За смисъла като обратното на ентропията

  Имам вече доста дълъг преподавателски опит.
  Съотношението между сериозната, съвременна, качествена и актуална лекция и времето за подготовка за нея е 8:1 - 8 часа подготовка за 1 лекция.
  Особено пък в Науката за сигурността, когато светът, континентът, регионът и България са в море от непрекъснати промени и почти нещо днес не е това, което беше вчера, нито пък онова, което ще бъде утре.
  
  За да ти е добра лекцията, е необходимо да прочетеш и много актуална литература. Моят списък от must read нови книги и монографии е от 14 заглавия! А денонощието е от 24 часа и нито секунда повече. Ако ти изядат нелепо дълги часове за местене на камъните от единия край на двора до другия, отиде ти времето за мислене и надграждане.
  
  Вярно е, че животът в страната ни и рутината у много преподаватели обръщат пропорцията от 8:1 на 1:8, сиреч 1 час подготовка за 8 лекции...
  Ала аз съм от старото поколение вече и не мога да се появя пред младите и кадърни хора и да им плещя бабини деветини на принципа Едно си баба знае, едно си бае. Трябва да им дам и най-същественото, и онова, което няма да могат да прочетат поради липса на време, поради битка за оцеляване, поради абсурдността на наливащото с мегалитри всякаква информация, вместо зрънца знание, наше висше образование, поради ред други причини, за които сега не ми се говори.
  
  За жалост, това, че лекцията е творчески процес, който започва поне месец преди изнасянето й и завършва поне една седмица след изнасянето й, не се разбира тъкмо от онези, които най-много и най-добре трябва да го разбират.
  Не само науката и преподаването, всичко у нас се прави така, че количеството взема връх над качеството, отчетността над същината, заповедта над грижата за интелектуалността, формалността над творчеството, баналността над креативността.
  Последните години в България отминават в преливане от пусто в празно, в изпълняване на ценни указания, в строй се - преброй се, в отмятане на задачки, в пилеене на ресурси и в разболяване на специалисти. Професионализмът у нас го нямат за нищо. Творецът у нас е последна дупка на кавала. Доказаният експерт е трън в очите и бодил в петата. Знаещият и можещият е страшно дразнещ, до нетърпимост и непоносимост...
  
  Ала това е игра с огъня. Не, че има незаменими хора. Всичко е относително. Но е факт едно - все по-малко стават и остават онези, които знаят какво е можене, какво е европейско ниво, какво е творчество, какво е висока летва, която сам си поставяш, какво е отговорност, какво е дълг. Като ни унищожат и нас, като ни накарат насила да се предадем и махнем от безсмислието да сме сизифовци, които бутат камъка нагоре, а отгоре им го подритват или блъскат обратно надолу, то какво ще стане, какво ще се случи, какво ще остане, какво ще бъде?!
  
  Спомням си веднъж, като секретар на президента по националната сигурност и самолично натоварил се с тревогата за демографската криза, която се превръща в катастрофа, разговарях с интелигентни роми за бедите при тях и от тях.
  Един много разумен мургав младеж ми каза:
  - Нашата държава, нашата родина няма много време за туткане, защото си отиват, измират последните, които знаеха, че може да се живее и с труд, и с професия, че има смисъл да се учиш, да си честен, да си порядъчен, да си можещ с двете ръце или едната глава да си вадиш хляба. Когато тези хора съвсем изчезнат, тогава ще стане много, много зле за всички нас, българските граждани, които живеем в нашата държава, в нашата родина. Защото ромите, които останат, ще си мислят, че другояче освен с крадене, просене, проституция и клошарство няма да може да се живее и не се живее. А политическата им алтернатива ще бъде или Дон Цеци, или Цар Киро - лявото и дясното ромски крила на статуквото.
  
  Това си го припомних, защото и с такива като мен във висшето образование и науката е така - макар да сме все още относително доста - като и на нас ни стъпят на гушите, докарат ни до инфаркт или рак, убият ни удоволствието от преподаването и правенето на стойностна наука, принудят ни да се махнем, за да сме поне живи, щом не можем да сме здрави, то тогава нищо добре не ги чака ни науката, ни висшето ни образование.
  
  Ок, изпих си кафето, почивката свърши и спирам да пиша. Ще взема отново в ръце или на гръб камъка, за да го бутам до върха като същи Сизиф. Макар да знам, че докато го избутам и те пак ще го подритнат или блъснат надолу.
  
  
  Но ще се опитам още няколко пъти да го направя. И те не са много, на пръстите на ръката ми се броят.
  Защото има смисъл да правиш нещо, ако има смисъл от това да го правиш...
  А смисълът е обратното на ентропията (хаоса) у нас.
  Каквото и да правиш, ентропията (хаосът) нараства, а смисълът съответно - намалява.
  
  30.08.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
   ____   _____  __     __                
/ ___| |___ / \ \ / / _ __ __ _
| | _ |_ \ \ \ / / | '_ \ / _` |
| |_| | ___) | \ V / | | | | | (_| |
\____| |____/ \_/ |_| |_| \__,_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.