Оксиморон, в който всичко е възможно

  Демокрацията наистина е велико нещо!
  Тя е помислила за всичко, защото е резултат от сложно и доста противоречиво, ту напред, ту назад, развитие.
  Синтезирала е колосален опит - личен, групов, общностен, обществен.
  Всеки, който в демокрация е тръгнал срещу нея, неизменно си счупва главата... Или обществото плаща непосилно висока цена, че е допуснало това.
  
  Демокрацията създава отдушници на напрежението, канали за двупосочна комуникация отгоре-надолу и отдолу-нагоре.
  Тя се колебае, греши, ядосва, изпуска си нервите, но накрая залага на консенсуса.
  Тя е синергетична сума (не 3+3=6, а 3х3=9) от напасване на интересите на най-различни малцинства, в нея всъщност няма мнозинство, защото мнозинството е сбор от най-различни прослойки с най-различни идентичности и интереси и няма как да е единно и с една физиономия. Това се случва само в тоталитарните и автократичните системи.
  Онова пресечно множество от различни интереси на различните части от обществото, в което тези части припознават и свои важни интереси - това са интересите на обществото!
  
  
  Защо казвам всичкото това?
  Ами от много сериозно притеснение.
  С банални и понякога доста жестоки (макар и недоусетени като такива) хватки, в България системно бяха убивани политическото, дебатът, дискусията, противопоставянето на политически програми, изявата на различни интереси, за да им се намери пресечното множество.
  В България с убиването на политическото бе убита и политиката. А политиката е напасването на интересите и намирането на общите за обществото интереси.
  
  Затова у нас никой не протестира, никой не припознава другите като партньори, като опоненти, групи или общности, с които да общува, да спори, да дебатира, да напасва интереси, да намира смисъл от участие в политиката.
  Днес ние имаме това, което имаме - мъртва политика, умряло политически общество, изпуснала дъх и дух политическа енергия, починал от апатия политически живот.
  
  И по този начин няма механизми, няма подходи, няма канали, няма средства да се насочи в конструктивна посока съществуването на обществото ни като политическо цяло. Не може да има политически мотивирано и ангажирано общество, което да не е състоящо се от политически активни хора, човеци, индивиди, всеки от които по Аристотел е политическо животно, т.е. политическо същество!
  
  А това значи, че в нашата политика няма легитимни, нормални, европейски, проконсенсусни, демократични начини да се решават главните политически въпроси на България - тези за властта, за националната сигурност, за националните интереси, за националната стратегия накъде да вървим, към какво да се стремим, как да го постигнем, кой да ни управлява.
  
  И оттук моят страх, моето опасение!
  Когато политиката е мъртва, когато политическото е убито, когато обществото е сбор от спасяващи се поединично индивиди, когато няма демократични начини да решаваме главните си политически въпроси, то тогава са открити, отворени, възможни и неизбежни алтернативните пътища това да стане.
  Такива пътища са опасни, страшни, рискови, хаотични, анархистични, безнадеждни - защото това са пътища на насилието, на всяването на страх, на смазването на всякакви кълнове на съпротива, на разчистване на лични сметки,на междуособици, на война на всеки срещу всеки както вътре в олигархията, така и между нея и нейните марионетки, да не говорим пък сред самите нейни марионетки!
  
  Демокрацията е велико нещо, тя е помислила за всичко. Но когато бъде изтерзана, омаскарена, поругана и презряна, тя вдига ръце и казва - аз съм дотук, оправяйте се както искате, правете каквото ви дойде на акъла, трошете си главите, само не ме занимавайте повече с вас!
  Демокрацията не може да функционира сред недемократи и недържащо на нея общество. Недемократична демокрация и демократична недемокрация са оксиморони!
  България се превръща в оксиморон...
  
  Да, ние твърдяхме колко прав е Чърчил, когато казва че демокрацията е най-лошата форма на управление, обаче не сме открили по-добра.
  Само че има още по-лоша и тази "най-лоша" форма на управление и тя е формата на управление, вземаща връх в общество, в което политическото е убито, а политиката му е изпразнена от съдържание и лишена от възможност и желание да повлияе на случващото се в страната.
  Тази форма на управление, по-скоро тази изпразнена от политическо и демократично съдържание форма е още по-лоша, тя е по-по-най-лоша, защото в нея всичко е възможно...
  Сезонът на всичкото, което е възможно е открит.
  Ето защо ми е тревожно и неспокойно. И се моля Богу горещо - да не се окажа прав.
  
  01.09.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _  __                   ____   ____  
| |/ / _ __ __ _ / ___| | __ )
| ' / | '_ \ / _` | | | | _ \
| . \ | | | | | (_| | | |___ | |_) |
|_|\_\ |_| |_| \__, | \____| |____/
|_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.