Висш стадий на безпомощността

  1.
  Според мен има нещо много по-принципно важно от това - какво е казал президентът в броените минути преди настъпването на Новата година.
  И то е, че всяко появяване по това време на политик, пък било то и на държавен глава, е безкрайно неуместно и с елементи на гротеска, та дори и на фарс!
  В такъв момент неизменно си помислям, че вероятно тази намеса в съкровеното и сакралното на хората ще бъде последното, което някой ден ще ни остане от соца!
  Пет години напразно се опитвах да подскажа на президента Първанов, че не бива да продължава тази абсурдна традиция; че пред самото настъпване на Новата година, когато всичко е толкова лично и така интимно, да се самопоканиш и самонатрапиш на семейната трапеза е и нелепо, и нескромно. Оставете българите на спокойствие и без политика поне в 12 без 5!
  Затова съм решил и съм си казал:
  Лесно няма да се освободим завинаги от наследството на соца в нашия манталитет и нашата менталност, но когато държавният глава престане да ни се явява в най-тържествения, изпълнен с лична равносметка и добри пожелания момент, ще знам със сигурност, че соцът не е неизтребим, че има шанс да го изстискаме окончателно от себе си, от обществото ни, от народа ни и от държавата ни...
  
  
  2.
  Весело започна днес денят. Едно момченце втори клас ме разсмя!
  :)
  Мой колега, за да му дам някаква книга, намина за малко при мен с внучето си. Странна работа - родителите са на работа днес, но децата са още ваканция и няма кой освен него да пази детето.
  Аз го отведох в стаята с книгите, посочих му част от рафтовете и му рекох - ето тук е сигурността, ако нещо ти трябва, потърси го и намериш ли го, вземи го.
  А с внучето си поговорихме.
  Питам го - как са мама и тате?
  То каза напълно сериозно, както само децата могат да бъдат сериозни:
  - Работят от сутрин до вечер за никакви пари. А шефовете им седят с крака на масата и си пият кафето. И уискито си пият даже. Представяш ли си - в работно време?! Нищо друго не правят, как е възможно това? Принуждават подчинените си да работят докато ги заболят коремите. Всякаква работа им дават. Само дето не ги карат да им масажират краката!
  :)
  
  
  3.
  :)
  "Седях си в един претъпкан крайградски влак, който идваше от Чикаго, когато се качи една медицинска сестра, водеща група пациенти от местната психиатрична болница. Те се подредиха около мен и сестрата започна да брои.:
  - Един, двама, трима... - и се втренчи в мен. - Ти кой си?
  - Аз съм Леон Ледерман - отвърнах. - Нобелов лауерат по физика и директор на Фермилаб.
  Тя ме посочи с пръст и тъжно продължи:
  - Да-а... четири, пет, шест..."
  
  Леон Ледерман, носител на Нобелова награда по физика, 1988 г., от книгата му (с Дик Теръси) "Частицата Бог. Ако Вселената е отговорът, какъв е въпросът?"
  
  
  4.
  Отново няма вето.
  По ветата им ще ги познаете...
  
  
  5.
  Уолтър Айзъксън, "Леонардо да Винчи".
  Вярно е, че възрастта я избива на консервативност и някой ще каже - мога да си чета книгите и като файлове,съдържанието е същото!
  Но когато човек държи в ръката си тази книга в това перфектно, прекрасно издание, той си позволява да твърди, дори да прозвучи старомодно и аналогово, че книгата е повече от съдържание!
  Файлът, прочетен и с най-съвременото устройство, не може да роди същата благоговейна тръпка и да породи подобна естетична наслада от прочита!
  
  
  6.
  "До 15 януари ще може да се пътува без винетка, обяви пътната агенция."
  
