Така съветвах президента: Културно-историческите ценности (И в частност - за частните колекции от такива ценности)

  Многократно в разговори с колеги, приятели и експерти е ставало дума за отношението на държавата към културно-историческите ценности и за частните колекции от такива наистна безценни ценности.
  Винаги в тези разговори съм споделял огромната изненада, която се стовари върху мен като секретар на президента, когато той, президентът зае публична позиция за амнистирането и фактически – за легализирането на незаконните частни колекции.
  Тогава срещу президентството бе изстрелян залп от критични e-mail-и, sms-и и писма. Хората се възмущаваха, навярно с право. Защото по тази логика президентът можеше да предложи изобщо да се даде амнистия за всичко и всички, които са се възползвали от хаоса и анархията, от беззаконието и отказа от правораздаване през годините на Прехода, смятан и от него, от президента за приключил.
  Как няма да смяташ, че Преходът е приключил, когато прекарваш голяма част от отдиха си, обграден от спечелилите от Прехода, а когато те пожелаят това, ги възнаграждаваш за ловкостта и сръчността им през годините на Прехода с висши държавни отличия.
  Крайно отрицателните реакции - на множество и най-различни хора - спрямо идеята за амнистия на незаконните към момента на лансирането на тази идея частни колекции от културно-исторически ценности ме накараха (това си беше моя лична инициатива) да направя проучване по тази тема. Срещнах се с голям брой специалисти по тази проблематика от различни държавни институции (вкл. в МВР и в Министерство на културата) и неправителствени организации. В резултат на моите разговори с тях, подготвих анализ за президента.
  Разбира се, това е анализ на човек, който не е експерт, не е професионалист, не е колекционер, но е убеден, че става дума за национална сигурност. И понеже, както разбирам от разговорите, които и досега водя с хора, преживяващи искрено и родолюбиво за тези неща, темата си остава много актуална, реших, че в края на краищата си струва да публикувам на своя сайт този анализ.
  Добър или лош, може би вече поостарял и не съвсем актуален, съдържащ факти и сведения, повечето от които съм приел на доверие от споделилите ги с мен компетентни и-или отговорни лица, анализът е автентичен документ, който е бил на бюрото на президента на 29 ноември 2004 година.
  Друг е въпросът, че за ефекта от този материал нямам представа, защото нямаше и обратна връзка – както обикновено такава беше съдбата на моите материали до президента. Но поне той, президентът не може да каже, че никой не му е казал нищо по темата, никой не му е дал някаква гледна точка, че не е бил информиран, не е бил сезиран, не е бил подпомогнат с идеи, виждания и позиции.

  Николай Слатински
  29.11.2008 година.

  И така – ето този мой анализ.
  От: Николай Слатински, секретар по националната сигурност
  Относно: Културно-историческите ценности (КИЦ)

  Въпросът “Културно-историческите ценности” (КИЦ), засегнат наскоро от президента и обещан за тема на Съвета за координация на борбата с престъпността (СКБП) е актуален въпрос, пряко свързан с историята, паметта, културата и с цивилизационната идентичност на нашия народ.
  Разкопките на тракийски могили създадоха известна чуваемост сред широки слоеве от обществото ни и това донякъде улеснява дискусията. Най-малкото - разкопките са добра почва за фокусиране на вниманието.
  Факт е обаче, че общественото ни мнение не е напълно узряло засега за поставянето на този въпрос сред водещите приоритети на страната.
  За жалост, колкото и да се твърди, че президентът е бил неправилно цитиран и неправилно разбран, факт е че той на 1 ноември 2004 година в НДК каза: “Необходимо е да се помисли дали да има “амнистия” на незаконно създадени частни колекции от археологически ценности. На практика всички предмети в големите колекции са придобити от иманяри, което е вещно укривателство – престъпление по смисъла на НК. Притежателите на тези колекции или трябва да се накажат, или колекциите им да се легитимират. Второто ми се струва по-реалистично.“
  Още по-важно е - с какво усещане за казаното е останало обществото, какво то е схванало относно въпросната теза на президента. А масовото впечатление от направеното изказване е, че то е грешка на президента, директно поставяща го в позицията на лобист на частни и корпоративни интереси: и то на свръхбогати хора, като правило натрупали колекции с незаконни методи и начини, като правило действащи както в светлата, така и в сивата, а защо не – и в черната икономика. Лошото е, че това даде повод да се говори за хипотетични зависимости на президента от някои от тия хора - подшушват се с главно припомнящи внушения тесни партийни връзки, финансирания на кампании, връчвания на ордени...

