С притиснати гласни струни – 1

  Следват пасажи от книгата на португалския писател Жозе Родригеш Душ Сантуш „Ръката на сатаната“.
  Дано названието на книгата не ви подведе да подминете този статус!
  
  „- През 1990-а нямаше нито една магистрала, която да свързва двата най-големи града в страната. Днес имаме две магистрали между Лисабон и Порто, а сега, когато кризата е в разгара си, са решили да строят и трета.
  - Една магистрала наистина е необходима. - Но три? Това е престъпно прахосване на средства.
  - Пари от европейските фондове. Щом Европейският съюз плаща, защо да не се възползваме?
  - Знаеш, че управлението ни е в пълен хаос.
  - Ами да. Виж, щом си без работа, значи е и заради тези тези магистрали.
  - Извинете, но в това няма смисъл. Каква е връзката между магистралите и безработицата? Доколкото ми е известно, строителството им осигури работа на много хора.
  - Заблуда. Пълна заблуда.
  - Какво говорите? Магистралата, по която в момента се движим, е съвсем истинска.   Какво общо имат магистралите? Нима проектите за тяхното изграждане не осигуриха работа на много хора? Как може нещо такова очевидно да се подлага на съмнение? Да не би да твърдите, че кризата е предизвикана от изграждането на пътната мрежа? Това са пълни глупости!
  - За кризата в Португалия има няколко причини - вътрешни и външни. За вътрешните сме отговорни ние. Те са свързани със загубата на конкурентоспособност на нашите продукти на световния пазар и прибягването към заем, за да се потули тази действителност; с нарастващата нестабилност на социалната държава и неразумното залагане на нетъргуемия промишлен сектор.
  - Нетъргуем сектор? Какво е това?
  - Да вземем например магистралите. Дали можем да изнасяме магистрали в чужбина? Не можем. Това е нещо, с което не можем да търгуваме. Но можем да продаваме обувки.   Можем да продаваме дрехи, вино, зехтин. Това е търгуем продукт. Работата е там, че няколко португалски правителства, оглавявани от гении, решиха, че трябва да се инвестира именно в нетъргуемия сектор и в неща, които не можем да изнасяме. Така започнахме да строим пътища, мостове, летища, стадиони, ротонди, тунели... и какво ли още не! Разбирате ли защо тези магистрали са част от проблема?
  - Доколкото знам, благоустройствените работи осигуриха работа на много хора!
  - Но те не са за износ, разбирате ли? Дори по-лошо; държавата гарантира тези инвестиции за дълги години напред. И да искаме, вече не можем да спрем да харчим за тях.
  - Не разбирам. Ако смятаме, че тези инвестиции са безполезни, и искаме да ги прекратим, тогава трябва да го направим. Какво ни пречи?
  - Нещо, наречено ПЧП, Публично-частно партньорство. Въпреки че хвърлиха всички обществени средства за бетон, нашите гениални управляващи - пример за високо ерудирани и интелигентни хора - решиха, че това не стига. Трябваше да се произведе още бетон! И какво родиха тсхните мозъци? Измислиха откъде да намерят още бетон и други да го плащат!
ПЧП има смисъл, ако държавата реши да построи обект, чиято експлоатация да плати инвестицията и издръжката му. Тъй като пари няма, държавата отива при частници и им казва: ако направите този мост например, предвиждаме трафик от един милион автомобили годишно и с таксите вие ще възстановите инвестицията си за петнадесет години, затова ви отстъпваме експлоатацията за тридесет години, за да излезете на печалба. След тези думи частници питат: какво ще стане, ако има по-малко трафик от предвиденото? Лош късмет за вас, отговаря държавата.
  Все пак в капиталистическо общество рискът е част от инвестиция нали?   Частниците мислят, правят си сметката и ако стигнат до заключение, че рискът си струва, действат. Това е едно добро партньорство. Частникът рискува, инвестира и взима печалба от експлоатацията, а ако нещата се развият зле — търпи загуби. Данъкоплатците не плащат и не печелят нито стотинка, работата е свършена. Така е, но не и в Португалия, драги. Какво се случи тук? Държавата отиде при частните фирми и каза: изградете една магистрала и я експлоатирайте тридесет години, но ако работи на загуба, данъкоплатците ще платят. Разбирате ли? При португалските ПЧП рискът за инвеститора е нулев, а за хората огромен. Частните фирми получават печалба, но не поемат риск, държавата не печели нищо, но плаща риска. Така управляващите представят проект, за да бъдат избрани, естествено, а после ние плащаме. Тоест плащаме сега, защото бъдещето вече е тук. По този начин се създадоха договори, при които частните фирми се ангажират да финансират проекти в замяна на право на експлоатация за тридесет години.
  - Първият подобен проект е мостьт „Вашко да Гама", който се оказа обект на седем споразумения за финансово ребалансиране, всички в ущърб на данъкоплатците. Вирусът се разпространи бързо и тогава започна голямото плюскане. Така една система, която би могла да бъде изгодна, ако се ограничаваше със стратегически важни и рентабилни проекти, се превърна в средство за разрушение, тъй като целият риск се оказа прехвърлен от инвеститорите към данъкоплатците. Започнаха да се сключват ПЧП под път и над път, често без предварителна оценка и без задълбочен анализ на съотношението разходи-ползи, в някои случаи дори за по-малки проекти, които бързо печелят избиратели. Важното е избирателят да види, че се върши работа. Ако междувременно държавата се прецака, това не е проблем, който смущава съня на управляващите.
  - Наистина ли сключените ПЧП са толкова зле?
