Въпросът вече е или-или

  Нека като български народ си го кажем честно и ясно:
  След просташкото, жестоко, грозно и цинично изказване на един вицепремиер спрямо мъчениците на обществото ни - майките на деца с увреждания и самите деца с увреждания, ние именно като народ сме изправени пред изключително показателен тест.
  Или ние сме все още общество и простотията няма място по върховете на държавата ни, или вече не сме общество и сме под просташко робство или под просташко присъствие!
  Преди десетина дни написах статус във ФБ:
  Или простотията нас, или ние - простотията!
  Това е дилема на живот и смърт.
  По-долу привеждам този статус отново.
  Привеждам и мое изказване от 2008 г. - как аз съм съветвал президента Първанов за хората с увреждания.
  Премиерът няма полезен ход - той трябва да се позиционира спрямо този рак на политиката в България - простотията.
  Никакви интереси за опазване на всяка цена на правителството, не могат да бъдат поставени над пряката и непосредствената заплаха за националната сигурност - простотията.
  Въпросът е вече или - или.
  Или простотията нас, или ние простотията!
  Простотията няма място по върховете на държавата, защото така неизбежно тя ще стане другото име на държавата ни - рано или късно...
  http://nslatinski.org/?q=bg/node/89
  
  
  Ето моя статус отпреди десетина дни:
  
  На тази тревожна тема пиша, както може да се види на моя сайт, от 2009 година, от времето, когато простотията, дори преднамерено демонстрирана, се настани постепенно във все по-високите етажи на управлението и започна да се превръща в норма.
  Да, не съм аз първият, който казва, че най-опасно заразната социална болест е простотията - тя се препредава и възприема много бързо, още повече, когато се разпространява отгоре надолу в обществото.
  Но и аз го казвам, говоря, пиша, бия камбаната...
  Не само каквито сме ние, такива стават езикът и поведението ни, но и каквито са езикът и поведението ни, такива ставаме ние.
  Не само каквито сме ние, такива стават и политиците ни, но и каквито са политиците ни, такива ставаме ние.
  Масово от количество в (зло)качество станаха управленските позиции по всички нива на администрацията в центъра и по места, където се настаняват хора, които не се притесняват от простотията си и я парадират понякога като простащина, та дори се стремят да имитират простоватите, а понякога просташки маниери на тези над тях - на техните патрони и патриции.
  Затова все по-често простотията на все повече хора ще избива тук и там като циреи по физиономията на държавата и обществото ни.
  България спешно се нуждае от ценностно поставяне на простотията извън закона на обществения морал. Обществото ни е изправено пред жестока дилема, която има катастрофични измерения:
  Или простотията нас, или ние простотията!
  Това е дилема на живот и смърт!
  Първият критерий, по който трябва да бъде шкартиран един висш политик, един политик въобще, е ако демонстрира простотия, камо ли пък простащина - в езика, в маниерите, в менталността, в отношението към отговорностите си.
  Простотията в политиката е рак за България и нейните метастази вече се настаняват в най-обикновените граждани, независимо от това какви иначе са те и имат или нямат обща култура.
  Враг номер едно на нормалното, демократично, европейско, съвременно наше общество е именно тя - простотията, неумолимо и необратимо преминаваща в екстремната фаза на простащината.
  Това е разплатата за системното опростачване на народа ни, превърнато в средство, а все повече и в цел на неговите политици. Решили, че няма нищо по-просто от това - да управляваш прости хора, да ги облъчваш с простащини и да заплашваш България с превръщането ѝ в сива зона на ширещата се безнаказано и безпрепятствено простотия!
  http://nslatinski.org/?q=bg%2Fnode%2F89&fbclid=IwAR0g3WvHbyw4EMEoO4n0nM5n4xcKvN-zXGU3JjVXQWe8tv--tydk-sB1awo
  
  20.10.2018 г.
  
