Тони Джъд в сътрудничество с Тимъти Снайдър, „Да мислиш двайсети век“ и Тимъти Снайдър, „Пътят към несвободата“

  Две принципно важни книги!
  Първата е написана в сътрудничество с Тимъти Снайдър – на базата на разговори с неизлечимо болния Тони Джъд, втората е авторска на Тимъти Снайдър, поредната негова книга, излязла на български език...
  За мен тези книги са принципно важни, защото освен всичко друго, в тях има разсъждения над тема, която вече няколко години е централна за мен. За постепенното (а дали е постепенно?) наше хлъзгане и плъзгане към несвободата.
  Българското общество е все по-малко свободно и все повече несвободно. Това е една от главните тенденции на последните десетина години.   През тези десетина последни години, властта на три мандата подяде и започва да изяжда свободата. Свободата като необходимо условие за функционирането на демократичната държава, като нормално състояние на съвременното общество и като жизнена потребност на разсъждаващия и стремящ се да се себеактуализира, да се самонадгражда индивид.
  
  Какво мисли за несвободата Тимъти Снайдър и какво е мислил за нея Тони Джъд може да прочете всеки, който се задълбочи в тези две книги.
  Но за мен наистина е много важно да си дадем сметка, че с наше участие, а значи с наше съучастие, ние позволяваме да ни отнемат свободата. Нещо повече – не само ни я отнемат, но и ние си я самоотнемаме, ние се разделяме с нея както подсъзнателно и несъзнателно, така и съзнателно и съзнаващо.
  Много важно е да видим – кое в случващото е резултат от общата тенденция към несвобода в света, Запада и Европа, а кое е пряко следствие от начина, по който се управлява и развива България. Развива? Не, по-скоро – деградира. Защото някой ден, сигурен съм в това, тези последни десетина години ще се разглеждат като години
  на деградацията;
  на отказа от принципите и – нека не звучи високопарно – от идеалите, с които тръгнахме да се променяме преди 30 години;
  на ценностна катастрофа;
  на раждащ и пораждащ нови и нови уродливости блудкав и безидеен застой.
  
  Мнозина са разсъждавали над релацията държава-свобода. Тя е пряко свързана с други релации: държава-демокрация, държава-сигурност, държава-справедливост и др.
  За мен е все по-очевидно, че съществуването на свободата е в пряка зависимост от съществуването на силна държава. Силна, а не силова.
  Силна държава означава държава,
  която стратегира, т.е. разработва и осъществява стратегия;
  която носи пълната отговорност за своята територия;
  която си поставя цели и може да ги осъществява;
  която отстоява националните интереси.
  Не говоря за силова държава, опираща се на силовите институции и не можеща без явна или тайна, формална или неформална политическата полиция.
  Държавата на Запад, в западното политическо, икономическо, социално и ценностно пространство бе силна в края на 60-те, през 70-те и 80-те години на 20 век и благодарение на нея бе постигнат
  небивал икономически ръст;
  просто непостижим за другите части на света жизнен стандарт;
  изключително високо равнище на гарантиране на човешките права;
  и, разбира се, съществуване на свобода, на човешки свободи, каквито никога не са били познавани в човешката история, в миналото, в настоящето и опасявам се – няма да имат прецедент и в бъдещето, поне в близкото бъдеще.
  • Така е когато имаме СИЛНА ДЪРЖАВА и МНОГО СВОБОДА: ДЕМОКРАЦИЯ; отговорна власт и съзнателно, осмислено използвана свобода за общото и индивидуалното благо..
  Една от съвременните тенденции в системата за международна сигурност, обаче, е тази за свиване на ролята на държавата, на националната държава.
  Тази тенденция е обективна, почти като природно явление, и е без значение колко добре се управлява дадена държава.
  Оказа се, че когато държавата отслабва, няма никаква гаранция, че независимо от отслабването ѝ, равнището на свободата, нивото на свободите ще остане същото.
  Това е сериозен, можещ да стане жесток проблем на и за Запада.
  Отслабващата демократична (западна) държава, без преосмисляне на нейното функциониране, не може да поддържа същата свобода, не може да гарантира същите свободи.
  А това означава, че е възможно да започне бягство от свободата, отказ от свободите - бягство към несвобода, стремеж към несвободи.
  Огромни маси хора обичат да са свободни, свободите им се услаждат, но ако заедно с това има силна държава – т.е. когато има държава, която
  произвежда национална и индивидуална сигурност;
  управлява ефективно процесите в страната;
  обезпечава качествено, своевременно, всеобщо и справедливо правосъдие;
  и поддържа много ниски нива на корупция.
  Както бихме казали ние в Перник – да има много свобода, да има много свободи в една силна държава, така и баба знае!
  Но какво да правим със свободата, какво да правим със свободите, когато държавата отслабва, а отслабването на държавата е обективна тенденция?
  Да вземем Русия. По времето на Елцин държавата бе слаба, свободата и свободите – много. Резултатът бе какъв? Тотален грабеж на национално богатство, закон на мутрите, разпад на държавността, хаос, безправие, безумие, велика криминална революция.
  • Така е когато имаме СЛАБА ДЪРЖАВА и МНОГО СВОБОДА: АНАРХИЯ; безвластие и слободия, закон на джунглата, война на всички срещу всички.
  В този смисъл една от възможните реакции бе тази, която се получи в Русия – засилване на държавата, но като силовизиране, заедно с ограничаване на свободите.
  • Така е когато имаме СИЛНА (силова) ДЪРЖАВА и МАЛКО СВОБОДА: АВТОКРАЦИЯ; все по-централизирана власт и все по-формални свободи, все по-голяма роля на силовите структури и все повече унификация на мисленето.
  
