Уродливите хора

  Уродливите хора превръщат всичко в уродливост.
  Те натрапват уродливия си вкус навсякъде и във всяка сфера на дейност.
  Обричат ни да живеем в уродлива среда с уродливи нрави, с уродлив вкус, по уродливи закони.
  Каква ти морална криза, то си е морална катастрофа!
  
  Какво още стана, на което не е посегнато, за да придобие то уродлив вид?
  Как ще я караме нататък, нищо свято ли няма да остане, нищо красиво ли няма да има?
  България трябва да си върне нормалността - ако трябва, да се надигне, ако може да се пребори за правото си да живее нормално - с нормални политици, в нормална естествена среда, с нормална естетика, с нормална архитектура, с нормално строителство, с нормална столица, с нормални градове и нормални села.
  Не може да се продължава така агресивно да затъваме в грозотия, да ни заграждат отвсякъде с пълна липса на въображение, да ни натрапват сбърканите си представи за хубаво и смислено, да ни карат да смятаме, че тяхната уродливост е еталон за подражание и пример за следване..
  Не се ли промени нещо, ей така ще си затънем в уродливост и ще престанем да разпознаваме стойностното и красивото.
  Може някой да нарича това черногледство, а то е просто невъзможност да се понася повече уродливостта, която ни натрапват със самочувствието на собственици на държавата и притежатели на изключителното право върху истината от последна инстанция...
  Господи, как се изроди всичко, което тръгна толкова искрящо и възторжено преди 30 години!
  
  
  P.S. 1.
  Един мъдър човек бе казал, че всеки век си има своето средновековие.
  Аз бих го допълнил:
  Всеки Преход си има своето средновековие...
  
  
  P.S. 2.
  Пределно съм наясно се действителността, но все пак понякога сблъсъкът с някоя нейна характерна черта е болезнен.
  Срещнах моя доскорошна студентка, много интелигентно момиче, направи силна дипломна работа. Попитах я по едно време, то из понякога не внимавам какво говоря! - смята ли да се занимава и нататък с наука? Казах ѝ да не се отказва, защото способностите ѝ са несъмнени, а и ми се струва родена за това.
  Тя се натъжи, помълча малко, явно се двоумеше дали да каже това, което иска да каже. Но го каза:
  - Не мога да си го позволя! Нямам тези пари, които са определени за такси там, където бих могла да пиша докторска дисертация, пък то не са само и таксите, сумата става поне двойно по-голяма. По никакъв начин не ми е по силите да ги изкарам нужните пари с моя труд и моите разбирания за човешко достойнство.
  У нас и науката вече е само за тези, които могат да си го позволят финансово. Затова повечето, които могат да си позволят финансово науката, могат да си позволят финансово и да си поръчат дисертацията на някой шерп и да си купят докторството. За останалите науката е недостъпна. Както навсякъде и тук у нас е теглена чертата - на имащи и на нямащи, на имущи и неимущи, нa haves and have-nots. Даже каква ти черта, то е направо стена, по-здрава и неразрушима вече от Берлинската!
  04.12.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _      _____   __     ____          
| | __ |__ / / /_ | _ \ _ _
| |/ / / / | '_ \ | |_) | | | | |
| < / /_ | (_) | | __/ | |_| |
|_|\_\ /____| \___/ |_| \__,_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.