Дълбоко в масовото съзнание дремят опасни и зли демони

  "През 1937 и 1938 г. се извършват средно по 2200 ареста и над 1000 екзекуции на ден. НКВД изтръгва показания чрез мъчения дори от хора, които не са изправени пред съд, защото по този начин изпълняват квотите си – събират все повече имена на съучастници – и което е по-важно, защото Сталин настоява за това, той чете ненаситно протоколите от разпитите. Дори и когато „самопризнанията“ са редактирани от него, той ги възприема за истина, подчертава пасажи, праща копия на политбюро и ги смята за „доказателства“. През двете кошмарни години Ежов му дава над 15 хиляди „специални папки“, средно по 20 на ден, по много от които Сталин прави бележки и ги връща с допълнителни инструкции.
  Насилието срещу обикновените хора е нещо типично за съветската дър-жава от самото ѝ създаване и достига апогея си в периода на разкулачва-нето и колективизацията. В този смисъл кампанията от 1937-1938 г. срещу „антисъветските елементи“ е зловещо продължение на традицията. Но но-вите „масови операции“ включват не само широкомащабни депортации, придружени от екзекуции, в тях вземат превес убийствата без съд и присъда. От общо 1.58 милиона арести и 682 хиляди екзекуции 1.1 милиона ареста и 634 хиляди екзекуции са извършени без съдебно решение. За разлика от разстрелите в армията, тайните служби, държавните агенции и партийния апарат, тези кръвопролития почти не привличат вниманието на Сталин. Въпреки това, с устни и писмени нареждания той безмилостно уве-личава и без това огромния брой на хората, които трябва да бъдат екзеку-тирани. Местните началници на НКВД, както може да се очаква, настояват квотите да бъдат завишени, на което ЦК неизменно дава разрешение… Методът на квотите дава … на НКВД широко поле за действие – в техни ръце са и животът, и смъртта."
  Стивън Коткин, "Сталин", том 2.
  
  Представяте ли си - спуснати са неимоверно големи и идиотски задължителни квоти къде и колко хора да бъдат избити!
  Но защо се обръщам отново към онези страшни години – 30-те на миналия век – на масовото избиване на хора в Съветския съюз, особено през 1937-1938 г.?
  Мисля се, че колкото Сталин и главорезите му, действащи по негови указания са изтребвали стотици хиляди и милиони, толкова виновна е била уродливата политическа Система, защото убийствата на толкова много хора не е само следствие от това, че начело на държавата е човек с хищнически инстинкт на масов убиец и зловещ маниак, мегаломан и кръволок. Прекалено лесно и твърде далеч от истината е такова обяснение. Тези убийства имат и носят системен характер, затова не може по никакъв начин да се свали вината от самата Система – тя се храни със смърт, тя сее смърт, тя е гладна за смърт и смята смъртта за решение на проблема с човека – няма ли го човека, няма го и проблема…
  Ала ако бяха само Сталин и Системата, сигурно нямаше да се връщам упорито към онези ужасяващи години на вакханалия на убийствата и изтезанията.
  Работата, обаче, е там, че обикновените хора, населението, народът, обществото не могат да прехвърлят цялата вина върху Сталин и Системата.
  Точно както в перверзното сатрапско съзнание на Сталин и в извратеното тираническо функциониране на Системата се крият опасни и зли демони, така и някъде дълбоко в масовото съзнание дремят подобни демони. Разумното общество с качествено лидерство знаят как да се бори с тези опасни и зли демони, как да ги затиска и потиска, обезкървява и обезличава. Но това, че в едни условия едно общество може да победи успешно тези демони, не значи, че то при всякакви условия ще бъде в състояние да взима връх над тях.
  Понякога е достатъчно малко – конкретни исторически обстоятелства, сериозни социални кризи, наранени национални самосъзнания, безумни расови или класови паранои, брутални и цинични популисти, безскрупулни фюрери и генерални секретари - и масите се превръщат в сива маса. Тя крещи зиг хайл!, тя настоява за смъртта на предателите и народните врагове, тя върви сляпо след водачите си и съучаства в отприщеното от тях насилие или мълчаливо го одобрява и изобщо не се съпротивлява, защото смята, че то не я засяга или умира от страх да не пострада и тя..
  Ето защо мен ме тревожи крехката граница, почти невидимата критична точка, до която имаме едно на пръв поглед нормално общество, а след нея имаме озверяла тълпа, одобряваща насилието срещу другите, различните, виновните за проблемите ѝ, вредните елементи и просто онези, срещу които сочи пръстът на фюрера или генералния секретар, идеолога или проповедника…
  30-те години на миналия век ни дават потресаващи примери колко крехка е тази граница, колко невидима е тази критимна точка. Достатъчно е да погледнем към Съветския съюз. А също и към Германия – аз ще направя това много скоро…
  Ще ми се да напомням по-често, че никой народ и, никое общество не са имунизирани срещу екстремални процеси от този или от някой друг род, за които ни е бедна фантазията да си ги представим - защо са възможни и какво ще ни причинят.
  Нашият свят може да се срине за един миг, защото не само човешкият живот е кратък, но и животът на днешния свят може да се окаже твърде кратък – колкото едно мигване с клепача на Времето… Или с едно махване с крилца от пеперудата на хаоса.
  
  20.02.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ____                  _        
| ___| ___ _ __ (_) _ __
|___ \ / _ \ | '__| | | | '__|
___) | | __/ | | | | | |
|____/ \___| |_| |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.