В мъка след мъка

  1.
  За жалост, каквото и да напиша за реалната ситуация в страната ни, все някой ще помисли, че това са политически оценки, че се правят с някакви политически цели.
  
  Не! Животът ми минава в науката. При това наука, пряко свързана с управлението на обществото.
  Защото какво друго е Науката за сигурността!?
  И ми се ще да преведа на нормален език онова, което науката за управлението на сложни системи ни казва.
  Защото България се управлява дилетантски, некомпетентно, лошо, зле, без особена идея, без никаква стратегия, антинаучно.
  А, колкото и патетично да звучи, България ми е свидна и скъпа.
  Ето защо ще напомня какво съм написал:
  
  Системата "България", т.е. Държавата България се превърна в изключително уязвима система, без надеждна устойчивост (resilience), каквато е абсолютно задължителна в Обществото на рисковете. Ето защо всеки неин елемент може да се превърне в уязвимост (vulnerability) и ние виждаме, как това вече започва да се случва!
  Вече щраква капанът, отдавна описан в науката, за която властта нехае - държавата ни става анормално уязвима и с нулева устойчивост!
  
  Ето защо не бива на отделните случаи да гледаме като на уязвимости, които правят системата "България" уязвима! Не, тези отделни уязвимости не са причини за уяязвимостта на системата "България". Те се последици от уязвимостта на системата "България". На тях днес се е спряла рулетката. Утре може да се спре на нещо друго.
  
  Написах го вчера.
  А днес по ужасен начин рулетката се спря на дузина и половина обикновени хора.
  България става страшно място за живеене за обикновените хора.
  България от държава се превръща в диагноза.
  
  Ала обикновените хора си мислят, че като кажат за онези горе - Да правят каквото щат!, то това няма да има последици.
  Има и ще има!
  Има и ще има!
  Има и ще има!
  Има и ще има!
  За да поставим последиците под контрол, за да минимизираме рисковете, необходимото условие е да осъзнаем, че така, както се управлява България е най-голямата заплаха за националната ни сигурност.
  
  Необходимото, но не достатъчното условие...
  Обаче без съмнение - жизнено необходимото!
  
  
  2.
  Ужасна е поредната катастрофа! С дни на траур нещата няма да се подобрят. Всичко, което се прави е да се тича след събитията, да се реагира на нещастията. Постфактум.
  А днес е съвсем друго общество - Обществото на рисковете.
  Вече не става не само с ре-активно поведение, нито с активно, а с про-активно.
  Не с реагиране, дори не с превенция, а с ранно сигнализиране.
  Днес от напукването на язовирната стена до спукването й времето може да е нищожно малко.
  Но дори езикът на управляването ни е архаичен, останал в 20 век.
  Той не разбира и затова не употребява такива понятия, като споменатото ранно сигнализиране, като диагностика на уязвимостите, като сценарийно планиране, като стратегическо прогнозиране.
  Господи, каква неукост лъха от управляването на България!!!!
  Плюс корупция. Убийствена и убиваща корупция!
  
  Затова спирам - каквото и да добавя, ще е още по-сурово. Не знам за какво България е наказана точно така да бъде управлявана, явно като общество сме сторили огромен грях, като сме си причинили това...
  
  Накрая ще цитирам току-що получен есемес от моя добра позната:
  
  Всичко руши се, всичко изгаря,
  В мъка след мъка умира България.
  
  25.08.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
    _         ____    ____    ___ 
(_) ____ / ___| |___ \ |_ _|
| | |_ / \___ \ __) | | |
| | / / ___) | / __/ | |
_/ | /___| |____/ |_____| |___|
|__/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.