  Като човек, който няма шофьорска книжка (вероятно единствената книжка, към която не съм проявил засега интерес, но пък винаги съм се чудил защо ги наричат "книжки"), аз съм над сегашните винетъчни страсти. Но като прочетох това и си казах:
  - Еврика! Ето го най-сетне възможният български принос към съвременното управление в Постиндустриалното и Пред-изкуствено-интелектно общество! Когато властта се провали в изпълнението на някаква своя задача, то уреждането на обществените отношения, свързани с тази задача и отговорностите, произтичащи от законодателството, което я урежда, се суспендират. Сиреч спират своето действие докато властта сколаса да разреши проблема!
  Така ще се намери изход от различни кризи - тази с Търговския регистър, с парализираната Съдебна система, с данъчните задължения, с животоспасяващите операции и въобще - с нашата демокрация.
  С други думи, докато не си поправи демокрацията, властта може чисто и просто да спре нейното действие. Ако трябва до 15 януари, ако трябва и докогато трябва.
  Дотогава ще бъде като с винетките - лично премиерът ще казва какво може и какво не може, какво трябва и какво не трябва, какво да мислим и какво да не мислим, какво ни е позволено и какво не ни е позволено.
  И ще настъпи един живот, че само си викам да, но! Но за какво беше всичкото, което започна преди 30 години на 10 ноември? И на 10 ноември тази година да празнуваме ли или да си блъскаме главите - каква я мислихме, каква стана!?
  
  
  7.
  Въведение към математиката на хаоса
  
  Корупцията сама по себе си е зло.
  Некомпетентността сама по себе си е зло.
  И двете те имат свой горен праг, след и по-скоро над който всяка от тях започва да ерозира системата (обществото и институционалната му надстройка).
  А когато те и двете са надхвърлили този свой праг и заедно с това се проявяват едновременно, то резултатът от тяхното съвместно действие, по теорията на системите, е диссинергетичен или обратното на синергетичен - с отрицателна синергия.
  Т.е., да го кажем по-простичко, диссинергията е отрицателна (негативна, деструктивна) умножаемост.
  Сиреч вече имаме не събиране на отрицателните въздействия:
  3 + 3 = 6,
  а тяхното умножаване
3 х 3 = 9.
  При умножаването на отрицателните въздействия настъпват не количествени, а качествени, всъщност злокачествени последствия и това води не просто до нарастване на хаоса в системата (обществото и институционалната му надстройка), а до самовъзпроизвеждане и самоускоряване на този хаос, докато той се превърне в стихиен и започне да засяга по възможно най-деструктивен начин всички жизнено важни функции и дейности на системата.
  
  Пояснение:
  Диссинергията е ефект (наречен „диссинергетичен ефект”), при който взаимодействието на елементите, изграждащи системата води до такова влошено нейно свойство (способност), което иначе не би могло да се получи ако се направи механичен сбор на свойствата (способностите) на елементите й. Това означава, че ефективността от функционирането на системата се снижава, поради негативното въздействие на съставящите я елементи един на друг. За подобни системи, за които е присъща диссинергия, се казва, че техните характеристики (свойства) са диссинергетичен резултат от съответните характеристики (свойства) на съставните им части.
  
  
  8.
  Наблюдавам мила, родна картинка в кварталния супермаркет.
  Мъж на около 40 години и синчето му - на около 10 години.
  Облечени общо-взето нормално, макар че напоследък забелязвам, че доста хора доизносват дрехите си или са с дрехи втора употреба.
  По лицата им няма никаква издайническа мургавина.
  Бащата премерва зеленчуците и плодовете. Синчето стои до него. Когато татко му залепи върху плика бележката с цената, то добавя по 1-2 домата или 1 краставица, или 2-3 картофа, или 1 банан, или 1 портокал.
  Работят като много опитен и добре сглобен механизъм.
  Не знам кое ме шокира повече - дали това да откраднеш домат или портокал; или все пак фактът, че бащата го прави заедно със синчето си...
  
