1 подарък за олигарх = 29 Български Коледи

  1.
Eдин приятел ме подсети за онези дължими 58 милиона за Българския Морски Флот - какво стана?
  Или както казват руснаците - 58 милиона на котарака под опашката, а рекетират с Българската Коледа милосърдието и състраданието на обикновените хорица, за да им изврънкат колко? Максимум 2 милиона.
  1 подарък на властта за олигарха значи е равен на 29 Български Коледи!
  Ето това ни се случва 29 години след началото на Прехода...
  
  
  
  2.
  Гримаси от новите ленти...
  Имаше някога, ама наистина някога, вече много някога, за жалост, телевизионна рубрика "Усмивки от старите ленти". Досетих се в днешното неприветливо утро за нея.
  
  В метрото си чета книга. Чувам зад гърба ми си говорят Той и Тя. Той:
  - Пак чете, само чете, хората няма какво да ядат, тоя само ще ми чете!
  - Какво ти пречи човекът?
  - Дразни ме. Много ме дразни.
  - А не си ли помисляш, че и защото от хората нищо и никой не чете, затова няма какво да ядат!?
  
  На "Вардар" до мен буквално се сплескват двама на моя възраст. Не искам да ги слушам, пречат ми на четенето, но няма къде да се дяна, чувам ги.
  - Е па краднем си ток, та стой та гледай! Политическият башибозук краде милиони, аз крадем ток.
  - А съседите, те нали страда от твоето краднене?
  - Хич не ми пука, нека плащат по 200-300 лева, щом гласуват за това крадливо племе и мълчат!
  
  На слизане на "Орлов мост" ме посрещат все така спрели ескалатори.   Хората пъплят по стълбите - кой както може.
  Зад завоя и дългата подвижна пътека е спряла, Тя във вечен ремонт.
  Наоколо нахвърляни хартии, недоядена баничка, три празни кена от бира... Мръсно.
  
  Клошар, вече от няколко дни, се е излегнал до подлезните заведения, зъзне под завивките, не му пука, че наfколо има все повече боклуци - основно негови.
  
  Питам недалеч от клошаря за "Златна възраст" - майка ми в студеното време не може да излиза, помолила ме е да ѝ я купя. Продавачът търси вестника заедно с мен - няма го, свършил се е; или го е замъкнал някой докато го обслужвам, често се случва.
  Зад мен чакат за кафе трима души в работническо облекло. Единият подхвърля - каква ти златна възраст, то си е направо зла възраст, а нас какво ни чака - не ми се мисли! Вторият допълва - няма време за мислене, трябва само да се бачка. А третият въздъхва - какво ни чака, какво ни чака, мизерия и умирачка, това ни чака!
  
  В автобус 72 две ученички, много интелигенти деца, ме довършват:
  - Не казвай на компанията колко имам по математика?
  - Защоооо?
  - Ами те и без това вече ми викат зубрачка, ако разберат, че само аз имам пълна шестица, още повече ще ме намразят!
  - Ти да не си мислиш, че вече не ни мразят?
  
  
  
  3.
  Добре е, когато олигарсите се дърлят на сцената, пред публиката. Но това в повечето случаи е само върхът на айсберга, а зад сцената нещата са дори далеч по-груби.
  Съвременната ситуация в страната е задръстена, животът не само на обикновените хора, но и по върховете; не само във видимата, но и в невидимата страна на нещата, цикли на място. Застоят не прощава на никого. Застоят, дори да го наричат стабилност, е блато, а то засмуква, все по-навътре и все по-надълбоко и задушава с тежките си изпарения и миазмите си всички и всичко наоколо.
  Възможностите на онези, на които през последните години им бе много добре, да продължи да им бъде много добре, намаляват, включително и защото в държава като нашата може да има доста ограничен брой олигарси. Но освен безумно спечелилите от Прехода, вече статут на олигарси имат и хора, дошли от голямата политика.
  В средата на първите 10 години от този век на олигарсите им стана тясно, дойдоха в редиците им нови хора, ударили кьоравото в огромни мащаби при безумната приватизация. И помните какво стана - имаше физическо прочистване на редиците на олигарсите.
  Клонът у нас не може да издържи много олигарси на него.
  В по-големите държави с повече геополитически потенциал, като им стане тясно на олигарсите в една от тези държави, те се прехвърлят в други държави и действат с други мащаби. Нашите олигарси са с малък мащаб, с малък потенциал, с малки възможности, те основно са направили парите си с бързи удари, с трофеи и плячки, хванали са големи риби в много мътни води. Но и фантазията им е бедна, и стратегията им е сляпа.
  За олигарсите В България (държава с ограничено пространство и ограничени ресурси) важи с пълна сила
  Железният закон на акулите:
  "Акулите винаги са с една повече от необходимото."
  Затова акулите се обединяват и изяждат онази, която е повече от необходимото.
  И в този момент пак сработва Железният закон на акулите:
  Акулите отново са с една повече от необходимото.
  
  
  
  4.
  В Теорията на системите се знае, че за да бъде една система нормална система, ако може така да се каже, тя трябва да осъществява заради своето оцеляване и развитие 8 същностни функции. Сред тези 8 функции е и Поддържането на стабилни, устойчиви, присъщи за нея образци (модели), чрез които тя да се разпознава, да знае, че е тя, че не си е изменила, че не си е изневерила, че не е предала себе си, че не се е отрекла от себе си. При еволюцията на една система не може да се променя в нея абсолютно всичко. Трябва да има такива котви, характеристики, които да й позволяват да знае, че тя съхранява себе си - поне в главното, в най-важното.
  Когато дадена система започне да "остарява", т.е. да се развиват в нея дегеративни процеси, да върви към своя край, тя започва да се завръща към много по-ранни свои стабилни, устойчиви, присъщи на нея образци (модели), идентификационни маркери от нейната "младост".
  Старите хора, особено с напредваща склероза, помнят удивителни неща от младостта си, но не си спомнят факти буквално от вчерашния ден.
  В кварталния супермаркет забелязвам поведение на възрастни и добре облечени, обгрижвани емоционално и осигурявани материално от децата си, жени, които търсят най-евтините стоки, подчинявайки се почти инстинктивно, вероятно на рефлекси и спомени от тяхната младост, когато са живеели бедно и едва са свързвали двата края.
  
  Казвам го това, защото през последните години една групичка хора, някога изявени учени, почти всички станали професори и дори академици, постоянно пише писма до Първите хора в страната ни, както обслужващо, верноподанически, коленопреклонно, самоизтъкващо и с умиление са били вечно готови да обърнат вниманието на Властта към себе си при късния соц. Те в някакъв смисъл са извън реалното време, живеят почти инстинктивно с образци (модели) на поведение от своята младост и държат да са верни на тези образци (мfдели) и на своята същност тогава.
  Досущ като поведението на която и да е остаряваща, "склеротизираща" система.
  А понеже годините ми се трупат неумолимо, аз се оглеждам край себе си и с тревога виждам, че склерозата не прощава на професорите. Очевидно още повече тя не прощава на академиците...
  
  08-13.01.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
                 ___          __  __
__ _ __ __ |_ _| __ __ \ \/ /
/ _` | \ \/ / | | \ \ / / \ /
| (_| | > < | | \ V / / \
\__, | /_/\_\ |___| \_/ /_/\_\
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.