Практическата полза от Фейсбук

  1.
  Почти всяка сутрин във вторник се засичаме в метрото с добър познат, колега по професия, конкурент в науката и мислещ малко вляво от мен като ценности и принципи в политиката.
  С него е интересно да се говори, защото е сред малцината, които продължават да работят над себе си и обича книгите като мен.
  Но колко може да се разговаря за 5 спирки? Обикновено той ми казва - отивам да съм ти подгряваща група през деня, докато ти ги поемеш студентите привечер.
  Е, не, че четем на едни и същи студенти, но той през деня, а аз вечерта, четем лекции в един и същи университет.
  Днес той подхвана политическата тема. А понеже аз в транспорта и на публични места категорично отказвам да участвам в политически разговори, обичайният ни диалог се превърна в монолог.
  Каза ми следното:
  - Сегашните са се вкопчили във властта вече на инат! Това си е чиста проба инат. Никога и никого инатът в политиката, не го е довел до нищо добро.   Историята го е показала и доказала -
  започнеш ли да се държиш за властта на инат,
  започнеш ли да се държиш във властта на инат,
  започнеш ли да държиш на властта на инат,
  започнеш ли да държиш властта на инат,
  рано или късно ставаш или смешен, или страшен!
  
  
  2.
  Отиването на Панаира на книгата си изисква старателна подготовка като за стратегически значима операция!
  Напоследък има нещо като ренесанс на книгоиздаването у нас, поне на книги, които представляват интерес за мен!
  Направо трябва да реша задачата на минимакс или максимин - да се ориентирам към минималната от максималните цели или към максималната от минималните цели!?
  При перфектната стратегираща система минимаксът съвпада с максимина. Но аз едва ли съм такава система...
  Или да сложа горна граница на изкушението, което мога да си позволя?
  Не знам.
  Започвам да отсявам само по-по-най-важното за научните ми и преподавателски интереси:
  Новият бестселър "Просвещение сега" на Стивън Пинкър - разбира се!
  Вторият том за Сталин на Стивън Коткин - разбира се!
  За Новия завет на Айзък Азимов - разбира се!
  Новото издание на Цивилизацията на Кенет Кларк - разбира се!
  ...
  Продължавам в същия дух. В един момент поемам дъх и изпускам дух. Не, не може всичко! И на Седмото небе има облаци! - така си казвахме като бяхме млади и влюбени...
  Хайде да започна да отсявам отново!
  В този миг ме сюрпризират за пореден път пренеприятно - нов административен етап на разправата с мен! Това не е било никога. Живях 33 години при соца, вече почти 30 при демокрацията, но на такъв тормоз не съм бил подлаган. Никога! Ни-ко-га!!
  Както казваше един мой приятел - така е при демокрацията, при нашенската демокрация.
  Интересното е, че наблюдавам процеса сякаш отстрани, сякаш не е с мен.   Любопитно ми е дори докъде може да се стигне, колко още агресия и комплекси ще се избият върху мен.
  Аз нямам време да обръщам внимание на случващото се с това "мен", което наблюдавам отстрани. Обмислям за миг ситуацията, организирам си защитата, знам, че съм чист и почтен, прозрачен и ... личност, в административната битка с която периодично някой си отърква егото и мери самочувствието. И преставам да обръщам внимание. Да става каквото ще!
  Слагам точка на наблюдението си отстрани и не искам да плащам емоционален данък на нелепата и абсурдна ситуация огромното мнозинство да ме цени като учен и професор, а малка шепа амбиции да ме възприемат като трън в окото и обида за егото им.
  Продължавам да прехвърлям заглавията на книгите, които ще си подаря за Коледа на Панаира на книгата.
  Впрочем, всяка купена книга ме изпълва с двойна тъга. Първата е, че малко е вероятно някой след мен сред най-близките ми хора да чете всичките тези безбройни книги в моята библиотека. Втората тъга е, че всяка нова книга, която чета я чета за последен път. Едва ли ще имам време да ги препрочета всичките хубави и-или полезни книги отново...
  Прехвърляйки заглавията, се досещам да проверя дали някои световни книжни събития не са вече преведени на български. Започвам да търся най-напред "Skin in the Game" на Насим Талеб. Имам да проверя още няколко заглавия. Трябват ми, макар да ги имам на английски вече свалени, защото искам да ги цитирам на лекциите си точно.
  Накрая си казвам - никакви максимини и минимакси не помагат. Просто намирам време, отивам на Панаира на книгата и ще правя там каквото трябва, пък да става каквото ще!
  
  
  3.
  Практическата полза от Фейсбук! :)
  Някак ми е паднала картата за цялата градска мрежа (тази за 50 лв месечно).
  Намерил я мъж на около 45 години.
  Прочел фамилията, познал снимката ми. Съобразил, че може да имам профил във Фейсбук. И ми написа на лични.
  Видяхме се в подлеза при Ректората. Даде ми картата.
  Аз му благодарих и с притеснение намекнах за молбата си да му дам и 20 лева за жеста. Отказа категорично! Предложих идеята за пари, защото не знам какви са хората, може пък да си каже - аз му върнах картата, а той се отчете с едно щедро благодаря!
  И за релакс, някога с приятел и колега помогнахме на една фондация от свестни хора да си направят важен проект. Те бяха трогнати и поне десетина пъти казаха Благодарим Ви, благодарим Ви, благодарим Ви!
  Моят приятел и колега се усмихна и им отговори:
  – Уважаеми, Благодаря! е твърде много, 100 евро стигат!!
:)
  Е, разбира се, че нищо не им взехме, де...
  
  11-13.12.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ___                           _     
|_ _| __ __ _ __ _ _ | |__
| | \ \ / / | '_ \ | | | | | '_ \
| | \ V / | |_) | | |_| | | |_) |
|___| \_/ | .__/ \__, | |_.__/
|_| |___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.