Т.е. аз искам да си докажа на себе си, че все още мога да стоя прав, да не се огъвам и да им падам на колене. Затова подписката стои малко встрани, тя може да ми отнеме убеждението, че аз имам силата и смелостта да се боря с подобни хора, на чията страна е системата, на чиято страна е един манталитет, прокиснал от безочие и безпардонност - все неща, заради премахването на които в България се случиха промените.
Четвърто, защото макар обекти на действията, които аз ще предприема в близко бъдеще (чрез медиите, българския парламент, българския съд и европейските политически и правозащитни институции) да са ректорът на Академията на МВР Румен Марков (секретар на президента по ... националната сигурност) и министърът на вътрешните работи (силно приближен на президента и негов човек в правителството), то е крещящо очевидно, че в основата на моите проблеми, на издевателството над мен е друг човек, а те са инструменти на репресията над мен. Искам да кажа, че подписката ще има един адресат и ще е с едни искания, а главният виновник е друг.
Т.е. нека засега се боря сам. Аз искрено се надявам, че в България човешкото достойнство и чест, доброто име и чистата съвест, законността и порядъчноста, моралът и нравствеността все още се срещат често и на много места и не са стигнали дотам, да ги впишат в Червената книга на изчезващите ценности и стойности.
Макар че, както многократно сме се убеждавали, даже това - рядък вид някоя изчезваща порода да е вписана в Червената книга - не го спасява, попадне ли под хладнокръвния мерник на самозабравянето и самодоволството.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          ___    ____                   
_ __ / _ \ | __ ) __ __ ___
| '__| | | | | | _ \ \ \ /\ / / / __|
| | | |_| | | |_) | \ V V / \__ \
|_| \__\_\ |____/ \_/\_/ |___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.