  За финото внедряване в съзнанието на президента на лобистки идеи, прикрити зад благородни помисли имаше и друг прецедент - когато пред пълна зала специалисти по киберсигурност президентът лансира идеята за NGO, което да се бори с престъпленията спрямо киберсигурността!
  Тази идея бе внушена от Х., който перфектно я вгради в словото на президента (защото му го бе написал лично). Оттогава Х. спекулира с тази подкрепа и я размахва вредом като свещена реликва.
  Тогава реакцията на пълната зала с експерти бе негативна – и защото според написаното от Х. слово президентът обясняваше на тия професионали, че киберсигурност е борбата с вируси! [Ами да създадем NGO за борба с накотрафика, NGO за борба с трафика на хора и бели робини, NGO за борба с контрабандата, NGO за борба с корупцията, NGO за борба с фалшифицирането на пари и да разпуснем държавата!]
  А президентът изчете дословно тия некои съображения на Х., защото нямаше време от десетки мероприятия и тичане от едни форуми към други, да помисли върху подготвеното от мен слово - написано така, както според мен би трябвало да говори един млад (по-млад и от мен) президент за стратегическите проблеми на киберсигурността. При това малко по-рано в Румъния “старата номенклатурна лисица” Илиеску бе произнесъл перфектна реч по проблемите на компютърните технологии.
  Връщам се към този забравен и слава Богу не оставил дълбока следа случай, защото става дума все за едно и също - конвейерът от участия и речи работи на пълна пара, президентът ще се превърне в неудържима фабрика за производство на думи, които никой не успява да чуе, камо ли да осмисли. И от тях се вадят произволно разбрани-недоразбрани тези.
  При това макар че по принцип сме екип, ние не се и досещаме често какво си е намислил да лансира президентът, не го оглеждаме от всички страни, визията се изкривява и ето ти лоша подготовка и импровизации.

  Да се върнем към културно-историческите ценности (КИЦ). След като е обявено провеждането на Съвет за координация на борбата с престъпността (СКБП), посветено на КИЦ, сякаш е излишно да се споделят съмнения за неговата полза и ефективност. Но понеже е практика лансирането на заседания и теми, които не се реализират, то все пак си струва да се замислим - при този изместен акцент дали има смисъл от заседание на СКБП, което ще върви заедно с напомнянето за лобистката идея. А какво още може да добави и постигне президентът? И нали се правят вече усилия за създаване на Гражданското движение в тази сфера?
  Иначе ситуацията в страната с КИЦ е тревожна. Иманярите върлуват все по-безнаказано. И тук, както навсякъде, Преходът показва лицето си - унищожително отношение към материалното и морално богатство на страната. Агресивна демонстрация на нихилизъм и на антинационално чувство. Контрабандно се заграбва, дори изнася навън всичко по-ценно.
  Иманярите действат с все по-модерна техника за търсене. Но въпреки това е много спорна идеята на президента - да се забрани продажбата на частни лица на скенери, метални детектори и друга техника за точно локализиране на находките, с аргумента, че “те просто няма за какво да я използват, освен за нелегални разкопки.“
  -- Първо, не зная до колко тази забрана е конституционна: тръгнем ли по тази линия трябва да забраним твърде много неща “с възможна двойна употреба”.
  -- Второ, така лекуваме симптомите, не причините. Трето, тази забрана изглежда неприложима.
  България е богата на недвижими и движими паметници на културата. Споменаха ми, че само регистрираните и непроучени като паметници на културата тракийски могили са над 13 000; че имаме над 40 000 обявени паметници на културата и още 100 000 чакат да ги обявят за такива...
  В България съществуват дългогодишни традиции за незаконен трафик на КИЦ – или с участието на държавата, или поне не без санкция от нея.
  По-стари кадри от МВР твърдят, че в този трафик по някакъв начин са били замесени хора от най-високо ниво... Т.е. иде реч за отдавна продухани и работещи до днес канали.
  Ненаказуемостта при демокрацията и колапсът на агентурния апарат разхлабиха допълнително примката. Сега всичко зависи единствено и само от добросъвестността на археолозите и на директорите на музеи. Те практически не се боят от “ухо” и “око” на службите и действат понякога безпардонно. В пазарна икономика, в която няма контрол и прозрачност, трудно може да се разчита на човешка порядъчност и скромност. Един археолог обявява какво е намерил и никой друг не може да каже дали е намерил само това. Например: дали е намерил само една Глава на Бог или Вожд или две, или три... Тук по-скоро говори болката на мнозина порядъчни хора в археологическите среди - доколко и дали президентът знае как нечистоплътни лица го въвличат и превръщат в PR-агент на техните комплекси и дори нечисти действия? (Не искам да коментирам възмущението от превръщането на НИМ от музей-визитна картичка на националната култура в изложбена палата, където се налагат профанация и еклектика и виси роклята на Калина.)
  Нека имаме едно наум: в наше време видни ръководители - дори на високо равнище в музеите са в комбина - под една или друга форма - с крупните фигури в бранша. Един от начините за това е със занижаване и завишаване на цените на КИЦ и признаването им (или не) като КИЦ. А се знае и че гилдиите у нас са станали сдружения за лични интереси.