  - Направо са трагични! Почти всички ПЧП се подхлъзнаха с тридесет процента.   Последваха редица преподписани договори, всички в ущърб на обществените средства. Проекти, представени като самофинасиращи се, накрая бяха субсидирани от държавата. Разправяха, че няма да ни струва нищо, и лъгаха безскрупулно. Само едни от магистралите струват на данъкоплатците петнадесет милиони евро! За да си представите по-добре тази грандиозна цифра, ще ви кажа, че всички пари, които държавата взе от увеличаването на данъците и намаляването на заплатите, стигнаха за изплащането само на половината от разходите! Вие сте без работа, защото трябва да се плати това предизборно безумие! И това е само върхът на айсберга. Терминалът „Ал-кантара" беше договорен без конкурс, с директен договор — типични условия за корупция, след което предоговорен в ущърб на данъкоплатците. Домът на музиката, построен по случай кандидатурата на Порто за Европейска столица на културата, беше открит едва пет години след събитието, след пресрочване и предоговаряне, пагубни за обществените средства. Проектантът закъсня с представянето на работата и вместо да плати неустойки, бе поощрен с още един милион евро! Плащайте, наивници! И стадионите … Много печеливш проект, а?
  - Нима не е?
  - Първи въпрос: Защо? Оттовор: Защото на власт са били управници, които са искали да блеснат пред електората. Втори въпрос: Как се забогатява от стадиони? Било ли е стриктно спазено съотношението разходи-ползи? Не. Гарантирано е преизбирането на същите управници, славата на управляващите сред електората. Трети въпрос: Какво се случи с тези стадиони? Отговорът е тъжен: Приходите от стадионите в Лейрия, Луле и Авейро не стигат за покриване на разходите. Загубите са толкова големи, че кметството в Авейро обмисля дали да не разруши техния. Питам: Има ли осъден за тези престъпления срещу португалската икономика?
  - Доколкото знам, не.
  - През 2007-а пътните ПЧП се превърнаха в нещо, което не е нищо друго освен схема за пилеене на пари. През 2009-а нетната настояща стойност на предвидените разходи за тези ПЧП беше дванадесет милиарда евро; цифра, която през следващата година като с вълшебна пръчка падна на пет милиарда. Седем милиарда по-малко. Къде са отишли тези пари? Това никога не бе обяснено или оправдано по смислен начин! Но е факт, че за една година изчезнаха седем милиарда евро в рамките на нетната настояща стойност! Да има арестувани?
  - Ами няма...
  - Истината е, че един нарастващ дял от държавните приходи и разходи е отделен от държавния бюджет. Схемите за това са безброй. Дали държавата и общините имат бюджетни ограничения? Откриват се държавни и общински фирми, които започват да правят разходи, които не се следят от държавния бюджет или от парламента. Бяха създадени близо хиляда публични компании, за да харчат на воля и без контрол, а обществените средства трябва да хранят повече от три хиляди учреждения, институти, фондации, обсерватории и други. С помощта на тези публични компании правителствата теглят големи заеми и правят чудовищни разходи, без нищо от това да бъде отчетено в държавния бюджет. Аз го наричам измама, мошеничество, безсрамна далавеpa!   Това е все едно един хотел да се запали и собствениците да решат да скрият този факт от гостите. Интересното, драги мои, е, че всички останаха много учудени, когато видяха, че страната гори! За да се освободя от отговорност, те се впуснаха да обясняват, че за всичко е виновна световната криза...
  - Това е много тьжно. Но не бива да забравяме, че инфраструктурата е необходима за една страна. Очевидно е, че има злоупотреби, лошо управление и измами, но това не отменя необходимостта от тези строежи, Как може една икономика да се развива без инфраструктура?
  - Разбира се, че нетъргуемият сектор е важен. Но не може да представлява основният икономически актив! Вместо да заложат на стоките за износ, управляващите решиха да излеят парите в бетон. Този сектор в икономиката се разрасна и привлече най-добрите заплати. За да отвърне на конкуренцията на нетъргуемия сектор, търгуемият трябваше да увеличи заплатите, което лиши продуктите от качество и ги направи по-непривлекателни от вносните. Това породи нещо невероятно: португалските стоки станаха по-малко търсени поради това, че са прекалено скъпи, при това не само от чуждите купувачи, но и от португалските потребители. Нима това ви се струва приемливо?
  Как реагираха управляващите, когато видяха какво се случва? Подсвиркваха си. И добре си спомням, обявиха големи инвестиции в икономиката - не беше ли така? Инвестиции в какво? Гении! Истински таланти! Нашите управляващи бяха толкова добри, толкова добри, че весело ни поведоха към банкрут! Превърнаха нетъргуемият сектор в звездата на икономиката, потопиха там милиони и милиони евро, привлякоха най-кадърните, затиснаха страната ни под покривка от бетон! Магистрали, извънулично метро, стадиони ... разсипване на пари! Повярвайте ми - само търгуемият сектор може да работи за износ. Португалия е начело в списъка на страните, положили най-големи усилия за инвестиции в дялове от БВП, но тези пари бяха излети в бетон и... пуф! Изчезнаха! Инвестираме много, но лошо.
  - Но какво би могла да направи държавата? Да инвестира в търгуеми блага? Да започне да произвежда обувки, вино и зехтин? Това е безсмислено…
  - Разбира се, че не. В едно пазарно стопанство като нашето търгуемият сектор е в ръцете на частните фирми. Те произвеждат тези стоки за износ.
  - Тогава как е трябвало да постъпи държавата?
  - Вместо да пръска пари за бетон, да ги използва, за да помогне на търгуемия сектор да стане по-конкурентоспособен.
  - Но как? Като даде парите направо на частниците? Те това само чакат!
  - Като финансира закупуването на технологии например.
  Като плати допълнителна квалификация на работниците или намали данъците на фирмите…".
  
