После – ще видим

  Разказвал съм вече за моя повече добър познат, отколкото близък приятел, завърнал се след три години работа по проект зад граница, който, след като се повъртя из столицата и по-големите градове около месец, ми каза наскоро:
  - Как издържате тук, просто не разбирам? За тия три години България вече не е същата! Играта на демокрация тук е завършила! За-вър-ши-ла!
  
  Вчера се видяхме, търси начин отново да се махне оттук навън по някой проект. Обясних му, че недолюбван от властта, ааз няма как да му помогна.
  Той се усмихна:
  - Споко, това бе само повод! Просто исках с молбата за помощ да те дръпна от книгите, да си поговорим, не за друго!
  Погледнах го накриво. Защото вместо да си готвя лекциите и да си пиша книгата, на стари години се занимавам с едни абсурдни задачи, които са ненужни, безполезни, формални, излишни и само хабят време и нерви, но са продукт на безпрекословна административна воля. Затова съм толкова зает, че не е честно и той да ме дърпа, както сам се изрази!
  
  След тази моя вкисната тирада (явно остарявам, превръщам се в мрънкащо старче!), моят повече добър познат, отколкото близък приятел предложи да успокоим топката, да си изпия кафето докато го слушам (репликирах го – да го слушам докато си изпия кафето!), а той да ми сподели тревожните си впечатления от България.
  
  И започна:
  - Повярвай ми, България за три години вече не е същата, тя е изпусната държава. Повтарям – из-пус-на-та дър-жа-ва! Имам 7 аргумента като седем смъртни гряха. Споделям ти ги и после – кой откъде е!
  Първо, моите и на баща ми лекарства тук са по-скъпи отвсякъде, те са най-скъпи в сравнение с всички европейски и крайевропейски държави, в които съм бил напоследък. Най-скъпи! Безумно скъпи! Тук дерат българина с лекарства до живо месо, даже месото му късат. Това е гнусно, подло и несправедливо!
  Второ, по магазините е пълно със стоки-боклуци. Пълно и препълнено! Никъде няма такива второкачествени стоки – никакъв контрол! Абсолютно никакъв .   Погледни какво става – българите се организират и пътуват до съседните страни да си купуват какво ли не – хем по-качествено, хем по-изгодно! Виж Сърбия, виж други съседки. На какво прилича това, това може ли да е държава!? Държава на автопилот, в свободно падане...
  Трето, ами обслужването?! Майко мила!? Всеки ти говори на „ти“, като че ли ти е първа дружка. За него ти не си клиент, а враг, досадник, натрапник. Предлага ти сам не знае какво. Демонстрира ти, че работи не за себе си, а за чорбаджията, явно е на заплата. Питаш за нещо – отяжда ти се. Да не е бюро справки, нямам ли очи да прочета… В съседните ни държави клиентът е Цар! Ако поиска баклава в магазин за текстил – ще му я донесат. Ако в Спортни стоки му се припие кафе – само да го поръча и момчето хукнало из чаршията да го намери ида му го сервира…
  Четвърто, сърцето ми се къса – ти хвърлял ли си едно око на хората по улиците – сърдити, нервни, груби, омърлушени, кисели, загрижени… А как са облечени – ужас, това в нормална Европа няма да го видиш – доизносване на дрехи, дрехи втора ръка, дрехи с неподходящи размери, дрехи без естетика. Това е стресиран, депресиран народ, който е занемарил външния си вид, отпуснал е ръце, спихнал се е и не живее както трябва, а влачи някакво ударено с чук по главата състояние…
  Пето, ами митниците, майко мила и то в центъра на София! Исках да си освободя едно нещо – там накацали някакви частници, скубят те докато станеш плешив. Аз му викам – ще се оплача, а той – нашата фирма е регистрирана в Банкя, това нещо говори ли ти? Ще ми накривиш шапката! Някакъв главен митничар повдига рамене – демек, такова е положението. Бандити! А какви тоалетни, Господи, какви тоалетни в тази митница! И си тръгнах оттам вмирисан отвън – заради тоалетните и отвътре – заради мошениците…
  Шесто, медиите – не, не, слушай, не се измъквай, че ти не гледаш телевизия! Това, че не гледаш не те прави невинен и нипричьом. Това е и твоята България, в която медиите са новичок, газ гризу, нагли инструменти за промиване на мозъци и оглупяване на хората. Медиите са велико нещо, когато са медии, но тук има вакханалия на анти-медиите. Те са в съюз с онези, които искат прост народ, защото лесно се управлява. Едните поръчват изпростяването на народа – това са първите три власти. А четвъртата власт на широка табла, широка като при социализма, носи менюто – в огромни количества - за първо блюдо простотия, за второ - простащина, за трето - опростачване. Трябва Закон за защита на народа от медиите! Но народ, който трябва да бъде защитаван с такъв закон – пиши го бегАл!
  Седмо, кради по-малко, помниш ли тази пиеса? В каква пошла корумпирана пиеса сме натикани, а?… Каква корупция се вихри в цялата администрация. Безумна, безнаказана, безспирна. Корупцията вече убива, тя у нас е взела повече жертви от тероризма. Корупцията е тероризъм на властимащите над властнямащите. Всеки що-годе по-Оправен чиновник, виждайки какво е над него, „бичи“ корупция. Създал си е свои правила и те стиска здраво, ако искаш да ти се свърши работа навреме – плащай, ако не – чакай и се надявай. Разбери, държавите не умират от външни врагове и нападения, те умират от вътрешни беззакония и разпад на нравите.
  Ето такива неща, братко! Тук съм точно 58 дни и ще се махам! Животът ми е един, не искам да го живея в изпусната държава! Не искам да съм торният бръмбар, дето на укора на синчето-бръмбарче в какво живеят, му казал – Родина, синко! Аз Родината си я нося в сърцето, като чуя народна песен наша веднага се насълзявам, но не искам изпуснатата държава да ми унищожи обичта към Родината.   Затова съм решил – Родината в сърцето, а аз далеч оттук. Далеч от изпуснатата държава. Пък вие, щом ви харесва, присъствайте на нейното доизпускане.
  Когато едно мнозинство си прави ритуално харакири, аз не мога да му стоя и да се превръщам в съучастник на това харакири. Навън, навън! Някой трябва да остане, за да разказва каква красива страна е била България и в каква изпусната държава се е превърнала. Дори цената на това да е емиграция. Има за мен два варианта – или оставам в България и умирам с всички, или се махам, за да остана българин – макар и сам.
  … ... ....
  Аз махнах с ръка на момичето да платя кафетата. Познавам го по физиономия. Веднъж го бях попитал дали цял живот ще сервира кафета в това замиращо заведение, защо не дойде да стане студентка при нас. То ми бе отговорило – приятелят ми замина в Холандия и като се поизправи, ще ме изтегли.
  А моя повече добър познат, отколкото близък приятел на тръгване го попитах – има ли вариант да се върне в България?
  Отговорът бе:
  - Докато тези са на власт – не. После – ще видим…
  
  01.10.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _    ___            _        _    
/ | / _ \ __ __ | |_ / \
| | | (_) | \ \ / / | __| / _ \
| | \__, | \ V / | |_ / ___ \
|_| /_/ \_/ \__| /_/ \_\
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.