В царството на Дънинг-Крюгер

  1.
  Днес един приятел дойде от другия край на София при мен в почивния ден, за да ми покаже документ, изготвен от хора в неговата държавна институция.   Наистина това се оказа изключително неграмотно и удивително повърхностно съставен документ, но с претенции, нахално надничащи зад банални и кухи фрази.
  Виж, братко, каза ми той - ето това е нивото, то вече се измерва в сантиметри - по няколко сантиметра само над морското равнище, над кота нула! И потресаващото е - продължи той, - че тези абсолютно некомпетентни хора са напълно неспособни да осъзнаят колко са некомпетентни!!
  От прочитането на документа останах без думи. Махаме правописните грешки, като изписването на сигурност с "о" - сигОрност. При това няколко пъти.
  Успокоих моя приятел, като му казах, че това, което той е установил, от 1999 г. се нарича Ефект на [Дейвид] Дънинг - [Джъстин] Крюгер.
  При Ефекта на Дънинг-Крюгер некомпетентните хора имат самоувереността и самочувствието, че са по-компетентни от останалите и изобщо не са в състояние да осъзнаят и да оценят своята некомпетентност. Те правят погрешни изводи и вземат неправилни решения, но поради слабата си квалификация, не могат да си дадат сметка какви груби грешки допускат. Колкото по-слаба е тяхната компетентост, толкова по-високомерно и по-агресивно, без никакво съмнение в своята професионални умения и в катастрофично неведение за експертната си непригодност, те отстояват своите виждания и знания. Освен това се самовъзпроизвеждат, защото ако компетентият човек се заобикаля с компетентни хора, то некомпетентният човек се заобикаля с некомпетентни хора.
  Безкрайно безполезно е да се опитваш да обясниш на некомпетентния човек, че е некомпетентен - той няма да те разбере именно защото е некомпетентен.   Обречен на неуспех е всеки опит да му покажеш и докажеш, че даден проблем има трудно и сложно решение, защото той е убеден, че всичко е много по-лесно и много по-просто и че той най-добре знае какво и как.
  Можем да обобщим с по-философски привкус така – колкото повече знае (и може) един човек, толкова повече той знае, че нищо не знае; а колкото по-малко знае (и може) един човек, толкова повече той не знае, че нищо не знае...
  Ефектът на Дънинг-Крюгер се превръща в основна характеристика на днешната ни власт. Този ефект е главната причина да виждаме
  толкова много нарцисизъм, нахаканост, напереност, неграмотност, пълна липса на трезво схващане за способностите си, свещена простота в изказа, наивна самоувереност в силите, нахално демонстрирано самочувствие и тотална неспособност за преценка на тяхната компетентност
  у изключително голям брой хора.
  Именно поради този ефект толкова много представители на властта са като излезли от един калъп - говорят с груби грешки и неразбиране на материята, като колкото по-повърхностни са техните познания, колкото по-семпли са те в интелектуално отношение, толкова по-самовлюбени и по-силно повярвали са си в говоренето...
  
  
  2.
  Има няколко текста, които качвам във Фейсбук почти едно към едно многократно. Защото нищо не се променя към по-добро, а почти няма какво да добавя към тях.
  Например след поредната беда или следващото бедствие, отнели човешки животи и довели до национален траур. Или за най-старателно критите тайни относно истинската вина за загиналите в Кербала. Или за Българската Коледа...
  Наистина няма какво да добавя. Припомням си само някой и друг детайл.   Как например бях безпомощен да насоча вниманието на президента Първанов към острите нужди на варненската болница "Света Марина" - за помощ от Българската Коледа. Вероятно защото му го предлагах аз или - кой знае - може би защото главните лица там не бяха от неговата бивша или неговата бъдеща партия...   Нямам отговор. За някои имаше почти всяка година, а за една от най-нуждаещите се - нито веднъж за пет години.
  Какво да добавя друго - нима властта ежегоодно, системно и безхаберно не профуква пари с десетки, стотици даже пъти над събираните 2 милиона лева от всяка поредна Българска Коледа?
  Дали като не си мръдна пръста някога и прати по дяволите 50 милиона лева за несъстоял се ремонт на едни вертолети, или сегашните 150 милиона лева глоба от ЕК, която ще платят отново и отново българските данъкоплатци, чиято доброта и милосърдие е изнудвана на практика от Българската Коледа...
  Ето заради това без да променя своя отдавна написан текст, ще го кача и тази година тук.
  Той си остава актуален, като че ли съм го написал ей сега.
  Така е в блатото на застоя, наречен стабилност - всеки текст, независимо дали е писан преди 10 години, звучи като написан преди 10 минути...
  http://nslatinski.org/?q=bg%2Fnode%2F1306&fbclid=IwAR3Z3260zzOy_ZeI3E40_SKAGlfXeMu0swd_ZceM4epKDFDPgZHR__YiA7Q
  
  
  3.
  Не е време за политика, но ме заболяха ушите от най-обикновена и нескромна пропаганда от първите лица във властта, така че тези дни си припомням за онзи възможно най-честен рибар от "Трима души в една лодка (без да става дума за кучето)" на Джеръм К. Джеръм.
  Та този рибар смяташе, че да се лъже е много грешно. Затова той следваше правилото никога да не преувеличава за своя улов с повече от 25%.
  Като хване 40 риби, се хвали, че е уловил 53. Но повече от това не казва с нито една риба, защото ... Ами защото да се лъже е грях!
  
