Книга предупреждение

  Вече на няколко пъти тук писах за изключително актуалната книга на Стефан Цвайг "Светът от вчера. Спомени на един европеец".
  Това е книга предупреждение, един разказ как внезапно се срутва Светът на сигурността и настъпва време на хаос и анархия, жестокост и безчовечност.
  А преди срутването хората са смятали, че лошото отдавна е отминало и сигурността е вечна и единствено възможна.
  Така драматично се развиват събитията и преди Първата, и преди Втората световна война.
  
  Днес ние си мислим, че на нас нищо подобно не може да ни се случи.
  Ние живеем страдащи от кокоша слепота и токуващи като глухари в любовен период - широко затворили очи за надигащите се беди. И е време да се опомним, защото един от възможните сценарии за развитие, дори сякаш изглеждащ засега много слабо вероятен, е този на стремителния разпад на европейския свят, в който живеем.
  Надигат се тъмни сили отприщват се черни енергии, развилняват се деструктивни бесове, избиват на повърхността уж победени и заглъхнали нагони.
  
  Именно затова книгата на Стефан Цвайг е много сериозно предупреждение, една камбана, която с мощния си звън трябва да отвори очите ни, една тревожна аларма, която да ни накара да бъдем бдителни и да престанем да си въобразяваме, че именно на нас лошото не може да се случи.
  
  Стига ни да хвърлим поглед навън - към Европа, стига ни да видим какво набира сила и се докопва до властта в България, за да прочетем внимателно книгата на Стефан Цвайг, включително между редовете.
  
  Ето един заключителен пасаж от нея, описващ бързата и брутална разруха на Австрия след Аншлуса:
  
  "Доста дълго съм изучавап история и писал за нея, за да не зная, че мнозинството, масата винаги незабавно се нарежда на страната, към която клони тежестта на моментната сила. Аз знаех, че същите гласове, които днес крещят „Хайл Шушниг", утре ще реват „Хайл Хитлер". Но всички, с които разговарях във Виена, проявяваха наивно безгрижие. Те взаимно се канеха на светски вечери в смокинги и фракове, без да предполагат, че скоро ще носят затворническите дрехи на концентрационния лагер — те сновяха из магазините с коледни покупки за красивите си къщи, без да подозират, че няколко месеца по-късно ще им ги отнемат и ограбят. И това вечно безгрижие на стара Виена, което някога толкова обичах и по което изпитвам носталгия всъщност цял живот, това безгрижие, което поетът на виенчани — Анценгрубер, изрази веднъж в кратката аксиома: „Нищо не може да ти се случи", за първи път ми навя болка…
  Но на 13 март 1938 г. Австрия, а с нея и Европа станаха плячка на явно насилие!...
  Сега вече не само се безчинстваше и крадеше, но се оставяше пълна свобода на всяко лично желание за мъст. С голи ръце университетски професори трябваше да чистят улиците, набожни белобради евреи биваха завличани в храмовете и кресливи момчета ги принуждаваха да се покланят и да викат в хор „Хайл Хитлер". Ловяха невинни хора направо от улицата като зайци и ги мъкнеха да чистят клозетите в казармите на нацистките щурмови отряди; всичко, което фантазията - болезнената, мръсната, гадната, би могла да роди през блудните нощи, се разразяваше посред бял ден. Нахлуваха в жилищата и късаха обици от ушите на разтреперани от страх жени - подобни ексцесии трябва да са ставали при грабежите на градовете и преди столетия, по време на средновековните войни; новото обаче беше безсрамната похот към публично изтезание, душевните мъчения, рафинираните унижения. Всичко това е засвидетелствано не от един, а от хиляди, които са го изстрадали, и една по-спокойна епоха, не както нашата, която е вече морално уморена, ще чете някога с ужас за престъпленията в този град на културата, извършени през ХХ век от един-единствен побеснял от омраза човек. Защото това бе сатанинският триумф на Хитлер сред неговите военни и политически победи - на този единствен човек се удаде чрез нескончаемо умножаване на престъпленията да оголи всяко понятие за право. Преди този „нов ред" убийството на един-единствен човек без присъда и без законна защита би потресло цял свят, изтезанието се считаше за немислимо в ХХ век, изземването се окачествяваше недвусмислено като кражба и разбойничество. Сега обаче след повтарящите се безспир вартоломееви нощи, след ежедневните изтезания до смърт в килиите на SA и зад телените мрежи, какво значеше въобще една-единствена едно земно страдание? През 1939-а, след събитията в Австрия, нашият свят така много привикна към антихуманността, безправието и бруталността, както никога през предидущите столетия."
  
  10.12.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          _   _   ____    ____    _   _ 
__ _ | \ | | | ___| | _ \ | \ | |
/ _` | | \| | |___ \ | |_) | | \| |
| (_| | | |\ | ___) | | __/ | |\ |
\__, | |_| \_| |____/ |_| |_| \_|
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.