Злото е тук

  Ела Зло, че без теб още по-зло!
  Викахме така и ето - Злото дойде!
  
  Българинът си мисли, че щом много пъти нещо се е случвало, то ще се случи още веднъж, щом много пъти някак са се подредили нещата, ще се подредят и този път - мисли си го вкъщи, мисли си го в работата, мисли си го в населено място, мисли си го в държавата.
  Щом толкова пъти е оцелявал чрез снишаване, изчакване бурята да отмине, проблемът да отшуми, неприятността да заглъхне, то и сега ще бъде така.
  Така си мисли българинът - в своята общност, в своите общи начинания, в своята община и в своето общество.
  Но този модел на пасивно, изчаквателно, смирено и примирено поведение може и да работи, когато заплахата е отвън, когато опасността иде отдалеч, когато угрозата е от нещо чуждо, когато лошото ни го причинява някой друг и различен от нас.
  Но този модел на правене на умряла лисица, на свиване в черупката, на напъхване в пукнатините на битието, на пасивно съзерцание не работи, когато злото е вътре в нас, когато е влязло вече в живота ни - личен и публичен, когато е вирус, разяждащ организираността ни, когато е тумор, обричащ организма ни.
  В този случай липсата на съпротива, надяването, че и това ще мине и замине, самоуспокояването, че така сме оцелявали и пак ще оцелеем, самозалъгването, че в края на краищата няма чак пък толкова нищо страшно, е гибелна заблуда.
  Достатъчно е да се огледаме наоколо, да видим какво се случва край нас, да хвърлим един-единствен поглед към заобикалящата ни човешка, професионална, социална и политическа реалност, да съзрем истинската, а не внушаваната ни реалност, за да осъзнаем: Злото е тук, то руши надеждите ни, къса нервите ни, съсипва способностите ни, отнема радостите ни.
  Е, наиграхме се. Викахме: Ела Зло, че без тебе по-зло.
  И то дойде! Злото дойде!
  Да, Злото е тук. то е в нас, до нас, с нас, край нас, над нас - то прониква, пробива, разяжда, разгражда.
  И няма да стане със снишаване, няма да стане със скатаване, няма да стане с биволско търпение, няма да стане с овча покорност.
  Няма да стане. Злото - колкото повече не му се съпротивляваш, толкова по-голямо зло става. То се храни с нашата пасивност и расте с нашето безсилие.
  Злото само няма да се спре, да се смили над нас, да се опомни, да се освести. Злото е зло! Вижте блясъка в очите му - хищен, лош, арогантен, самовлюбен.
  То ще продължи да вилнее, да арогантства, да съсипва създаденото, да унищожава работещото, да си мисли, че всичко знае и всичко му е позволено, да прави злини, да злобее. Докато не разруши напълно нашето здраве, нашия хляб, нашите професии, нашите принципи, нашето бъдеще, нашата държава. Докато не преподреди нашия живот по своите нрави и своята воля.
  Докато окончателно не започнем да съществуваме и изнемогваме по неговите закони - по законите на Злото.
  То затова е Зло. И с всеки ден става все по-голямо Зло.
  Злото, което ни връхлетя сякаш веднъж и завинаги.
  
  03.10.2018 г.
  
  
  P.S.
  "Глупакът вярва, че най-високата планина на света е равна на най-високата планина, която той е виждал."
  Тит Лукреций Кар (99 - 55 пр. Хр.), древноримски философ и поет.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
              _            ___      _ 
_ _ __| | __ __ / _ \ (_)
| | | | / _` | \ \ / / | (_) | | |
| |_| | | (_| | \ V / \__, | | |
\__,_| \__,_| \_/ /_/ _/ |
|__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.