България вече не е същата

  Мой повече добър познат, отколкото близък приятел, се завърна след три години работа по проект зад граница.
  Повъртя се из столицата и по-големите градове около месец и днес ми казва:
  - Как издържате тук, просто не разбирам?
  - Защо? - питам го.
  - Ами за тия три години България вече не е същата! Играта на демокрация, на отстояване на собствени позиции, на защитаване на професионализма и човешкото достойнство е завършила! За-вър-ши-ла! Където и да отида, каквато и работа да да ме води там, до която и бюрокрация да опра - ужас, навсякъде е изплувала отгоре пяната, една мътна пяна! Да знаеш това не е дори онази България отпреди три години, към която отправях толкова критики. Имам чувството, че де що има недемократ, гола амбиция, агресивна енергия, жажда за командване и властване е покрило институции, администрации, структури, организации, захлупило ги е и точка! Умът ми не го побира по какъв калъп ги подбират и избират! Какво, ще кажеш, че нищо от това не виждаш ли?
  
  Не, не можах да кажа, че нищо от това не виждам. Преходът може и да бе противоречив, но той оголи нервите на моята чувствителност към демократичното, нормалното, либералното, принципното, компетентното, човешкото, порядъчното.
  Аз ги намирисвам отдалеч, надушвам ги от километър тия, за които ми говореше познатият, приятелят днес. Разпознавам ги безпогрешно - по блясъка в очите, по желанието да се самоизтъкват, по самоувереността, че всичко им е ясно, по зле прикритата омраза към професионалиста, по страстта и сластта да мачкат, по склонността и готовността да харчат народни пари за кеф и удоволствие, надпивания и надяждания.
  
  Не върви на добре България! Дайте да се замислим, дайте да си дадем сметка, че започнахме да се сриваме в цинична политика, в уродлива обществена среда, в безотговорна апатия, в страх да мислиш, камо ли да говориш на глас. Грош цена ни е на мъничкият ръст на БВП или някой и друг дребничък икономически успех, щом се случват тези лоши работи в страната ни.
  
  Не можах да си изкривя съвестта пред приятеля, пред познатия - прав е, може малко да е по-краен, но е прав. Аз по себе си съдя - пиша поредната си монография - пета ли, шеста ли, не ми се надзърта на моя сайт, за да ги преброя.   Всичките те са писани през демокрацията. И никога не съм се чувствал толкова смазан от обстоятелствата, толкова натикван в ъгъла, така затрупван с губи-време фантасмагории, с такова неценене на качеството на моя труд, с такава безпардонност - а повярвайте ми, аз наистина съм много добър в науката и преподаването и продължавам да чета всичко стойностно в Европа, САЩ и Русия, за да надграждам знанията си. Никога за тези години не Прехода не е била толкова удушваща атмосферата, толкова нелиберално и дори агресивно отношението към мен и такива като мен! Никога не ми е било толкова тъжно като гледам какво се случва, никога не ми е подяждано вдъхновението от чернотата на нравите, взели връх у нас.   Вярно, че книгата ми е това, което се надявам да остане след мен в науката и затова е трудна, образци са ми големите автори в моята наука, но не само и не главно заради трудността й тя се пише толкова тежко. И не се пише толкова тежко заради възрастта ми!
  Главното е, че се случват лоши работи в България, спихва се демократичността й, мрази се компетентността й, не се цени моженето й, не се уважава почтеността й. Накъдето и да се обърнеш - властват, вършеят, правят си каквото пожелаят, беснеят, разпореждат се с поверените им администрации като с бащиния едни самозабравили се хора. Сайбии, чорбаджии, ураджии, келепираджии... И не може нищо да им се направи, няма на кого да се оплаче смазаният човек, няма как те да бъдат озаптени, няма как да бъдат поставени под някакъв контрол, няма как да им дадеш акъл, защото нищо насила не може да се даде някому, включително и акъл.
  
  Ето защо и без да знам как това да стане, сигурно напразно пиша и казвам, говоря и настоявам непрекъснато - дайте да се опомним, дайте да прогледнем, дайте да си дадем сметка, че се случват наистина много лоши неща у нас, а когато се случват много лоши неща в държавата ни, тя няма как да е добре. И не е добре. Зле й е на нашата държава, но тя се чуди на акъла ни и не знае как още да ни накара да разберем, че й е зле.
  
  10.09.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _   _                  _        __   
| \ | | _ __ _ __ | |__ / /_
| \| | | '_ \ | '__| | '_ \ | '_ \
| |\ | | |_) | | | | | | | | (_) |
|_| \_| | .__/ |_| |_| |_| \___/
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.