По инерция си говорим за държавата

  Една от съществените характеристики на кризата е, че при криза всички обяснителни версии са - поне теоретично - еднакво вероятни, сиреч еднакво достоверни. Когато тялото се търкулва по гърлото на кратера надолу, всяка траектория все едно го води до дъното, така че тези различни траектории са всъщност равновероятни, идентични като краен резултат.
  Ето и сега - една гадна, мръснишка, нагла и цинична простотия породи хиляди версии, които взаимно се изключват и са дори хиперантагонистични.
  Намесиха се геополитиката и геокиномиката, русофобията и русофилията, конспирологията и конспирографията, фантасмагорията и фантастиката, здравите сили и здравите разуми. Паноптикум от версии като овкусители на българската политическа манджа с грозде.
  
  И така - ето още една версия, тя, както се разбрахме, при тежка криза е равновероятна, сиреч еднакво достоверна - поне теоретично - с останалите:
  
  През последните седмици върви прегрупиране и консолидиране на олигархията и нейните марионетки в различните власти. Консолидацията цели ясно и неподлежащо на обжалване разделение и притовопоставяне
  Олигархия vs. Общество.
  
  Докато върви тази консолидация на олигархията и нейните марионетки в различните власти, обществото ни се разпада, атомизира, противопоставя вътре в себе си, парцелира се и се раздробява.
  
  Нашето общество е загубило инстинкта си за самосъхранение. То лети като хипнотизирана пеперуда срещу пламъка на свещта и като изгори крилете си, ще падне възнак в нейната основа, докато восъкът го затрупа и скове окончателно.
  
  Когато консолидираните сили престанат да играят на демокрация и обърнат демокрацията с хастара навън, всяко вторично освестяване на обществото ще бъде наказвано, включително със сила.
  
  Майките на деца с увреждания не могат сами да свършат работата на едно цяло общество на хора с увреждания - ценностни, нравствени, етични и морални.
  
  Обществото ни не иска да разбере това. То както винаги е готово да попита дали да си носи въжето, когато му обещават светлото бъдеще на антидемократичния клуп.
  
  А можеше да прочете последните събития между редовете. Можеше, ако не бе заето с търкане на лотарийни талончета.
  
  22.10.2018 г.
  
  
  P.S. 1.
  Простакът е кремък - корав и могъщ,
  Простакът е демон без лик, весдесъщ.
  Акула на сухо, безкрил, а хвърчи.
  Удариш на кухо, простакът звучи.
  Простакът не чака, не знае предел
  и стига простакът до своята цел,
  Защото простаци край него вървят
  и дават му знаци и правят му път.
  Надкласов, безкласов, без род и съюз,
  но винаги касов, но винаги в плюс.
  Без ден да протакаш, дори да кърви
  война на простака до смърт обяви.
  За срам на Европа, на всичките нас,
  когато докопа в ръцете си власт.
  По страшен от спина, по-жилав от рака,
  сега засега се оказа простака.
  Радой Ралин
  
  P.S. 2.
  Понеже днес за първи път през последните 30 години толкова очевидно, очевадно и очебийно политическите интереси смазаха, премазаха и размазаха морала, ще приведа този цитат:
  "В деня, когато нашите съграждани решат, че всичко легално е и морално, или другояче казано, в деня, когато законността ще замести морала, а демокрацията - съвестта, когато правата (в юридически смисъл) заместят задълженията, няма повече да има нито морал, нито съвест, нито задължения. И това ще е спокойното, комфортното и демократичното царство на легалиста мръсник. „Никой закон не забранява егоизма. С какво право ме упреквате в егоизъм? Плащам си данъците, никога не съм крал или убивал, спирам на червен светофар. Въобще не искам при това положение да се тревожа за бедните!"
  Законното не е еквивалентно на доброто. Незаконното не значи зло. Когато се забрави тази разлика и се задоволим само със спазването на законността, когато съобразяването с демокрацията замести моралното съзнание, изпадаме в ситуацията на демократично варварство."
  Френският философ Андре Конт-Спонвил
  
  
  P.S. 3.
  В науката мисленето в измеренията на качеството е с поне едно ниво на сложност и разбиране над мисленето в измеренията на количеството.
  Ето и сега - обсъжда се абсурдността на ВС, потресаващите му изявления, парадирането с брутално "мислене".
  Но проблемът е на друго, коренно различно място:
  Властта като цяло притежава, за жалост, качеството "ВС". Тя е един колективен ВС.
  Пак казвам - ние имаме власт, която е събирателен образ "ВС"!!!
  А самият ВС е просто по-по-най-ВС от всички други във властта, т.е. той   "превъзхожда" всички останали като количество ВС.
  
  
  P.S. 4.
  Докато настройвах телевизора на майка ми, попаднах на адски загрижен властови репортаж за белодробните трансплантации.
  Затова реших да напиша този статус.
  Защото, понеже не съм кралица, моята аудиенция на ул. "Славянска" не представлява журналистически интерес и семейната двойка, която ме пресрещна случайно, не е никак високопоставена, за да ѝ се обърне напоително внимание, а е от обикновени хора, съпруг и съпруга, с уморени лица, излъчващи почти готово да се прекърши достойнство и изпразваща се откъм всякакво значение и смисъл надежда. Подобна среща нито сама по себе си е новина, нито може да роди, уви, новина...
  Те бяха облечени така, че се виждат първите следи на обедняването. Разпознаха ме, защото, както казаха, са се интересували много преди от политика и сега се чувстват излъгани, вече съжаляват, че са нощували и зимували по площадите.
  Накратко ми разказаха за митарствата си именно по ужасния в България проблем с белодробните трансплантации. Явно искаха да си изкажат мъката. Пък и навярно вече рядко им се случва да срещнат на улицата политик. Нищо, че аз от 24 години не съм в парламента и от 12 години не съм в президентството.
  Накрая мъжът ми каза
  - Има десетки милиони даром за Гергов, за наши фирми и наши хора, за какво ли не, а за белодробни трансплантации няма. Нас, нуждаещите се - кучета ни яли! Нас и блиизките ни. Държавата се е обърнала със задните си части към нас.
  Не знам дали със смутена или дори с малко гузна съвест, отново се ръкувах с тях на тръгване. А жената ме погледна доброжелателно и въздъхна - държава, говори ми той за държава, каква държава?! Нали я видя и днес тази държава колко ѝ пука за нас и държава ли е изобщо.
  Мъжът се сви в шлифера си и оправдаващо се рече - аз само така, нали такава е думата, иначе по инерция си говоря за държавата!

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  ___   ____    ____    _   _   _____ 
|_ _| |___ \ / ___| | | | | | ___|
| | __) | \___ \ | | | | | |_
| | / __/ ___) | | |_| | | _|
|___| |_____| |____/ \___/ |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.