Стратегия Синергия Сигурност

  Нека се запитаме - поне ние, които все още можем да мислим и ни се иска да мислим:
  Харесва ли ни ситуацията в България?
  
  Моят отговор на този въпрос е отрицателен!
  Ние живеем в един непрекъснат Скандал. Всеки пореден скандал е частица от големия Скандал, в който живеем. Постоянно се случва нещо грозно, противно, отблъскващо, уродливо... И дори да има позитивни явления, те са опръскани с кал от поредните проявления на големия български Скандал, в който сме затънали до веждите. По очите ни е полепнала мътна тиня от това блато на ежедневни извращения на нормалността и омаскарявания на демокрацията. И навярно затова трудно виждаме истинското положение в страната.
  
  Ние сме като жабата в тенджерата - в онзи пример, когато водата в тази тенджера бавно се подгрява.
  Знаете, казват, че ако жабата бъде хвърлена в не особено гореща вода, тя веднага ще изскочи от тенджерата. Но ако бавно и постепенно се повишава температурата на водата до висока температура, жабата накрая ще бъде сварена, без да се усети какво се случва с нея.
  Мой колега, математик, обаче, твърди, че и житейски може да се провери, и математически може да се докаже, че това е невъзможно. Жабата няма да чака да я сварят, тя ще изскочи от тенджерата.
  Да, жабата ще изскочи. Но обществото може да се окаже сварено при постепенно подгряване на водата до висока температура - точно както се случва с нашето общество!
  
  Защо, как за жабата това е невъзможно, а за обществото ни е най-вероятно това да е възможно?
  
  Ами поради една проста причина.
  Жабата има инстинкт за самосъхранение! Тя дори когато е мъртва и пуснат слаб ток през крачето ѝ, то помръдва.
  А някои общества изпадат в стрес и ступор и се парализират и примират от безсилие - досущ като зайче в аквариума на сит и подремващ питон.
  
  
  P.S. 1.
  Показвам на приятел статия "Три семейства плячкосват Рим".
  Той се почесва по главата - тези са много назад с материала, цели три семейства!
  
  
  P.S. 2.
  Поръчал съм си едни книги на Ричард Овъри онлайн и отивам в офиса на фирмата доставчик да си ги получа.
  Зад мен разговарят двама относително млади, тя и той, хванати за ръце.
  Тя:
  - Джи Пи Груп, Скрипал, Венецуела, бла-бла-бла, зажми да те лажем, танк плува ли, прах в очите, опиум за народа. А зад сцената далаверите вървят като за последно! Този ... [пропускам употребената дума от приличие] вече прави обществото ни лудо, така го върти около пръста си като стой та гледай, а то, горкото, не разбира, че се гаврят с него!
  Той:
     - Не, обществото ни си беше вече лудо, затова е и Този ... [пропускам още една употребена дума от още по-голямо приличие]!
  
  
  P.S. 3
  Студентка ми пише:
  Съзнавам, че есето не ми се получи, но много ми трябва отлична оценка!
  
  
  P.S. 4.
  Уилям Шайрър, "Възход и падение на Третия райх", т. 1 и 2.
  Стивън Коткин, "Сталин", т. 1 и 2.
  
  Станислав Йежи Лец казва, че всеки век си има своето средновековие.
  Уви, но всеки век си има и своите 20-те години. Когато се разклаща из основи съществуващият и оказал се твърде крехък световен или поне европейски ред.
  След това идват 30-те години - тогава на сцената излизат чудовищата.
  За да се стигне до 40-те години, когато се минава през всички мислими и немислими кръгове на ада.
  
  И понеже сме на прага на 20-те години на този век, колко добре би било, ако политиците и лидерите на общественото мнение прочетат тези книги!
  Те на мен ми звучат като спомен от бъдещето.
  
  Един приятел казва:
  Пътят към ада е постлан с добри намерения, но за жалост, пътят към рая не е постлан с лоши намерения. С лоши намерения е постлан по-прекият път към ада...
  
  04.02.2019 г.