  
  
  Както може да се види с невъоръжено око, принуден съм да огранича рязко статусите си във Фейсбук и на своя сайт. Причината е много проста и логична. Поставено е под много сериозна заплаха оцеляването ми като професор и труженик на полето на науката. А научните занимания и преподаването са заниманията, в които съм наистина много добър и които ми носят единствената професионална наслада в живота и ме изпълват с убеденост, че съм полезен с нещо на Отечеството ни любезно.
  От наскоро цитираната от мен басня на Лафонтен става ясно, че съм вкаран в ситуацията на агнето, което мътило, не мътило водата, все едно е обречено да бъде изядено.   Казвам го без да се правя на мъченик и да търся съчувствие. Просто обяснявам защо са ми притиснати гласните струни.
  Иначе е пределно разбираемо за мен какво се случва в страната ни и че всичко си има цена.
  Гадното е, че се намесват доносничества и клевети, безконтролност и комплекси, но, както казваше един мой приятел някога – така е при демокрацията; при нашата демокрация…
  Ето защо, за да съм жив във ФБ, ще цитирам предимно други автори и мъдри люде.   Това и направих малко по-горе.
  
  31.10.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
 __   __      _             _         
\ \ / / __| | ___ __| | _ __
\ V / / _` | / __| / _` | | '_ \
| | | (_| | \__ \ | (_| | | |_) |
|_| \__,_| |___/ \__,_| | .__/
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.