Звучи романтично. И малко по детски, дори и и чисто и вълнуващо. Истината е такава, каквато е. А ние можем да докосваме и долавяме частици от нея. И да я виждаме даже не такава, каквато е тя, а такава, каквито сме ние. В живота истината никога не е по средата. Тя винаги е някъде между, но за жалост неизменно по-близо - или до черното, или до бялото. Затова не я знаем точто каква е. Иначе - лесно - събираш черното и бялото и делиш на две - средно аритметично, леко за намиране и леко за обяснение.

Отговор

Съдържанието на това поле е поверително и няма да бъде показвано публично.
CAPTCHA
Този въпрос се изисква за спам превенция.
  _              _____   _____  __        __
| | __ __ |___ | |___ / \ \ / /
| | \ \ /\ / / / / |_ \ \ \ /\ / /
| | \ V V / / / ___) | \ V V /
|_| \_/\_/ /_/ |____/ \_/\_/
Въведете показаните ASCII символи с цифри и малки или големи букви на латиница.