Араламбене му е майката!

  1.
  Европейската многомилионна честитка, хаосът по магистралите в неделния следобед, сагата с Жирардели...
  Това са коренно различни събития, но те идеално се вписват в една критична ситуация от Теорията на системите.
  При тази ситуация Системата е станала стратегически сляпа, загубила е дори минималното ниво на ориентация в средата, изпаднала е в самовъзпроизвеждащ се хаос, попаднала е в ескалираща анархия и елементите ѝ панически се блъскат един о друг, осцилирайки между неистовото желание да се разбягат в различни посоки, спасявайки се поединично и анималистичното желание да се скупчат в едно цяло, за да повишат шансовете си за общо оцеляване.
  В такава ситуация безпомощността расте, а паниката се умножава.   Каквото и да се прави, каквото и да се случва, все е лошо, все е още по-лошо, все задълбочава кризата, прилича на свободно падане и не е способно да генерира трезва мисъл чрез здрав разум.
  Това се случва след преминаването на повратната точка, след която се променя самият закон на съществуването. Да не навлизам в математиката, но след тази точка Законът за нормалното разпределение (Камбановидната крива) отстъпва мястото си на Закона за степенното разпределение (дългата опашка), при който вече няма пряка връзка между вероятно и възможно. Вече не е много възможно онова, което е много вероятно. Вече е напълно реално и малко вероятното да бъде много възможно. Както капката, която е преляла чашата. Както камъчето, което е обърнало колата. Както песъчинката, насипана върху купчинката, след която купчинката се срива лавинообразно, както искрата, от която пламва пожар...
  Така е в Теорията на системите. Обществото е система и почти всичко от горното важи и за него. Но в социалните системи може да се опита нещо, което да спре разпадът - диагностика на уязвимостите, контрол на щетите, спасителни идеи, кризисно лидерство.
  Но за да се постигне това, се изисква качествено различна стратегическа култура, качествено различни ментални ценности, качествено различно визионерство, качествено различни личности.
  Негативният, антилогичен естествен отбор, много стихийно селектирал издигане по върховете на коренно противоположни политици, трудно може да предложи подобен интелектуален и управленски ресурс.
  Ето защо каквото и да се случи, все е лоша новина, все е крачка в неправилната посока, все е усилване на деструктивните процеси, все е ускоряване на пропадането. Ето това е (без)крайно неприятното на свободното падане - то има жестокото свойство непрекъснато да се ускорява. Докато се сблъска с повърхността. И така отвори нов кратер в душата на България и нова дълбока рана в тялото ѝ...
  
  
  2.
  В днешно време управлението трябва да има не ре-активно и дори не активно, а про-активно поведение на ранно сигнализиране, превенция, изпреварване на събитията, предварителна подготовка.
  Доскоро тази власт бе добра в едно - да реагира постфактум и да обяснява как го е направила по най-добрия от всички възможни начини.
  Засилващата се деморализация на властта, нейната ескалираща парализа не само системно водят вече до непрекъснати ситуации на това тя да бъде сварвана неподготвена дори в лесно прогнозируеми и стандартни събития, но и да се оказва абсолютно парализирана и абсурдно безпомощна при тях...
  
  
  3.
  "Държавата ще наеме чужд консултант да анализира концесионния договор с "Юлен"...
  
  Тези не могат да измислят нищо ново и вечно действат постфактум, реактивно, когато бумерангът ги удари по челото или пък неизменно настъпваната мотика ги фрасне по носа...
  Няма система за изпреварващо анализиране и за ранно сигнализиране; няма модели и методи за превенция, няма проактивно поведение, няма разузнаване и контраразузнаване като имунна система на държавата и инструменти, които правят властта по-зряща, по-зорка и по-прозорлива...
  Те не са разбрали, че в Обществото на рисковете основните проблеми, с които управлението се сблъсква, са от типа "черни лебеди" - такива рискове, които по нищо не може да се предположи, на базата на съществуващия рутинен опит, че ще се случат, а когато се случат, последиците от тях са огромни.
  Това е техният апокалиптично непоправим и катастрофично заседнал в 20 век стил на управление!
  Да тичат след събитията.
  Управление, което не умее да прогнозира черните лебеди, е осъдено и обречено да бъде хващано от тях по бели гащи.
  Извинете за каламбура.
  Няма как да бъде иначе и другояче. Ако бяха чели Радичков, щяха да знаят как се нарича този стил на управление - Араламбене му е майката!
  Направо ми иде да извикам от яд - кога най-сетне, майка му стара, те ще осъзнаят поне нещо от онова, което днес изучават в сигурността даже не магистрите, а бакалаврите!?
  Докога така упорито и с инат няма да искат да се учат дори от собствените си грешки??
  А се знае откакто свят светува:
  Мъдрият се учи от грешките на другите.
  Умният се учи от собствените си грешки.
  Глупавият не се учи от ничии грешки - нито от грешките на другите, нито от собствените си грешки.
  
  
  4.
  Явно властта съвсем го е закъсала, щом Асото пика на злото през тези 30 години, хидрологът-корупционер, вещаещият за пътя ни към Европа през Евразия, Биг Босът със самубитата мъжка секретарка, раздавачът на депесарски шутове, вечната рибена кост в гърлото на нормализацията на нашата държава трескаво се притичва на помощ...
  Ах, как ми е писнало от тези вечни клоуни на бездарния фарс, изпълзяващи като от книги на Стивън Кинг!!!!
  Те не се умориха да ни натрапват перверзните си предписания за вечен живот край одъра на слабеещото и креещо наше Отечество!
  Българската многострадална демокрация затова е такава оскърбена и деморализирана, защото главните действащи лица в поругаванетго й нищо ново не са способни да научат и нищо старо не са в състояние да забравят.
  
  
  5.
  "Ако едно дете е задържано, това не е дете, което е послушно и добро."
  
  Казвам на мой приятел:
  - Аз ако бях премиер, незабавно бих уволнил подобен тип, който като заместник-министър плещи такива брутални и идиотски работи! Незабавно и даже немедленно!
  Моят приятел въздъхва:
  - А аз ако бях премиер, никога не бих допускал подобен тип да е заместник-министър!
  
  Ако бяхме, но не сме. Ние имаме като премиер това, което имаме. Затова ни остава да видим неговата реакция...
  Само ако на входа на правителството има глупостомер, няма да се стига до това - премиери и вицепремиери, министри и вицеминистри да говорят преди да мислят. Тъй като глупостомерът ще пищи като побеснял гайгеров брояч.
  Защото има нещо по-опасно за обществото от радиацията - това е глупостта на властника!
  
  16-21.12.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____       _            ___         
|___ | | | __ __ ( _ ) __ __
/ / _ | | \ \ / / / _ \ \ \/ /
/ / | |_| | \ V / | (_) | > <
/_/ \___/ \_/ \___/ /_/\_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.