Нещо не разбирам, ама абсолютно нищо не разбирам!

  1.
  Талмудът е казал, че ние виждаме нещата не каквито са те, а каквито сме ние.
  Питам се какво става с човека, ако вижда нещата такива, каквито те изобщо не са?
  
  
  2.
  Все същото, за което писах преди няколко дни - купчинката пясък от даден момент нататък се срива дори от една добавена песъчинка;
  чашата прелива дори от една капка;
  колата се обръща дори от едно камъче;
  Ал Капоне е хвърлен в затвора от едни нищо и никакви неплатени данъци в смешно количество в сравнение със спечелените от организирана престъпна дейност пари;
  чорапът се разплита от една бримка;
  торнадото тръгва от един мъничък повей;
  пожарът пламва от една искрица;
  динозаврите измират от един метеорит.
  Така е когато нещо е станало грамадно, разплуто, раздуто, трудно подвижно, с огромно туловище и мъничка главица, натрупало огромна маса - то твърде леко и изключително лесно се изважда от равновесие и се плъзга по нанадолнището с все по-голяма скорост и без възможност да се спре - като при свободно падане. Бих казал - пропадане...
  Теорията на самоорганизиращите се, сложни, динамични, достигнали критичността си системи - за които по-горе говоря, - е потресаващо ясна и кристално чиста откъм логика и закономерност на поведението в момент, когато една система е загубила контрола върху жизнената си дейност.
  
  
  3.
  Ами разбира се, че е прав уважаваният от мен мой ФБ-приятел!
  Вдига се пушилка за 700 000 лева, не че са малко, но се мълчи за онези 58 000 000 лева, дължими от олигарха с футболното бижу, издигано по едно време в ранг на национална кауза!
  Всъщност като е започнал разговор за крупни суми, защо държавата да не се огледа за това, което ѝ дължат разни олигарси, крупни бизнесмени и цялата останала ... група паразитирищи върху публичните финанси остапбендеровци? И не само да се огледа, но и да си ги вземе тези пари.
  Вече писах веднъж за прословутите 58 000 000 лева от БМФ - те са равни на 29 Български Коледи!
  29 години Преход, 29 Български Коледи, както казват руснаците - коту под хвост, сиреч на котарака под опашката!
  Всъщност, държавата - това са те, управляващите. Ако не си приберат вересиите, ще излезе, че лично са заинтересовани да не го правят.
  Някога, когато бях председател на Комисията по национална сигурност, се опитах да защитя пред един заместник-министър млад пернишки бизнесмен, защото голяма фирма бе направила така, че друг да не може да припари до печеливш проект.   Направил го бях в защита на бизнесмен от моя град - да получи правото да се бори в конкурса, тогава въобще апартаментът ми се бе превърнал в нещо като Стената на плача и наивно и без това да бъде оценено от избирателите сетне, с Перник и проблемите му ставах и лягах...
  След известно време на вратата ми се позвъни. Беше този пернишки бизнесмен. Носи ми в куфарче пари (равняващи се приблизително на 15 заплати на председател на парламентарна комисия). Казва, че те ми се полагат. Аз не ги взех - не съм помагал с корист, а воден от интересите на перничани.
  Той ме погледна ошашавен, прибра парите и каза:
  - Как не сте разбрал досега, че когато чрез държавата бизнесмен изкара добри пари, то този, който му е помогнал, винаги получава своя дял - това е законът на живота!?
  Та исках да кажа - ако държавата не си прибере вересиите от типа на тези 58 000 000 лева, то значи някой е получил своя дял по закона на живота...
  
  
  4.
  Това, което имаме като министър на културата и онова, което нямаме като култура на министъра...
  
  
  5.
  На връщане от изпит се засякохме в 280 с колега, с когото преди време бяхме доста добри приятели, после той се поувлече по харизмата на един главен секретар, генерал-майор и кмет, та малко охладняха отношенията ни.
  Попитах го донякъде учтиво как са нещата. Той ми отговори, че никак не са добре.   После изведнъж нападна няколко души, които ходели от телевизия на телевизия и водели агресивна агитация в полза на властта - били се превърнали в загубили чест и достойнство наемници. Накрая, защото аз трябваше да слизам за метрото, а той да продължи, приключи със следното:
  - Ходят по телевизиите, крякат ли крякат. Но само в историческите анали гъските с крякане са спасили Рим. В реалния живот гъските са си най-обикновени гъски, а Рим в края на краищата пада заради собствената си прогнилост!
  
  
  6.
  Неотдавна писах тук за великолепното издание у нас на знаменитата книга та Кенет Кларк "Цивилизацията".
  Мой добър ФБ-приятел ми препоръча и "Когато гледаме картини" на Кенет Кларк.
  Книгата е излязла в България в далечната 1981 г.
  Поръчах си я "на старо" по интернет. Не очаквах, че заедно с великолепното си съдържание тя породи и други емоции.
  Предишният собственик е записал датата, когато си е купил тази книга - 15.11.1981 г. Почеркът е по-скоро женски. Вижда се, че отношението към книгата е било не просто грижовно, но и - струва ми се - с любов. Както само ценна книга може да се обича.
  Наистина, нямаше как да не се запитам - какво ли е накарало този човек, вероятно тази жена да се раздели с книгата?
  Дали просто за да разреди библиотеката си. Или нуждата от пари си е казала суровата дума. Защо пък не вкусовете с годините да са се променили и подобни книги да пораждат само досада. Дори би могло да се допусне, че книгата е била свързана със спомени за период от живота или за някой човек - спомени, от които е било нужно отърваване на всяка цена. А може би близките на жената, ако нещо фатално се е случило с нея, да са тръгнали трескаво на разпродажба, за да се отърват от "амбалажа" и да освободят място за по-ценни неща. Все пак живеем във време, когато премиерът си представя библиотеката вкъщи не цялата с книги, ами претрупана леко кичозно с фотографии на галили го по главите и тупали го по рамото.
  На мен поне не ми хрумна друго обяснение за случилото се с тази книга.
  Но съм благодарен на моя добър ФБ-приятел, че ми я препоръча. И на интернет, че ми я намери и така ми достави прекрасни мигове с мъдрия сладкодумец Кенет Кларк...
  
  
  7.
  Нещо не разбирам, ама абсолютно нищо не разбирам! За последните 10 години но практически една и съща власт, толкова болници, поликлиники, малки и големи лечебни заведения замряха и умряха. Хиляди и хиляди лекари и сестри заминаха на Запад. Десетки и десетки, ако не и стотици населени места останаха без здравна помощ... Здравеопазването стана такова, че ако нямаш пари, приятели, връзки и познати сред лекарите и се разболееш зле, то просто лягаш и умираш... Здравната система се радва, изпада в екстаз, когато хората се разболяват, понеже болният човек дава мило и драго под и над масата, пред и зад вратата.
  А Той сякаш от днес поема властта, казва, че при неговото управление болници няма да се закриват?!
  
  01-10.02.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   __  __  __  _____  __        __       
/ _| \ \/ / |___ / \ \ / / ___
| |_ \ / |_ \ \ \ /\ / / / _ \
| _| / \ ___) | \ V V / | __/
|_| /_/\_\ |____/ \_/\_/ \___|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.