  
  9.
  Говоря си с приятел, потресен, че все по-често се натъква на вълни от абсурдни коментари по най-различни поводи, които отричат най-нормални и човешки ценности. Някакво масово израждане ни се случва, смята той.
  Съгласявам се с него, че най-жестоките щети, които главно през последните десетина, загубени в застой и деморализация, години ни нанасят, са в ценностите.
  А тези щети са най-трудно поправими, даже икономиката един ден да поръгне и дори разпадът на системността ни да бъде овладян.
  - Чиста и свята република!! - възкликва моят приятел. - Да, бе да! Как пък не! Ако във властта няма нищо чисто, в обществото няма да остане нищо свято.
  
  
  10.
  Ставащото в държавата ме тревожи. Процесите, които текат на са никак добри. Но съвсем честно казано - започвам да си мисля, че се тревожа по инерция и за да ми е чиста съвестта.
  Лошото управление вече е нещо, към което обществото ни показва небивало и биволско търпение. То приема подобен начин на управление, вероятно като най-малкото зло.
  Нищо не може да се направи с едно общество, което е решило да се води от принципа на кокошата слепота - ще те търпя зло, защото без теб може да е още по-зло.
  Така че ние претръпнахме към лошото управление. Всеки знае, че е лошо.   Всеки знае, че има корупция. Всеки знае, че има некомпетентност. Всеки знае, че няма никаква стратегия, а едно безучастно носене по течението.
  Та това ме тревожи, но по някакъв навик. Тревоженето на разумните и мислещите хора се превърна в нещо като политически Паркинсон - приема се от мнозинството като нещо неизбежно, нелечимо, неестетично, но не пречещо на останалите.
  Ще си призная, че повече от лошото управление започва да ме тревожи новата тенденция в управлението - на импровизации. Ежедневно чуваме и научаваме за спонтанни експромти, за внезапни хрумвания, за някакви абсурдни предложения, станали особено зрими покрай безобразията с винетките.
  Измислят се неща, скарани с върховенството на закона, с пазарната логика, със съвременния мениджмънт, с теорията и практиката на управлението.
  Всеки провал, вместо да се признае, тласка към някакво лаическо озарение; всяка безпомощност, вместо да породи самокритичен размисъл, отприщва някаква скарана с реалността фантазия; всеки пробив в системата, вместо да доведе до контрол на щетите, събужда инат - е пък ще стане както аз съм се досетил преди 3 минути! Сякаш капризен автократ действа първосигнално, на принципа проба-грешка-пак проба-пак грешка. Сякаш лошо възпитано дете като вземе играчка и бърза да я строши, за да не може никой друг да си играе с нея.
  Струва ми се, че у тази власт целият потенциал за вземане на поне сравнително разумни решения е напълно изчерпан и се преминава към управление чрез изпровизации.
  А такова управление е висш стадий на безпомощността. И може да има изключително висока цена. Цена, която както винаги плащат обикновените граждани. Все повече обикновени и все по-малко граждани.
  
  
  11.
  Бях за малко в Перник. Някога много обичах книжарницата в Розовия блок - средище на духовност, причинител на почти любовни тръпки от досега до поредната безценна нова книга. А веднъж преди много години вървим покрай нея с мой гост от ГДР, Михаел, бивш състудент в Харков. Гледаме опашка. Нареждаме се. Чакаме търпеливо 2 часа. Накрая си купувам, преливащ от емоции, "Честен кръст" на Борис Христов!! Щастие!!! Михаел е потресен - велик народ сте щом може да чакате 2 часа за стихосбирчица!
  Днес, макар да бързах, минах по "Търговска", за да видя любимата книжарница или поне да си спомня почти любовните тръпки от младостта, които тя ми носеше с такава вълнуваща щедрост.
  Това, което съзрях ме нарани - там бе партиен клуб на "ГЕРБ"...
  
  01-07.01.2019 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _       _       _  __     __       
| | | | (_) \ \ / / ___
| | | | | | \ \ / / / _ \
| |___ | |___ | | \ V / | __/
|_____| |_____| |_| \_/ \___|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.