Дори през късния соц подобен страх не е имало...

  Преди десетина години прочетох и използвам в лекциите и научните си писания книгата на Frank Furedi:
  “Culture of Fear Revisited. Risk-taking and the Morality of Low Expectation“,
  [Културата на страха преразгледана. Поемането на риск и моралността на ниските очаквания]
  Съвсем логично е когато изучаваш (не)сигурността и риска, да стигнеш до архиважния проблем за страха.

  Сега чета съвсем новата книга на Фуреди:
"How Fear Works. Culture of Fear in the Twenty-First Century".
   [Как страхът действа. Култура на страха през двадесет и първи век]
  Тя е още по-стойностна и дава, и поражда много насоки на мисленето. Част от това, което се случва с и в Европа, с и в България като политически процеси може да се обясни чрез анализите в тази книга. Страхуващият се човек лесно става страхлив човечец, върху чиито страхове могат да паразитират и политици-популисти, и терористи. а не се знае кои са по-опасни в дългосрочен план...
  
  Но аз се замислих над един само нюанс от книгата на Фуреди.
  А именно - за настанилия се у нас страх: да имаш мнение, да си отстояваш правата, да казваш истината, да не позволяваш прекомерно и безпощадно да те мачкат.
  Навсякъде го виждам този страх. Страх сред познати, страх сред приятели, страх сред колеги, страх сред хора, които мога да наблюдавам като родител, преподавател, научен работник, гражданин.
  Това също е едно измерение на набиращата сила деморализация в страната ни; това също е един симптом на все по-уродливата ни социална действителност.
  
  Хората се страхуват. И това е естествено. Само безумците и безумните не се страхуват.
  Човекът е Homo timens - Страхуващо се същество.
  Страшното за мен се крие в друго - че все повече хора намират много лесни и твърде леки обяснения и оправдания за това, че са роби на страха. Не просто роби, а доброволни роби на страха.
  Защото когато много лесно и твърде леко си намериш обяснение и оправдание за страха, ти доброволно ставаш негов роб.
  
  Вглеждам се в лицата на страхуващите се хора. Чудя се какъв е пределът на страха им, колко още могат да позволяват да ги унижават, да се отнасят към тях като към стадо, да ги смазват и смачкват?
  Едни казват - ние сме слаби, лесно е да ни унищожат.
  Други казват - трябва да си пазим хляба.
  Трети казват - не покажеш ли на властимащите, че се страхуваш от тях, те няма да ти дадат поне мъничко от това, за което си отишъл да им се молиш.
  Четвърти казват - страхът, страхът е това, което ни пази, държи ни на повърхността! - я колко смели затънаха или потънаха...
  
  Смея да твърдя, без да идеализирам късния соц изобщо, че поне в последното му десетилетие подобен животински страх: да имаш мнение, да отстояваш достойнството си, да не си пречупваш гръбнака, да не пълзиш в името на коричката хляб или елементарното оцеляване, не е имало...
  
    19.08.2018 г.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _____   _   _               __  __   __
|___ / | | | | __ __ / _| \ \ / /
|_ \ | |_| | \ \ /\ / / | |_ \ V /
___) | | _ | \ V V / | _| | |
|____/ |_| |_| \_/\_/ |_| |_|
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.