  Вярвам, че след като на обществото е известно, то и президентът е добре информиран, че Божидар [Димитров] Стоянов, Васил Божков, Иван Маразов, Радосвет Радев, Светлин [Русев] Вълчев и о.з. полк. Кирил Христосков са сред учредителите на частната фондация “Тракия” с “дейност, свързана с комплекс от мероприятия, целящи опазване на културно-исторически наследство, музейна дейност и връщане в страната на незаконно изнесени в чужбина културни паметници.”
  За тази и подобни на нея фондации и сдружения у нас, са изказвани притеснения от различни експерти, вкл. и от служби в МВР, че като се имат предвид финансовите и оперативните възможности на някои от техните членове, а също и от някои известни на специалистите данни, би могло да се направи дори изводът, че е налице вероятност да бъдат направени опити за централизиране на дейността по намирането, съхранението, собствеността и отчуждаването на намерените на територията на страната ни движими вещи, представляващи КИЦ.
  Няма да е изненада, смятат наблюдаващите тази сфера на сериозни интереси професионалисти, ако фондации и сдружения от този род се опитат да централизират и всички канали за получаване на информация – гласни и вкл. негласни – засягащи КИЦ, тяхното колекциониране и търговията с тях.
  Може да се предположи, че сред основните мотиви за създаването на подобни фондации и сдружения - ако експертите не грешат, разбира се, в своите преценки - е засилване на кампания, целяща именно легализирането и централизирането на приходите от търговията с движим паметници на културата.
  Според публикации в печата Кирил Христосков е оглавявал звено за опазване на движимите паметници на културата в ЦСБОП, а преди това в звеното на Димитър Иванов. И по метода на "доброволното дарение", т.е. с изземване на откритите археологически находки от посредниците и иманярите там били сложили началото на едни от най-богатите частни сбирки. Кирил Христосков активно защитавал сега тезата, че големите колекционери изобщо не били длъжни да знаят какъв е произходът на закупуваните от иманярите съкровища и затова техните колекции били напълно законни.
  Кирил Христосков е упоменат от Едвин Сугарев като оперативен работник на брата на главния прокурор - Ангел Филчев Борисов, арестуван през 1986-1987 г. в специализирана операция срещу нумизмати и иманяри.
  Тези и от същия род информации трябва да ни направят внимателни в общуването, за да не се окажем неволна брънка във веригата от иманяри, прекупвачи и колекционери.

  За археолога Y. пък МВР може да напише 100 тома. Вместо да общува с него, той, президентът би трябвало да се поинтересува за създадената от този археолог структура за разкопки, а също така дали не е свързан със злостни иманяри и какви са му отношенията с асове на каналджийството, със спецове на продажбите и препродажбите? Както и как действа при разкопките на уникалните тракийски могили – с багери и фадроми, разкопавайки по сто могили на година, набелязвайки за следващата даже 200 могили за подобно разкопаване. Не на последно място е важно да се знае - а дали този археолог не е иззел част от функциите на държавата и не е започнал сам да раздава на концесия терени за разкопки: с огромен материален интерес?
  За беззаконието спомага това, че то у нас е фактически узаконено – с практиката за даване на открити листове за археологически разкопки.
  В Румъния подобни листове се издават от надведомствен орган, в който влизат компетентни хора, които не са пряко заинтересовани и така максимално се избягва конфликтът на интереси. Но в България нещата са прости – Националният археологически институт сам си ги издава, сам си оценява дейността и резултатите от нея, сам си усвоява парите.
  Може би е вярно искането на специалистите да се изземе функцията по издаване на разрешения за извършване на археологически разкопки от Националния археологически институт и осъществяването на тази дейност да става под контрол на над- или между-ведомствена структура или пък поне на отдел “Инспекторат” в Министерството на културата.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _    ____    ___    _  __  _ 
| | / ___| / _ \ | |/ / | |
| | | | _ | (_) | | ' / | |
| | | |_| | \__, | | . \ | |
|_| \____| /_/ |_|\_\ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.