Закон за непредвидените последствия

  Има нещо като закон –
  Закон за непредвидените последствия.
  Въвежда се нововъведение с една цел, за добро, за хубаво, а то после "избива" в коренно различна, вредна, неприятна, деструктивна, абсурдна посока.
  Замислих се за този закон в днешното утро.
  Наблюдавам в автобуса - от едната ми страна мъж на около 35 - брадясал, с три-четвърти панталони, под които надзъртат космати крака; сандали на бос крак, вкиснат; от другата ми страна жена на около 35, облечена с вкус, елегантна, позитивна, усмихната, очевидно в добро настроение. Вероятно всеки от двамата отива на работа.
  Само след минута, жената е разстроена, на мъжът не му пука. Защо? Ами жената чакаше да се отвори вратата на автобуса да слезе. Но вратата не се отвори и автобусът тръгна. Тя объркано и с молба в думите й казва - аз исках да сляза! Мъжът я гледа още по-вкиснат - да си беше натиснАла копчето! Аз се опитах да подвикна на шофьора, но той ме сряза - има си ред! Жената се разтревожи - сега ще си изпусна другия рейс и няма да направя връзката! Пропадна й за цял ден доброто настроение.
  Ето го Законът за непредвидените последствия - има бутон за отваряне на вратата на автобуса и съм сигурен, че идеята на тези бутони е била за удобство на пътниците. По закона за непредвидените последствия, вече много пъти виждам как де факто пътниците биват наказани от тези бутони, превръщат се в техни роби...
  Ще кажете - дребна работа, не е трудно да се справи човек. То такова нещо можем да си кажем винаги. Но на мен ми стана жал за жената.
  Или друго - слагат се системи за чекиране на входовете на администрациите, всеки ръководител си умира да ги сложи, това е първото, което прави, ако още няма такова нещо. А тези системи в началото са били за сигурност, за по-добър ред и улеснение. Сега те са се превърнали в брутална репресия над редовите хора (за ръководствата и техните протежета и калинки, разбира се - не). Обикновеният служител трепери да влезе минути преди началото на работния ден и седи и чака да излезе минути след края на работния ден. Системата го дебне, тя знае всичко за него, решат ли да го "цакат", тя ще помогне услужливо. Майки оставят децата си в детската градина на други родители, ако не е дошла "лелката", за да могат мокри, притеснени, изплезили езици от (гр)адския транспорт, да се промушат през чекирането в 8 без 1 минута! Системата е очите и сопата на ръководителя, тя понякога е по-страшна и от него самия, защото той може някой ден да е в добро настроение - но тя никога.
  Или това, което наричаме "ксерокс" - то е създадено основно с една цел - да улесни служитеите и ръководството, намали бумажния поток от всевъзможни писъмца, справки и документчета. А днес ксероксът се е превърнал в безумен генератор на всевъзможни бумаги в администрацията - за всяко елементарно нещо.   Администрациите са гробища на всевъзможни, никому ненужни концепции, визии, програми, отчети, анализи, методички, становища, какви ли не писаници и драсканици. Всичко е заринато от тях, стоят паметници и монументи от никому ненужни съчинения, указания, разпечатки, дипляни, брошури, слисъци, анкети - родени от сляпата административна воля, от липсата на перспективно мислене, мениджърски талант, компетентност. Законът на непредвидените последствия! Всичко пише и принтира, пише и ксерокопира, пише и трупа. От писане на подобни словесни океани няма време за мислене, за четене на умни неща, за натрупване на знания, за развиване на умения.
  Така, по Закона за непредвидените последствия можем лесно да стигнем до демокрацията. И тя е, така да се каже, измислена за доброто на държавата, обществото и гражданите. Но ето, колкото повече се превръща във фейк, толкова повече обществото и гражданите се оказват в капан на невъзможност да повлияят на качеството на управлението в държавата, в заложници на популисти и демагози, на корупционери и зле възпитани търчи-лъжи, на мошеници и тарикати, въжеиграчи и комарджии, в резултат на което по съвсем демократичен път се руши демокрацията, по съвсем европейски правила се руши Европа!
  Едно нещо хубаво направи светът след 1945 г. - създаде Европа - не като територия, а като пространство на демокрация, ценности, уважение към човека и просперитет, но сега европейците сами рушат Европа. По чисто демократичен път. То, впрочем, Хитлер също дойде по демократичен път на власт.
  Честно казано, никога не бях разбирал как така велика и интелектуална, мъдра и стратегираща Германия някога е попаднала в лапите на един маниак и една човеконенавистническа идеология... Не ми го е побирал умът, макар че точно за онова време съм прочел десетки книги, опитвал съм се да го разбера.
  Ще ви призная честно .- наблюдавайки на стари години България, взирайки се тревожно в Европа, най-сетне разбрах как тогава са станали нещата в Германия!
  Намерих обяснението. Ами то започва да става и сега, уж постепенно, но с всеки изминат ден по-гадно и уродливо... Лека-полека, но неумолимо и сякаш неизбежно. Нужно е демагози, популисти, маниаци, политически шизофреници и геополитически епилептици да започнат да докосват лошото в човека, примитивното в човека, атавистичното в човека, животинското в човека. Да му обещават реванш и възмездие. Да му предлагат лесни решения на сложни проблеми и да му посочват Другите, които са виновни за всичко.
  
  Странно е, но като се замислих за Закона за непредвидените последствия, по един абсурден начин красивата и елегантна жена днес в автобуса, стояща безпомощно пред вратата, която препречваше пътя й към днешно важно и затова съсипала нейното настроение, ми заприлича на България, на Европа, стояща в неведение и дълбоко разстроена, докато мнозинството като мъжът до мен я гледа вкиснато и озлобено, а аз, като безпомощното малцинство, преживявам за станалото, но с нищо не мога да й помогна. Защото на шофьора, като събирателен образ на плъзналите нови лидери на деструкцията и антиразума, изобщо не му пука за нея.
  
  21.09.2018 г.
  P.S.
  Народът ни е бил мъдър. Той е казал:
  "Един път стомна за вода,
  втори път стомна за вода,
  третият път се счупила.
  Мъдър ли е народът ни все още, обаче, след като гласува
  един път пукната стомна за вода,
  втори път същата пукната стомна за вода,
  трети път пак тази пукната стомна за вода...
  И ще се надява
  четвъртият път пукнатата стомна да се окаже здрава...

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____         ___   __  __       
|__ / ___ |_ _| | \/ | ___
/ / / _ \ | | | |\/| | / __|
/ /_ | __/ | | | | | | \__ \
/____| \___| |___| |_| |_| |___/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.