  
  P.S. 1.
  „Общество, съставено от безкраен прах неорганизирани индивиди, които една хипертрофирала държа¬ва се мъчи да обхваща и поддържа, съставлява истинска социологичес-ка чудовищност.“
  Емил Дюркем (1858-1917), виден френски социолог
  
  
  P.S. 2.
  Вече веднъж писах тук за безумната политика на фитнес "Пулс" - изведнъж ми заявяват, че картата от 39 става 69 лева на месец - без да са направили никакво подобрение, да не говорим за не-подобренията, които забелязвам с невъоръжено око.
  Знам, че това е 200 001-ят проблем на България. Но аз отдавна се опитвам зад симптомите и синдромите да хвана по-тежките тенденции и малформации, абсурди и идиотщини, които се плодят у нас на всеки километър, дори на всеки метър и така - до края на всякаква рационалност и здрав разум.
  Понеже на 25-и картата ми изтича, те ме предупреждават сякаш ми се карат - защо не им споделям житейските си планове!?
  Аз ги питам какво предлагат, за да видя за изминалия близо месец преосмислили ли са си тъпата, да наистина тъпата политика - да вдигнат картите на клиентите ти от 39 на 69?
  Те ми обясняват пак същото - до 16.00 ако се ползва (дневна карта) - 39 лева, след 16.00 - 69 лева.
  Питам ги - просто да им видя логиката - до 16.00 39, в 16.01 - 69 лева:
  - Вие разчитате на клиенти, които освен всички други разходи, са готови да заделят определени пари на месец за фитнес. Съгласете се, това не е нещо от най-първа необходимост, то е малко в плюс, като минилукс. Значи работите с клиенти, които могат да си го позволят. А 90% от подобни клиенти могат да си го позволят, защото работят. Обяснете ми тогава как тези клиенти ще могат да ползват редовно дневна карта? И не ви ли се струва абсурдна разликата от 39 и 69 лева за двата вида карти?
  Мениджърите ме гледат стресирано и мълчат сумтейки нещо, което не е от рода на членоразделните звуци.
  Разбрах, разбрах, ама и аз съм намерил кого да питам. Та тези момичета-мениджъри - и млади, и симпатични, и разумни, и интелигентни - са напълно наясно, че това, което ги принуждават да говорят е пълна глупост, не е никакъв бизнес план, но си пазят мястото. Вероятно, както казват руснаците - кушать хочется (искат да ядат - буквален превод).
  Работата е там, че онова, което са им спуснали собствениците е най-краткият път тези момичета да бъдат оставени без храна.
  А може би изобщо не е важен бизнес планът, ами просто както навсякъде у нас, трябва да се преперат едни пари, пък след нас и потоп...
  
  
  P.S. 3.

  Наблюдавам израждането на нравите у нас през последните години.
  Винаги, защо да се лъжем, облечените във власт на което и да е ниво, решат ли, разправят се с неугодните.
  Но през последните 2-3 години отново и отново изпитвам жал към онези, които са попаднали под репресията на административната машина: все по-често на властта, на каквото и ниво да е тя, не ѝ достига да накаже или уволни онзи, комуто е вдигнала мерника - тя иска и да го унижи, да му смаже човешкото достойнство, да го размаже докато го превърне в петно на пода, да го нарани психически така, че душата му да прокърви.
  Наблюдавам това и се чудя: Господи, какви ниски комплекси и низки страсти се отприщиха у нас! И не знам: били ли са те под някакъв похлупак, а сега кутията им на Пандора се е отворила, или са придобити напоследък?
  Нагледах се на хора - не просто ударени с административна бухалка (болката, физическата болка, както казват приказките, колкото и остра да е тя, рано или късно отшумява, заглъхва), но и унижени, оскърбени, ментално изнасилени, психически разнебитени. А това оставя трайни, неизлечими следи у тях.
  Лоши, много лоши процеси текат в Отечеството ни любезно. Не знам накъде и в какво ще избият някой ден...

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
          ___  __        __  ___         
_ __ |_ _| \ \ / / |_ _| _ __
| '_ \ | | \ \ /\ / / | | | '_ \
| |_) | | | \ V V / | | | | | |
| .__/ |___| \_/\_/ |___| |_| |_|
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.