  Но какво се случва в редица държави на Запада, ако не и навсякъде на Запад?
  Случва се това, за което писах по-горе – бягство на огромни маси хора от свободата. А какво става с властта в държавата? Възможни са различни отговори.
  От трескаво, но отговорно маневриране на елитите как да се оптимизира управлението в новите условия – в единия край на спектъра;
та до нагло и безскрупулно похищаване на държавата от олигархията и превръщането на управлението в марионетка в нейните ръце – в другия край на спектъра.
  Това, последното, е огромна опасност за държави с недостатъчна демократична култура и силни носталгични емоции към и рефлекси от близкото тоталитарно минало.
  • Така е когато имаме СЛАБА ДЪРЖАВА и МАЛКО СВОБОДА: ОЛИГАРХИЯ;
  реалната власт принадлежи на малка група свръхбогаташи и се употребява от тях задкулисно,
  докато на сцената е зависимо от тази група симулационно, имитационно и импровизационно управление, лидерите на което имат само една цел, която за някои от тях е напълно осъществима – да станат и те олигарси, докато за други тази цел приключва с тяхното икономическо или дори физическо отстраняване;
  и заедно с това свободата бива ограничавана непрекъснато –
  чрез репресивната мощ на държавата;
  чрез парализираната и отказваща се демонстративно от правосъдие съдебна система;
  чрез силовите структури;
  и чрез силови групировки,
  а гражданските свободи се превръщат в бреме за обикновените хора и те предпочитат да се откажат от тях, за да могат
  да попаднат в нечия клиентска зависимост;
  да си намерят благодетели (партийни и-или властови);
  да се трудоустроят на някаква заплата;
  и ако може – да се включат в някоя корупционна мрежа за да припечелят допълнителен ресурс, чрез който да станат част от кохортата на управляващите на различните нива в държавата.
  
  Разбира се, схемата
  • силна държава, много свобода – демокрация
  • силна държава, малко свобода – автокрация
  • слаба държава, много свобода – анархия
  • слаба държава, малко свобода – олигархия
  е в определена степен условна, тя – като с бръснача на Окам - хваща само част от най-същественото.
  Но тази схема ни дава много поводи за размишление.
  
  Западът, Европа, либералните, пазарно ориентирани демокрации трябва да намерят отговор на предизвикателството – как да съхранят максимално свободата за своите общества в условията на отслабващата държава.
  България и подобните на нея държави дават ясна представа – като спомен от бъдещето - накъде може да се отиде и докъде може да се стигне, ако не се намери верен отговор на това предизвикателство.
  И тази представа, която може да се превърне в самосбъдващо се предсказание е следната: сриване във
  все по-формална, изпразнена от съдържание, фиктивна, фейк демокрация;
  все по-парализирана власт;
  все по-откровена задкулисна употреба на властта от шепа супербогати магнати, притежаващи всички лостове за въздействие и влияние (финансови, икономически, силови, медийни);
  и все по-масово бягство на огромни маси обикновени хора от свободата и все по-необратим техен отказ от дори критичния минимум граждански свободи.
  
  Ето защо или ще обърнем опасната и засилваща се тенденция на деградация на държавата и обществото ни, или един ден ще се сринем окончателно в царството на олигархията и несвободата...
  
  21.01.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
         __        __   __   ____    _     
_ __ \ \ / / / _| | _ \ | |
| '_ \ \ \ /\ / / | |_ | |_) | | |
| |_) | \ V V / | _| | _ < | |___
| .__/ \_/\_/ |_| |_| \_\ |_____|
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.