А накрая печели олигархията

  Не бих искал да профанизирам темата, но двама мои приятели преди малко си тръгнаха от нас и аз си помислих - има нещо много сериозно, щом разумни мъже на по 60 и отгоре, изпитват такова силно огорчение и имат сили и чувства за болка от подобен род!
  
  Те са верни привърженици на ЦСКА.
  Дойдоха след мача да ме поздравят за имения ден.
  Споделиха ми почти единодушно липсата на вяра, тъжната липса на вяра, горчивата липса на вяра, че нещо може да се промени в българския футбол. Блато, корупция, мафия, уредени резултати. Дузина отбори, стотици футболисти, хиляди привърженици, но всичко приключва по един и същи начин.
  Една шайка, една банда, една глутница, една мафия е стиснала за гушата футбола ни и го унищожава.
  Всеки мач може да завърши с победа, равен или загуба, но това не се отнася за мафията. Тя винаги е на първо място, тя винаги печели. Значи всички други са миманс. Миманс са тези, които играят на празни трибуни. Миманс са и тези, с червените сърца, които единствени са заплаха за мафията и статуквото.
  Но нямат никакъв шанс. Абсолютно никакъв шанс! Всичко е предопределено, всичко е предрешено. Смокът на мафията поглъща бавно и методично зайчето, свито и треперещо в ъгъла, зайчето на нашия футбол.
  Моите двама приятели бяха отчаяни. Все по-отчаяни. Не е от конкретния резултат, а от абсурдната невъзможност нещо да се промени. Каквото и да правиш, накрая печели мафията.
  Тогава какъв е смисълът. Значи и ние, двамата, казват те, сме от миманса и обслужваме мафията, защото и ние двамата я легитимираме - на трибуните сме, вълнуваме се и мафията може да твърди, че има футбол, има първенство, има нерви, има интрига. Тя може да твърди това, но твърдо ще спечели накрая. Защото и съдии, и футболен съюз, и власт - всички я обслужват, явно печелейки по нещо от това, че тя гарантирано печели.
  
  - Кажи нещо, Ники, ти си по политиката! - питаха ме те.
  
  Какво да им кажа? Всъщност, казах им не едно нещо, а две неща.
  
  Първото бе, че някъде към началото на 1992 г., като част от 39-те и от СДС, гледайки как всички - бивши комунисти, силови структури, синдикати, медии, наши приятели и съюзници, се обърнаха масово срещу нас, аз изпитах същото чувство на обреченост, на невъзможност нещо да направим, каквото и да започвахме, накрая завършваше с наша загуба. Отвсякъде ни обградиха, отвсякъде ни пробиха, отвсякъде ни задушиха, отвсякъде се сдушиха. Усетих, че мачът ще бъде загубен, защото може и понякога да играем добре, понякога - зле, но резултатът от мача не зависи от нас. Той е предрешен. Мачът ще бъде спечелен от онези, които започнаха да прехвърлят политическата си власт в икономическа, за да продължат сетне да прехвърлят вече получената по този начин икономическа власт в политическа власт прим.
  Политическа власт - икономическа власт - политическа власт прим.
  Формулата на нашия Преход.
  И ние загубихме мача. А те обраха парсата и сложиха своите овчарски кучета да пазят стадото в установеното статукво.
  
  Второто нещо, което казах на моите двама приятели е, че ситуацията на ЦСКА в частност и футбола ни като цяло е същата в политиката - за демократите в частност и политиката като цяло.
  Не е важно как играеш, може добре, може зле, не е важно какви усилия влагаш, каква енергия изразходваш, какви идеи имаш, каква стратегия прилагаш, накрая олигархията печели. Защото всички я обслужват - съдебна система, силови структури, власт, медии, а някои от властта, докато обслужват олигархията, сами стават олигарси.
  Каквото и да се прави, каквито и прегрешения да посочваш на олигархията и нейните марионетки, накрая губиш състезанието. Олигархията печели.
  За нея са двойните стандарти, за нея са всички съдийски и прокурорски аванти, за нея са големите пари и от нея са големите зулуми. А демократите са миманс, те легитимират олигархията, че има държава, че има демокрация, че има състезание, че има публика, че има всичкото това, което всъщност го няма - демокрация, разделение на властите, свобода на словото, многопартийна система.
  
  Абсолютна безпътица, абсолютна не-промяна, абсолютно блато, абсолютна тиня, абсолютно мочурище, абсолютен застой. И всичкото това се нарича стабилност. Стабилността на уредените мачове и предрешеното първенство, на умиращата политика и профуканите години, на пълния хегемон на олигархията и безкрайната невъзможност да има развитие, да има бъдеще, да има смисъл, да има надежда нещо да се случи, което да е поне мъничко по-различно и поне мъничко по-справедливо.
  Дори и да се открие такава възможност, съдията ще си затвори очите, а чичковците с куфарчетата с пари ще уредят въпроса. И всичко ще продължи както е решила олигархията, без значение какво мисли за това решение обществото. Ако то изобщо мисли. И ако все още в случай, че поиска да мисли, ще може да го направи.
  
  06.12.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ___   _          _____  __   __
|_ _| / | ___ |_ _| \ \ / /
| | | | / _ \ | | \ V /
| | | | | __/ | | | |
|___| |_| \___| |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.