Когато чалгата на политиката срещне политиката на чалгата

  Привеждам отново тук този свой текст, защото за мен той е важен и много близък до действителността.
  http://nslatinski.org/?q=bg%2Fnode%2F1586&fbclid=IwAR3Slh7SEq1zLRn_0qRSg7xZW3CBpPzYibto9_bl21SlI65qq9VDLtoMv7w
  Ще добавя следното:
  Ние у нас не измерваме състоянието на националната сигурност и затова за нея се базираме на усещания, предположения, догадки и емоционални оценки.
  А можем да подберем определен брой (напр. 60-80-100) критерии, да ги оценяваме по определена скала (с 6-8-10 степени), като ги калибрираме, както например в десетобоя се съизмерват 100 м бягане и овчарски скок.
  След това различни групи оценители - политици, експерти, учени, университетски преподаватели, журналисти обикновени граждани и др. дават своите оценки. И така ще знаем - ако към 1 януари нивото на националната ни сигурност е 4.23, а към 1 юли - 3.56, значи колкото и симпатично да е управлението, то е влошило националната сигурност, а ако нивото е 5.44, дори управлението да не ни е никак приятно, то е подобрило националната сигурност.
  Защо пиша това ли?
  Защото според мен една от дълбоките причини за това през последния месец политическа криза да преминава все по-необратимо в национална криза и каквото и да прави властта, то да се обръща срещу нея, е свързана именно със сигурността.
  Сигурността е нещо велико и нещо жестоко. С нея шега не бива, тя е бумеранг, който се завръща и фрасва по челата онези, които са я наранили и накърнили.
  Ние, хората и обществата сме неистово търсещи сигурност индивиди и народи. Цялата човешка дейност е затворена в две скобки. На първата пише "сигурност" и на втората пише "сигурност".
  На първата скобка пише "сигурност", защото сигурността е онова, което ни кара да сме социално активни, да се борим и съпротивляваме, да сме живи и нещо повече - жизнени. Всичко започва от стремежа към сигурност.
  На втората скобка пише "сигурност", защото дали дейността ни е била успешна, дали сме имали добра стратегия, дали начинанията ни се получават, дали сме правили правилно правилните неща се определя преди всичко от това - дали сигурността ни се е повишила или поне не е намаляла.
  А последните десетина години, в които на власт по принцип са все едни и същи хора, нанесоха много щети именно на сигурността - в широкия днес смисъл - и като количествени измерители и като качествени определители.
  Ето четири от най-важните дефицити и ущърби, които бяха нанесени на сигурността в България и тя стигна до долния си праг, под който системата неминуемо започва да се разпада.
  1. Обикновените хора бяха оставени да се оправят и спасяват сами - особено в крайните квартали на големите градове и в градчетата и селцата. Битова и улична престъпност, стигаща до мародерство; арогантни безчинства на местни феодали; затваряни болници, закривани училища, затриван транспорт, зарязвана отговорност. Властта се посвети единствено на себе си и на някакви грандомански приоритети и амбиции и загърби, изостави и почти презря обикновените хора, затова нивото им на несигурност достигна драматични мащаби, измерващи се със страх, тревожност, страдание и отчаяние.
  2. Службите за обществен ред и за сигурност (вижте кои са те например в Закона за защита на класифицираната информация) бяха демотивирани от политически намеси, поръчки, чистки и деяния, намират се в насипно състояние, не произвеждат обществен ред и сигурност, ръководят се от все по-слабо компетентни хора и не могат да изпълняват функциите си на инструменти за ранно сигнализиране и превенция, както и на имунна система на държавата и държавността.
  3. В държавата ни не просто царува, а тоталитарно властва абсолютна правна безнаказаност, демонстрира се брутален и изключително опасен отказ от правосъдие. Законността, легитимността, принципността и справедливостта са сведени под всякакъв мислим минимум и ние продължаваме да затъваме в това блато на парализирана и ослепяваща съдебна система.
  4. Корупцията се превърна не в съпътстваща държавата дейност на злоупотреба със служебно положение, а тя самата става държавата! Когато в България има суша, ние наричаме това бедствие точно така - суша. Но това, което е в пустинята Гоби суша ли е? Не, то Е самата пустиня, то Е самото съществуване на пустинята. Така и у нас. Корупцията за държавата, за политическата система вече не е като сушата за България. Корупцията Е държавата. Тя Е другото име на начина, по който функционира държавата. Корупцията определя приоритетите и сделките на държавата, тя влияе на стратегията и политиката на държавата. Тя разпределя харчовете и разходите в държавата. Тя дефинира водещите проекти и структурно определящите програми за държавата. Корупцията разкъсва социалната тъкан, деформира правенето на бизнес и възнаграждава с успех не талантливите мениджъри, не кадърните предприемачи, а според близостта до властта и участието във властта. Така корупцията става основна заплаха за националната сигурност.
  
  Ето защо е ясно как бавно и полека, даже не бавно и полека, а бързо и стремително, равносметката за последните десетина години, която се правеше от протестите, премина към равносметка за последните тридесетина години! Хората се досетиха или поне направиха обосновано предположение, че няма как последните десетина години да се отделят от последните тридесетина години. Нещо в последните тридесетина години според хората е сбъркано, щом те доведоха до това, което ни сполетя през последните десетина години.
  Ето това е моята главна болка и грижа - заедно с мръсната вода да не изхвърлим и детето. Да не би заради Илия да намразим и свети Илия. Да не би заради недемократите при демокрацията, да се откажем от демокрацията.
  Все ми се ще да вярвам, че дали след големия взрив или след големия срив, а едно от двете ми се струва вече неизбежно, България ще се съвземе и възземе.   Надявам се, че ще стане така.
  А както аз обичам да казвам - надеждата като първа глупачка умира последна.
  
  
  P.S. 1. Виц-е-премиерката
  Празник на патрЕотичното семейство...
  
  
  P.S. 2. Свободно падане
  Това, което с нарастваща скорост се случва у нас е добре известният от Теорията на системите
  феномен на въздействието на пропастта,
  наричан различно - "омагьосване", "хипнотизиране", "привличане", "мамене", "зов", "песен на сирените", "свободно падане":
  Колкото си по-близо до пропастта, толкова по-бързо летиш към нея.
  Ето защо всяко следващо действие е по-абсурдно от предходното и по-малко абсурдно от следващото.
  
  
  P.S. 3. Смъртта на едно шоу:
  Когато чалгата на политиката срещне политиката на чалгата...
  
  21.11.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          ____   _____   _         
_ __ / ___| | ___| | | _ _
| '__| | | _ | |_ | | | | | |
| | | |_| | | _| | | | |_| |
|_| \____| |_| |_| \__, |
|___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.