  
  4.
  "Станишев пак поиска да е евродепутат."
  
  Нали с годините се трупа жизнен опит, та почти за всяко нещо току изплува някакъв спомен.

  Като прочетох горното, съвсем неволно си спомних, как преди много години, има-няма поне 20, пием кафе с един също бивш депутат, само че от БСП. Но съхранил влиянието си в страната Позитания.
  При нас сяда внезапно бивша депутатка от БСП. Извинява се, че ни прекъсва разговора, ние отговаряме, че нямаме нищо специално, а една дама винаги може да ни зарадва с присъствието си и още такива гланцирани формалности.
  Тя веднага хваща бика за рогата, слага си неволно ръката върху ръката на колегата от БСП и започва тирада, направо като корида:
  - Трябва на всяка цена да ми помогнеш да вляза в някоя листа на БСП на избираемо място! Това е за мен въпрос на живот и смърт, на чест и достойнство!
  Колегата отговаря:
  - Първо, няма да е лесно, аз не съм всесилен. Освен това, ти нали се бе поразграничила от БСП. А и много добре знаеш кой и как пише листите. И защо ти е на всяка цена да си и в този парламент? Животът не свършва и не започва с Народното събрание. Ето, аз не искам да бъда депутат, Ники и той не се натиска за там. Човек може много неща да постигне и без да е народен представител! Наистина не разбирам защо толкова активно, направо агресивно се натискаш да си в листите и то на гарантирано избираемо място, защо ти е да си депутат?!?!
  - Защото нищо друго не мога да правя!
  
  
  5.
  Фейсбук ме пита какво си мисля... Не просто си мисля, ами направо се възмущавам:
  Какво там шумят съседите сърби?? Не може ли по-тихо?! Ще вземат да ни събудят!!
  
  
  6.
  "Затуй, че правех онова, което обичах да правя, ми дадоха професура в Колумбийския университет, като ми плащаха сносни пари. Да си професор в някой американски университет е най-добрата работа в западната цивилизация. Можеш да правиш каквото ти скимне, дори и да преподаваш!"
  Леон Ледерман, носител на Нобелова награда по физика за 1988 г.
  
  Един много добър мой доста по-млад приятел, на когого преди време бях научен ръководител на дипломната работа, се шегува с мен безобидно: И аз бих станал Александър Македонски, но ако имах за учител Аристотел, а не Слатински! :)
  
  Мишел Уелбек в своя нашумял роман "Подчинение" бе казал чрез главния си герой, че като станал професор, успял всичките си лекции през седмицата да вмести в един ден - сутринта 2 часа с бакалаврите, по обяд 2 часа с магистрите, привечер 2 часа с докторантите!
  
  Та и аз да въздъхна като младия мой приятел: Учен може да вземе Нобелова награда, ама да е някъде в нормална държава, а не в България!
  Тук, за разлика от Ледерман, той трябва да преподава по 600-700 часа на семестър, да получава 2 пъти по-малко от хигиенистка на Летище София, да пише всевъзможни нелепи бумаги и да попълва какви ли не идиотски формуляри, да бъде оценяван и назидаван от хора, които са замръзнали в 20 век и отдавна не са прочели и половин книга.
  А за разлика от героя на Уелбек, той е зает от понеделник сутрин до петък вечер с преки основно чиновнически задължения и ако са му останали сили, то през нощта или уикенда може и да се занимава с наука. Но пък да се занимава с наука в България е ужасно непечелившо. Защото, първо, властта мрази науката; второ, босовете в науката отдавна са приключили с нея; трето, вместо да прави това, може да преписва и компилира чужди текстове; и, четвърто, неговите професионални достойнства не се оценяват по това - дали прави наука, а по съвсем други критерии, нямащи нищо общо с науката.
  Ето защо у нас започва да се губи самата представа за наука. И науката става като националната сигурност - все повече и повече хора говорят и пишат за нея, докато от нея остава все по-малко и все по-малко...
  
  24-31.12.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
    _  __   __           ___    _____ 
(_) \ \ / / __ _ ( _ ) |_ _|
| | \ V / / _` | / _ \ | |
| | | | | (_| | | (_) | | |
_/ | |_| \__,_| \___/ |_|
|__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.