Република Остап-Бендерия

  1.
  Историята очевидно служи само за едно – да се игнорират нейните уроци.
  Но нека сe опитаме да разлистим пожълтелите ѝ страници.
  
  Етап 1: Олигарсите са доволни, че са предоставили властта на човек, който е изключително удобен на всички тях, няма нищо против те да са край масата и за всеки да има своя огромна порция от националното богатство, обилно полята с възможност да се чувстват реалните господари на държавата.
  Етап 2: Олигарсите си дават сметка, че толкова удобният им доскоро човек, комуто принадлежи властта, вече е станал достатъчно силен, затова с общото им – волно или неволно, доброволно и доброзорно - съгласие приемат да го направят един от тях, да го допуснат до себе си край масата и в дележа на националното богатство.
  Етап 3: Олигарсите се изправят пред неподлежащия вече на обжалване факт, че човекът с властта повече изобщо не е удобен, държи все по-здраво всичко в ръцете си и еднолично разпорежда каква – като количество и качество - порция от националното богатство да им се дава. Но понеже все пак продължава да е щедър към тях, те си мълчат и отиват на килимчето пред него, удрят по едно чело и си тръгват относително сити и сравнително доволни, с мисълта, че са получили нещо апетитно и с надеждата, че ще продължат да получават апетитни залъци и нататък.
  Етап 4: Олигарсите внезапно осъзнават шокирани, че са станали с един по-малко, а след известно време са намалели с още един, след това с още един, и с още един. И докато се досетят да направят нещо, желанието им да правят каквото и да било в това отношение се е изпарило – те започват да се спасяват по единично и да застават на задни лапки пред човека с властта. Ала не за да измолят поне някаква нова порция от националното богатство, а за да се опитат да спасят кожата си.
  
  
  2.
  Чета книга за 30-те години в Германия.
  Властта казва - този вестник се дава на онзи наш олигарх!
  Властта казва - този бизнесмен да налее няколко милиона в онази наша собственост!
  Властта казва една лъжа толкова пъти, колкото трябва, за да се приеме тази лъжа като истина.
  И всичкото това става - сякаш с магическа пръчка!
  Е, малка подробност е, че после идват Нощта на дългите ножове и Кристалната нощ!
  Но на нас не ни пука и нас това не ни касае.
  Да правят каквото щат!
  И те го правят.
  Правят каквото щат. Включително и с нас.
  
  
  3.
  Илф и Петров са описали в детайли различните мошеничества на Остап Бендер. Той наистина е единствен и неповторим!
   „Неповторим“ ли казах?
  Много даже си е повторим, съдейки по това, което се случва в Отечеството ни любезно. Нищо ново под слънцето. И при Слънцето…
  Представете си аз да завлека държавата с една много крупна сума. И държавата да не ме гони до дупка да ѝ я върна. Държавата, която щеше да ме глоби с 440 лева, ако своевременно и чинно като съвестен данъкоплатец не си бях внесъл дължимите данъци на обща стойност … 44 стотинки.
  Та като си представите как завличам държавата с тази много крупна сума, продължете да си представяте, как под носа на държавата си купувам едно печелившо предприятие. Например шивашко. И – нали не спирате да си представяте? – държавата започва да идва при мен да си шие костюмите, като ми плаща за тях скъпо и прескъпо. Но не се досеща да си потърси много крупната сума.
  Е, понеже стана дума за Остап Бендер, не сме ли се превърнали ние в ново Ню-Васюки?
  А може би дори в Република Остап-Бендерия. Защото у нас добре живеят Остапбендеровците. Впрочем, всички прилики с действителността са случайни, както се казва! Да не си помислите с развитото въображение за едни присвоени и не върнати на държавата близо 60 милиона лева и за една купена и с тези присвоени, но не върнати на държавата пари национална медия?!
  С тази разлика, че истинският Остап Бендер след авантюрите си обикновено се спасява с бягство, а да не казвам как свършва накрая. Докато у нас заради неговите ментета младите хора се спасяват с бягство от страната ни.
  Ето, и днес със свито сърце дадох поредната препоръка – на чудесна моя бивша студентка. Тя ми каза:
  - Стисках зъби, стисках зъби и не издържах, реших да си потърся и аз късмета в Европа! Едно, че тук скоро няма да стане Европа; и второ, че по-зле, отколкото съм тук, никога няма да бъда в Европа…
  
  
  4.
  За предния статус ми се наложи да разлистя "Дванадесетте стола" на Илф и Петров - там, където във Васюки Остап Бендер дава шахматен сеанс при едновременна игра на 160 дъски. И в клуба, в който се провежда сеансът, виси лозунг, който, според мен, би трябвало да се вземе на въоръжение от нашето общество:
  „Делото за помощ на давещите се е дело на самите давещи се“...
  
  
  5.
  Като наблюдавам съвсем отстрани и почти напълно безучастно ситуацията в Отечеството ни любезно, се досещам за една алегория от началото на управлението на Путин.
  Когато Елцин го назначил за млад президент, Путин попитал свой мъдър учител какво да прави с олигарсите, които са обкръжили Кремъл и диктуват всичко в Русия.
  Мъдрият учител му казал:
  - Направи като младия дресьор!
  И му разказал следната притча:
  - Един млад дресьор се оплакал на стария дресьор, че когато е заобиколен от лъвовете, те го гледат толкова зловещо, направо готови да се хвърлят върху му, че на него му се изправят косите и му омекват коленете. Никаква дресура не може да започне, иде му да побегне от манежа. Как да пребори този страх?
  Старият дресьор го посъветвал:
  - През нощта направи табуретките, на които се качват лъвовете, два пъти по-малки и по-тесни. Така лъвовете, щом се покатерят на своите табуретки, ще усетят колко са нестабилни, ще се клатушкат и олюляват, затова ще мъчат да се удържат на тях и за нищо друго няма да мислят!
  Младият дресьор така и направил.
  На следващия ден лъвовете се покатерили на смалените и стеснени два пъти табуретки и с огромен труд балансирали върху тях. За нищо друго не можели да си помислят. И заети с тази екзистенциална своя грижа да се удържат върху табуретките, те изпълнявали най-покорно всичко, което им заповядвал младият дресьор…
  
  
  6.
  С.Лец: Всеки век си има своето средновековие.
  С.Лат: Всеки преход си има своето средновековие.
  23-27.02.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____    _  __   __  _      __        __
| ___| | | \ \ / / | |__ \ \ / /
|___ \ | | \ V / | '_ \ \ \ /\ / /
___) | | | | | | |_) | \ V V /
|____/ |_| |_| |_.__/ \_/\_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.